Камен Воденичаров е български актьор, певец и телевизионен водещ, роден на 13 май 1966 г. в София.
Камен Воденичаров завършва куклено актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Николина Георгиева. Участва в създаването на Независимите студентски дружества и на Федерацията на независимите студентски дружества през 1989 и 1990 г. Участва и в създаването на Студентска програма “Ку-Ку” (1990) и телевизионното предаване “Каналето” (1995) заедно с Тончо Токмакчиев и Слави Трифонов. През 1998 г. поема ръководството на несъществуващия вече музикален канал ММ. Той е водещ през първия сезон на риалити шоуто “Сървайвър БГ”.
Дали заради професията си, или заради таланта, той има още много и все успешни превъплъщения - тв водещ, певец, продуцент. Но какъвто и да е, е запазил безкрайното си чувство за хумор и безценното си качество да не се взема твърде на сериозно, но да върши работата си безукорно. Макар и сериозно зает в ново тв шоу, Камен намери време да отговори на няколко въпроса на My Clinic.
- Камене, как започва един ваш ден?
- Ставам рано и задължително закусвам - обикновено пия чай с нормална закуска. Приятелите ми казват, че съм винаги гладен. Не е така, но ако човек не е закусил добре, цял ден ще е мрачен, тъжен, някакси ядосан. Трябва нещо да хапнеш, иначе си нервен. Това важи с пълна сила за мен - не се чувствам добре, когато се случи да нямам нужното време за закуска. Ставам сприхав...
Иначе си хапвам добре, дори и да не е много като количество, за мен е много важно храната да е със супер качество.
Българите не ядем храна, а боклуци!
- Как успявате да си почивате?
- Старая се всеки ден да оставам поне по половин час сам вкъщи - това ми е зареждането на батериите. Непрекъснато съм в комуникация, в обмяна на мисли, на идеи, десетки пъти съм отговарял на едни и същи въпроси, но разбрах с времето, че това е тежест, която ти дава възможност да бъдеш приет в обществото. Трябва да знаете, че тук идва страхотният лаф на Тончо, който при едно мое изказване, че ми е омръзнало от всичко, ми каза, че е трябвало да си стоя вкъщи. Щом обаче съм се показал и искам да свърша нещо смислено, трябва да търпя и обществените, жълтите приказки, които не кореспондират с добротворчество и добромислие за ближния.
С годините и аз започнах да си задавам едни и същи въпроси и за своя радост, все още не съм си омръзнал на самия себе си. Винаги съм експериментирал и сигурно ще го правя, докато не остарея.
- Музиката ли остана вашата голяма страст?
- Има хора, които изпреварват с творчеството си останалите. Искам да направя много неща, но все още не съм изпреварил времето. Да, музиката продължава да ме вълнува, често пеем с приятелите. Оптимист съм, усещам се като романтичен, малко меланхоличен, но много щастлив човек. С всички неща, които съм направил и през които съм преминал, благодарение на родителите и приятелите ми. С
огромната емоция, дадена ми от зрителите
Но съм и тъжен - в живота винаги има щастие, но и малко тъга!
- Спортувате ли?
- В смисъл да ходя във фитнес залите, не, там не спортувам. Но карам ски, ходя на бодибилдинг, танцувам - това ме разтоварва от напрежението и ме поддържа във форма.
- Има ли шанс за промени в здравеопазването у нас?
- Скептик съм, това са неща, които не можем да контролираме. Но виждаме какво се случи в Румъния, как работи тяхната спешна помощ. У нас здравеопазване няма - вижте колко благотворителни кампании за болни деца има... Парите от здравните ни осигуровки не знаем къде отиват, пенсиите на възрастните са мизерни - много от тях не могат да се лекуват, защото няма с какво да си платят лекарствата.
Много пътувам - не само у нас, но и в чужбина - трагедия е в България. Срещам се с български лекари и в чужбина. Питам ги защо работят там - отговорът е еднозначен: в името на семейството, за да получат децата ми добро образование, да имат работа.
Промени въобще в България трудно се случват
25 години се преустройваме, ще го правим и в следващите 25, сигурно... А през това време болни деца ще разчитат на благотворителни кампании, за да си осигурят качествено лечение в чужбина. Не че нямаме кадърни доктори, нямаме стратегия за здраве.
Наскоро водих майка си на доктор, който каза да не се притеснявам, че ще оправи нещата. Но сподели, че се притеснява кой ще ни лекува, нас, по-младите, след години. Защото сега има кадърни доктори, но никой ни мисли как да опазим здравето си.
- В България ли изкарвате лятната си почивка?
- Някъде на юг го правя. Знаете ли колко е хубаво, когато в Гърция, Турция, Испания хората ти се усмихват, вместо да те гледат под присвити вежди?! Колко е хубаво да ти поднесат качествено ястие, а не като в един наш морски курорт на север месото, което дават на туристите, е замразено, от военния резерв. Има хора, които тотално си разбиват здравето, като консумират такава храна. И не, не почивам в България, ходя само при приятели, за да съм сигурен, че няма да ме връхлети хранително разстройство. Макар че
и водата вече е крайно мръсна
заради липса на канализации.
- Оптимист ли сте за бъдещето на българите?
- Скъсал съм завинаги с илюзията, че българите ще живеят добре, че страната ни ще се подреди. Оптимизмът ми отстъпва пред песимизма. Като гледам как приятелите ми живеят в Европа и Америка, разбирам, че вместо да се приближаваме към тях, се отдалечаваме във времето. Те дори в кризата вървят напред, а ние тъпчем на място. Продължавам да вярвам в приятелствата, макар че в последните години не създавам нови, но е достатъчно да чуя добра дума, изпълнено обещание, коректност и доверие, за да повярвам, че приятелите винаги ще са до мен.
Живеем в консуматорско общество, в което много точно трябва да се намери балансът между изкарването на пари и задоволяването на духовните нужди. За да береш плодовете на добродетелта, трябва по-често да обръщаш внимание на вярата и обичта, за които обикновено си говорим само по празниците. Имаме непрестанен стремеж по материалното - пари, коли, лукс... Ако виждаш само това, в по-зряла възраст не остава нищо, няма какво да те топли.
Люба МОМЧИЛОВА
