В нашето тяло съществува отделна нервна система, която всъщност е толкова сложна, че я наричат “втори мозък”. Мозъкът и червата са взаимносвързани чрез нервите и имат сравнима структура, функция и химично кодиране. Същите клетки, служещи за развитието на централна нервна система (състояща се от мозък и гръбначен мозък) по време на ембрионалното развитие служат и за създаване на “мозъка в червата” и се наричат от учените ентерална нервна система (ЕНС).
Ентералната нервна система съдържа около 500 милиона нервни клетки, което надвишава броя на нервните клетки на гръбначния мозък. Дълга е около 9 метра и продължава от хранопровода до ануса. Червата и мозъкът остават в непрекъсната двупосочна комуникация, която се нарича „чревно-мозъчна ос“. Количеството информация, изпратено от червата до мозъка, надвишава количеството, изпратено от мозъка до червата. Ето защо здравето на червата оказва влияние върху общото благосъстояние на организма.
Силата на връзката между червата и мозъка става особено очевидна, когато страдате от храносмилателни симптоми като коремна болка, спазми, тежест, диария и запек, които могат да бъдат много притеснителни и да повлияят на качеството на живот. Изживяването на стресови преживявания, като изпити, интервюта или важни бизнес срещи, също може да предизвика храносмилателни симптоми. Червата изпращат на мозъка информация, която може да повлияе както на физическото, така и на психичното състояние.
Скрита в стените на червата, ентералната нервна система контролира процеса на храносмилането, а също така играе важна роля за доброто физическо и психическо състояние на човешкия организъм. Ентералната нервна система (ЕНС) може да работи самостоятелно или заедно с главния мозък.
Ако разгледаме устройството на човешкото тяло, няма как да не забележим главния мозък и неговите нервни разклонения по протежението на гръбначния стълб. Ентералната нервна система обаче е доста по-дискретна, тъй като се намира в два чревни слоя и затова е била открита едва в средата на XIX век. Тя е част от автономна периферна нервна мрежа, която управлява функционирането на вътрешните органи.
Кога къркоренето на червата предвещава опасност
В продължение на много години хората вярвали, че червата са в тясна връзка с главния мозък и играят важна роля за здравето на човека. Наистина, те правят много повече от това да контролират смесването на храната и да управляват храносмилането. Ентералната нервна система (ЕНС) също така поддържа биохимичната среда в различните области на стомашно-чревния тракт, като по този начин осигурява точното ниво pH и химичен състав, необходим за работата на храносмилателните ензими.
ЕНС се нуждае от неврони, защото приемът на храната крие доста опасности – бактериите и вирусите, които попадат в стомаха, не трябва да превземат тялото. Ако някакъв патоген проникне чрез лигавицата на червата, имунните клетки започват да секретират противовъзпалителни средства, включително и хистамини, които разпознават невроните на ЕНС. За да се отърве от опасността, вторият ни мозък или предизвиква диария, или информира главния мозък за необходимостта от пречистване по друг начин – чрез повръщане, като двата процеса могат да текат едновременно.
Ентералната нервна система може да действа напълно самостоятелно, както и да изпраща сигнали до главния мозък чрез блуждаещия нерв. Всъщност 90% от сигналите, предвани по този нерв, идват от нея.
Между главния и „втория“ мозък съществуват общи черти – състоят се от различни типове неврони и помощни глиални клетки, регулират кръвния поток към тях и произвеждат редица хормони и невротрансмитери.
Какви са особеностите и функциите на ЕНС
ЕНС произвежда половината допамин в нашия организъм. Допаминът е сигнализационна молекула, свързана с чувството на удоволствие и удовлетвореност. В червата допаминът играе ролята на „вестоносец“ между невроните и координира контракциите на дебелото черво.
Приемът на пробиотици не влияе на микрофлората в червата
ЕНС произвежда 95% от серотонина в нашия организъм, който, навлизайки в кръвта, участва във възстановяването на повредените чернодробни и белодробни клетки. Също така той е необходим за нормалната сърдечна дейност и за регулиране на костната плътност.
ЕНС не отговаря пряко за нашите емоции, но чрез невротрансмитерите, които произвежда и които могат да попаднат в хипоталамуса, вторият ни мозък може да влияе върху нашето настроение. Медицинско изследване, публикувано през 2006 г. в The British Journal of Psychiatry, показва, че чрез стимулиране на блуждаещия нерв може ефикасно да се лекува хронична депресия.
ЕНС и пеперудките в корема – това е усещане от масивен прилив на кръв към мускулите в резултат на стрес. От друга страна, стресът допринася за увеличаване производството на грелин, който освен че усилва глада, снижава нивото на тревожност и депресия. Грелинът въздейства на невроните и така стимулира производството на допамин, което пък от своя страна задейства усещането за удоволствие и удовлетвореност, предавано чрез блуждаещия нерв.
Специалистите предполагат, че продължителни проблеми с храносмилателната система водят до затлъстяване, артрит, остеопороза, загуба на апетит, мускулна дистрофия, болести на кръвта, на дихателните пътища, диабет, заболявания, като Алцхаймер и Паркинсон и др.
Мара КАЛЧЕВА
