- Маргарита, защо трябва да се движим, да спортуваме и от коя до коя възраст това е полезно?
- Според мен няма ограничения за възраст. Видях например в социалните мрежи снимка на 90-годишна жена във фитнеса с плочки на корема. Сега с децата се включихме в колопохода от театър “София” до НДК. Момчетата са с техните ховърборди. Бяхме последни в групата. Зад нас караше кънки момиченце с каска, вероятно на 6 годинки. Така че спортът не е въпрос на възможности, а на желание. Синовете ми Сашо и Митко са от най-ранна детска възраст в залата с баскетболната топка. Не навсякъде в града има необходимите условия да се спортува. Но кварталът на майка ми е незастроен, с градинки, със зеленина и там децата ми карат колела, кънки, играят футбол, тичат. Всичко, което сме правили ние едно време, го правят и те.
- Как се грижите за здравето си?- Допреди пет години можех да ям всичко, каквото ми се яде, и да правя, каквото ми се прави. Но после възрастта си каза думата. Вече не съм на 20, а на 39 години. Налага се да водя по-различен начин на живот. Храната, която консумираме, не е толкова качествена. Затова се старая два пъти в годината да си правя детоксикация на организма. Убедих се, че ми помага и за моя проблем с щитовидната жлеза - тиреоидит на Хашимото. Точно днес завършвам двуседмична детоксикация. Резултатът преди нея на единият хормон беше 16 единици, а сега спадна на 9. Това е доста драстична разлика само за две седмици. Намалих и дозата на лекарството, което пия. Целта ми е в един момент дозата да стане минимална и дори да я спра.
Тиреоидитът на Хашимото е изключително масово заболяване в днешно време. Докторката ми също има такъв проблем и разказваше, че когато си го е открила навремето, е трябвало да чака две седмици да се съберат достатъчно хора, за да се пуснат изследвания. А сега всяка пета жена е с това заболяване.
- Разкажете повече за детоксикацията, която правите?
- Д-р Николова ми препоръча да направя програмата за детоксикация “Коло вада”. Всичко е натурално, няма химия в продуктите. Приемат се сутрин и вечер в продължение на седем дни. През деня могат да се консумират плодове, зеленчуци, много вода и билков чай. В следващите четири дни се пият прахчета, които се разтварят в натурален сок. Но нищо не се яде.
Прахчетата изчистват шлаките и всякакви паразити в червата.
Както е известно, повечето здравословни проблеми започват от храносмилателния тракт. Следват три дни захранване с плодове и зеленчуци.
Тази детоксикация повлиява за разрешаването на много проблеми със здравето. Но дори и да нямаме заболяване, мръсният въздух и некачествената храна може да ни разболеят. Затова е хубаво два пъти в годината да чистим организма и да му даваме почивка.
Тити и Маргарита в баскетболни екипи на сватбата си
- Какво ви е впечатлението от българската здравна система?
- Ние сме се сблъсквали и с двете страни на здравната система - и с добрата, и с лошата. Например, майка ми имаше проблем със сърцето. Наложи се да си направи изследвания. В едната болница й казаха, че едва ли не страшно е закъсняла и че трябва още утре да направи операция, която ще й струва еди колко си пари. От новината, че е спешно да се направи операция, останах много уплашена и стресната. Но отидохме при един от най-добрите специалисти в кардиологията - доц. Иво Петров. Той погледна изследванията, назначи медикаментозно лечение и каза да дойдем пак след шест месеца. Изобщо не стана въпрос за операция. Убедихме се, че доц. Иво Петров е светило в своята област. Толкова много хора от цяла България чакаха за преглед при него. Но той можа да обърна внимание на майка ми, намери време да ни обясни нещата, да ни успокои, както трябва да го прави всеки лекар. А не да каже, че трябва операция, за да се вземат едни пари - това не е медицината, която трябва да получаваме.
Ние имаме много познати доктори, на които разчитаме. Един от тях е д-р Михаил Захаринов, който сега е шеф на детската неврохирургия в “Пирогов”. Майката на Тити и баща ми, които преживяха преди много години инсулти, се лекуваха при него и получиха невероятно адекватни грижи. Така че сме се сблъсквали и с двете лица на здравната система - и с добрата, и с лошата.
- Оправдавате ли агресията към медици?
- Както има доктори, които искат пари, за да ти обърнат внимание, така има и пациенти, които налитат да бият докторите. То е до човек - дали си добър или не си. На това уча и децата си, че хората се делят на добри и лоши.
- Как постигате идеалното си тегло?
- Цял живот съм била на тези килограми. От 7-годишна се занимавам със спорт. Истината е, че в последните години малко се позанемарих. (смее се) Но понеже не се чувствах добре без тренировки, от два месеца започнах активно да се занимавам със спорт, разбира се, не с баскетбол. Ходя на пауърплейт и тирекс в една малка зала, където с мен се занимава индивидуално треньор.
Пауърплейт е вибриращ уред,
върху който се качваш и за определени секунди изпълняваш упражнения. Тирекс са въжета, закачени за стената, и чрез тях правиш упражнения на базата на собственото си тегло. На мен лично това ми е много интересно. Пробвах и други занимания, защото имам проблеми с кръста. Но тези две неща ми допаднаха най-много. Възобнових спортните занимания, защото започна да ми тежи бездействието. Когато цял живот си бил в движение, тренирал си и в един момент спреш, в началото се чувстваш добре, отпочинал. Но в някакъв момент минаваш границата и бездействието ти натежава.
- Какви са проблемите ви с кръста?
- Имам операция от дискова херния. Това е един от неприятните спомени, който ми остана от баскетболната ми кариера. Оперираха ме в неврохирургията на “Пирогов”, пак д-р Михаил Захаринов. Всички в нашето семейство сме му пациенти. Дай Боже, да не се налага да ни помага точно по специалността му. След операцията от дискова херния се възстановявах дълго. Намерих невероятен професионалист - д-р Бойко Петров, който е кинезитерапевт на футболния отбор на “Левски”. Пробвах и иглотерапия. Възстанових се и сега се чувствам страхотно. Помагат ми много и тренировките, които правя за гръдна и коремна мускулатура.
- Сложиха ли ви инпланти при операцията?
- Не, беше “безкръвна”. Дисковата ми херния се оказа огромна - 3,5 см. Когато Тити се обаждаше по телефона, за да ми запише час за консултация и казваше, че дисковата херния е 3,5 сантиметра, не вярваха. Казваха му, че не е разбрал, че най-вероятно става въпрос за 3,5 милиметра. Убедиха се, когато отидохме с резултата от ядрено-магнитния резонанс. Много рядко виждали такъв излив - всичко беше излязло от диска. Нервът беше притиснат и
дълго време кракът ми беше изтръпнал
Плюс това беше изключително болезнено. Но ме оперираха и всичко мина много бързо. След операцията най-важна за кръста е рехабилитацията.
- Казват, че професионалните спортистки трудно раждат. Как беше при вас?
- О, аз родих много лесно. Целия ден имах контракции и вечерта станаха много начесто и по-силни. Казах на Тити: “Май ще раждам - да отиваме в болницата”. Отговори ми: “Много е късно, 12 ч. е. Защо не вземеш “Но-шпа” и да отидем сутринта”. (смее се) Знаех, че няма да оправим нещата с “Но-шпа”. Така отидохме до болница “Свети Лазар”. Там работеше моята д-р Благоева, която ми проследяваше бременността. Държах да родя нормално, ако е възможно. Сложиха ми епидурална упойка и наистина родих нормално. После много бързо се възстанових след раждането. Имам късмета да попадам на изключително добри специалисти.
Мара КАЛЧЕВА
