Какво представляват брахиоцефалните артерии и за какво отговарят?
Това са съдовете, които кръвоснабдяват главата и ръцете. Те са големи и произлизат директно от аортната дъга. Брахиоцефалните артерии включват каротидните (кръвоснабдяват по-голямата част от мозъка от тяхната страна, лицето и шийните структури), гръбначните (кръвоснабдяват задните и стволовите части на мозъка, гръбначния мозък на нивото на врата) и субклавиалните (отговарят за кръвоснабдяването на раменния пояс и ръцете).
В кои случаи човек може да разбере, че не всичко е наред с тези артерии?
Значението на брахиоцефалните съдове за функционирането на тялото е изключително голямо, следователно, еволюционно се образуват множество механизми и анатомични структури, които позволяват да се осигури приток на кръв към мозъка и ръцете дори при сериозни лезии на една или няколко брахиоцефални артерии. От една страна, това са жизненоважни механизми, от друга, те до голяма степен прикриват клиничната картина и това често не позволява на пациента самостоятелно да определи причините за промените.
Нарушенията на проходимостта на брахиоцефалните съдове (не само артерии, но и вени) се проявяват по различни начини. Това могат да бъдат главоболие и световъртеж, шум в ушите, замъглено зрение, честа загуба на съзнание, изтръпване на крайниците, слабост в ръката или ръцете, конвулсии, инсулти и др.
Учени определиха най-опасната храна за мозъка
Може би единствените индикации, при които пациентът може самостоятелно да вземе решение за необходимостта от проверка на брахиоцефалните съдове с помощта на ултразвук, ще бъде липсата или рязкото отслабване на пулсацията на радиалната артерия на предмишницата (тя е тази, която търсим при определяне на пулс в ежедневието) и рязък оток на ръката (показва необходимостта от проверка на субклавиалната вена).
Във всички останали случаи (при световъртеж, изтръпване на крайниците и др.), първоначално си струва да се свържете с терапевт, невролог или УНГ лекар, тъй като подобни оплаквания могат да бъдат причинени от най-различни фактори - от артериална хипертония, до гнойно-възпалителни процеси в средното ухо.
Какво причинява патологиите на брахиоцефалните артерии?
Причините са много и най-различни, но най-честата е атеросклерозата, която може да се появи например, поради неправилна диета, тютюнопушене. Използването на хормонални контрацептиви, гнойно-възпалителни заболявания на шията, лицето, структурите на черепа, мозъка, системни и автоимунни заболявания могат да доведат до определени нарушения, например тромбоза. Редица патологични процеси се дължат на външни причини: прекомерно развитие на някои мускули, допълнителни анатомични структури (например, допълнителни ребра).
Какво може да покаже ултразвукът при наличие на такъв проблем?
Ултразвукът на брахиоцефалните съдове показва тяхната проходимост, нивото и степента на стесняване (стеноза) и пълното им запушване (оклузия), патологични извивки на съда, скорост и посока на кръвния поток. Ако всички проблеми със стесняване и запушване на някой от съдовете са доста лесни за откриване, то въпросите за посоката и скоростта на кръвния поток през брахицефалните съдове не са толкова лесни за оценка и най-важното, за по-нататъшно тълкуване.
Има патологични ситуации, когато кръвоснабдяването на ръката се осъществява през артериите, които хранят мозъка: в резултат на това при физическо натоварване мозъкът може да бъде “ограбен“, когато по-голям кръвен поток е насочен към активно свиващите се мускули на ръката.
12 метода за предпазване на мозъка
Възможно е да се идентифицира изкривеният ход на артериите, но в същото време скоростта и посоката на притока на кръв ще са нормални, а понякога с по-малка извитост, без никакво стесняване, да има дефицит на перфузия (кръвоснабдяване) на мозъка. С ултразвука понякога е възможно да се открие или заподозре външна компресия на съда от ръб или мускул, патологично разширение (аневризма).
За съжаление, ултразвукът не може да оцени напълно нормалната структура и патологичните промени в брахиоцефалните съдове. От една страна, това се дължи на сложните анатомични връзки между тях, а от друга, на факта, че значителна част от тези съдове и анастомозите са разположени под акустичната сянка на костни образувания (ключица, гръбначни прешлени, черепни кости).
В резултат на това информацията за състоянието на брахиоцефалните съдове, получена чрез ултразвук, почти винаги няма да бъде изчерпателна, а по-скоро ще служи като индикация за допълнително специфично изследване - ЯМР, КТ, церебрална панангиография.
Кой трябва да си направи този ултразвук?
Не се препоръчва скрининг (т.е. без индикации) ултразвук на брахиоцефалните съдове като такъв. Но Американското общество за невроизображение съветва скрининг за пациенти над 65 години, които имат три или повече рискови фактора за сърдечносъдови заболявания.
Разбира се, в рисковата група ще бъдат пациенти със симптоми на нарушено кръвоснабдяване на мозъка, т.е. преходни исхемични пристъпи или инсулти. Но в повечето случаи такива пациенти веднага попадат в полезрението на лекарите и им се назначава незабавно пълен преглед - не само ултразвук на мозъчните съдове.
Милена ВАСИЛЕВА
