В своята артистична кариера Людмил Иларионов е бил танцьор, певец, актьор, тв-водещ, а сега е режисьор на видеоклипове. Роден е на 24 септември 1974 г. в Добрич. Като тийнейджър активно се занимава с танци. В началото на 90-те години на ХХ в. създава “Люсиен балет”. После пее и танцува в тийнбандата “Ъп Даун” (Людмил, Петко, Тони, Матьо и Наско) и това продължава до 30-тата му година. Междувременно завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Крикор Азарян.
През 2001 г. сключва договор с музикалната компания “Пайнер”, където се изявява като певец и водещ на предаването “Фреш”. Но освен това е сред най-добрите режисьори на компанията. От 2011 г. Люси е обвързан с поп-фолк певицата Ани Хоанг.
Голяма популярност му носи участието в телевизионното танцово шоу “Денсинг Старс” през 2013 г. и в “Биг Брадър” през 2015 г. Тогава за всички става ясна битката му с килограмите.
В крайна сметка Люси Иларионов се подлага на безкръвна операция за отстраняване на част от стомаха в Турция в началото на април 2016 г. До него за подкрепа в Анкара е приятелката му Ани Хоанг. Операцията е ендоскопска, без огромен разрез. Извършва се през пет дупчици в корема и трае не повече от половин час. Още същия ден Люси Иларионов ходи и почти не изпитва болка. За това как се чувства режисьорът сега - повече от година след интервенцията, разказва самият той в интервю за в. “Доктор”.
- Г-н Иларионов, защо си направихте операция на стомаха?
- Наложи го най-вече здравословното ми състояние. По принцип не ходя на лекар. Чувствам се здрав. Не съм и от хората, които се заседяват. Движа се много. Но натрупах много килограми и случайно отидох на преглед. Направиха ми пълни изследвания на здравословното състояние, преди да участвам в “Денсинг старс”. Оказа се, че имам девет заболявания. Едното беше диабет в начален стадий. Кръвната ми захар беше много висока - над 17 единици. Кръвното ми налягане също беше много високо. Заради него ми течеше често кръв от носа.
Имах също болки в ставите, рефлукс и още няколко други проблема. Тогава направо се изплаших. Осъзнах, че всичко е заради наднорменото ми тегло. Вече бях чувал за операция на стомаха, при която голяма част от него се изрязва. Четох много за нея в интернет, даже съм гледал филмчета по един от телевизионните канали.
За съжаление тази операция не се прави в България или ако се прави, то само за изрязване на стомаха при раково заболяване. Не се прави по начина, по който се случи при мен. Питах в няколко български болници и след като разбрах, че няма кой да ме оперира тук, започнах да търся варианти в чужбина.
- Къде всъщност ви оперираха?
- В турската болница “Гювен” в Анкара. Препоръча ми я актьорът Христо Мутафчиев, който беше ходил там на някакви процедури. Тъкмо бях излязал от “Биг брадър” и той ми звънна една вечер. Каза ми: “Пич, що не отидеш да си оперираш стомаха в Турция?” А аз в момента мислех да се подложа на същата операция в Гърция, защото майка ми живее там. Но в Турция ми харесаха много повече и условията, и отношението към мен. Бях чувал колко добри професионалисти са турските лекари. Наистина се оказа така. В крайна сметка ми направиха тази операция -
премахнаха ми близо 85% от стомаха
и той стана с обема на бебешко коремче. Когато се премахне толкова много от обема на стомаха, се премахват и голяма част от рецепторите за глад. Така в продължение на 7 - 8 месеца, докато се образува и оформи стомах с нови рецептори, не ми се ядеше изобщо. Тогава се хранех страшно малко. Коремчето ти е като на бебенце, не ти се яде и реално не изпитваш мъката от това да спазваш диети, постоянно да умираш от глад, да си изнервен, да си под напрежение. Започваш да живееш много по-спокойно. Но лекарят ме посъветва да променя и начина си на хранене, и на живот изобщо. Трябваше да спра да се храня нередовно и на крак.
- Как започнахте да се храните?
- Започнах да ям по няколко пъти на ден, но по мъничко. Спрях да пия вода и течности по време на ядене, както и 20 - 30 минути преди и след хранене. Мислех си, че по този начин прокарвам по-леко храната, а всъщност съм разреждал стомашните сокове и тя не е можела да се смеле достатъчно.
Започнах също да дъвча продължително храната - по 30 до 40 пъти дъвча всяка хапка, за да се смила много по-добре. Премахнах някои храни и напитки от менюто си. Преди обожавах кока-кола. Пиех по литър всеки ден. От година и един месец
не съм докосвал газирана напитка и не ми липсва
Пия фрешове - от портокал, грейпфрут, лимон и други плодове.
Премахнах от менюто си също хляба и всички тестени изделия. Махнах и всичко сладко. В малки количества хапвам картофи и ориз, защото това също са въглехидрати.
С този режим на хранене постоянно свалям килограми. Минах вече под 100 кг, но се надявам да стигна желаните от мен 85 кг.
- А колко тежахте, преди да се оперирате?
- Най-голямото тегло, което съм си отчел, беше точно преди участието ми в “Биг брадър” - тежах точно 182 кг. Може да съм тежал и повече в живота си, но не съм намирал кантар, на който да се претегля. (смее се)
Реално вече съм свалил поне 85 кг.
- Как се чувствате сега, какви са лабораторните ви показатели?
- Вече всичко ми е в норма - и кръвната захар, и кръвното налягане. Изчезнаха болките в ставите и най-вече в колената. Чувствам се все едно от гърба ми е слязъл 85-килограмов човек.
- Не опитахте ли по друг начин да стопите тези килограми, да не е с операция?
- Да, опитвал съм много пъти. Спазвал съм всякакви диети. Когато участвах в шоуто “Денсинг старс”, свалих 40 кг за няколко месеца от изразходването на много енергия в танците. И на фитнес съм ходил. Свалял съм по 30 - 40 кг с движение и диети, но след това пак си ги връщах. Хубавото на операцията, която си направих, е, че не ми се яде и не се измъчвам при намаляването на теглото.
- Не се ли притеснявате, че с това ограничено хранене организмът ви ще страда от някакъв дефицит на витамини и минерали?
- Не се притеснявам, защото след операцията съм на специален режим с хранителни добавки. Дават ми специални витамини и минерали. Лекарите в Анкара се погрижиха за мен - не беше просто да отида при тях, да ме резнат и да ме пуснат да си ходя. Месеци наред пиех специални витамини, за да мога да се движа. Важното е, че сега съм здрав и се чувствам чудесно.
Мара КАЛЧЕВА
Горещи
Коментирай