Гласът й е неповторим и незабравим, песните й омагьосват и мало и старо, а спектаклите й от последните 2 години се превърнаха в мечтан празник на душата за многохилядната им публика. „Магьосницата от Пирина” – така е известна народната певица Николина Чакърдъкова. Още от малка обича да пее. Талантът й не остава незабелязан и на 16 години започва да пее в „Неврокопски ансамбъл за народни песни и танци” в Гоце Делчев под ръководството на Запрю Икономов. През 1995 г. излиза албумът „Чакай ма батьо Ванчо”. През 2000 г. се появява спектакълът „Любов и мъка от Македония”. Следващата година Николина Чакърдъкова отново препълва Зала 1 на НДК, където представя новия си спектакъл ”Пуста младост”. През 2002 г. с още по-голяма сила се появява спектакълът „Българска сватба”. През декември 2013 г. Зала 1 на НДК в три поредни вечери отново „подслони” спектаклите на Чакърдъкова и екипа й от танцьори и музиканти. Преди Коледа м.г. „Магьосницата от Пирина” вдигна на крака и претъпканата зала „Арена Армеец” по време на големия й концерт под наслов „Да съхраним българското”. Над 10 000 души от цялата страна пяха и аплодираха певицата.
Не е тайна, че от 2009 г. тя се бори с тежки заболявания, едното от които рак на бъбрека. Ето какво сподели за здравето и живота си обичаната певица специално за My Clinic.
- Г-жо Чакърдъкова, как сте със здравето, успявате ли да си почивате повече с оглед на сериозните заболявания, които ви връхлетяха през последните години?
- След всички неволи, които ми минаха през главата, определено мога да кажа, че съм родена под щастлива звезда.
Искам да се чувствам полезна и потребна всяка минута, с каквото мога. Ако не вършиш нищо за себе си и за хората, животът ти минава ей така, в съществуване. Това е моята идеология и начин на мислене. Опитвам се да бъда полезна на хората чрез концертите и музиката си. Освен да даваш радост и да правиш щастливи хората с това, което вършиш, друго няма в нашата професия.
- Нали всичко лошо остана зад гърба ви?
- Засега, слава на Бога, всичко остана зад гърба ми. Лошото, когато идва, то никога не те пита и никога не сме готови за него, защото си мислим, че на нас няма да ни се случи. Другото, което осъзнах с всяка своя клетка, е, че здравето не е даденост, ние трябва да се грижим за тялото си. Всичко до голяма степен зависи от нас. Трябва да ценим и да се радваме, когато сме здрави, защото това е най-важното нещо в живота ни. В един миг всичко може да се обърне наопаки, всички планове да пропаднат. Когато ти се случи нещо като рака, осъзнаваш от колко много неща, за които си се борил, нямаш нужда. Ще ми се да кажа на хората, че ако сме по-малко консуматори, със сигурност ще сме по-здрави. Може човек да живее и с по-малко, важното е да гледа положително на живота, да бъде спокоен и да се грижи за себе си.
- Вие научихте ли се да цените здравето си?
- Аз се научих да живея по този начин. Оцених здравето си след рака на бъбрека, който ме сполетя през 2009 г., слава на Бога, че не даде много тежки последствия за мен. Премахнаха бъбрека ми, операцията беше много тежка, но другият орган пое функцията и на липсващия.
След това преживях
спукване на язва, за която не съм знаела
Тя направи толкова тежък перитонит! Тогава животът ми беше на карта, по спешност ме оперираха, 3 дни чакаха да видят дали ще оцелея. След това изживях белодробна емболия. Това са все тежки диагнози, всичко идва от това, че някъде назад във времето аз пак съм изпуснала нещо, пак съм бързала нанякъде... Но си направих изводите и сега има моменти, когато усещам, че пак влизам в старото русло, в което бях, и си казвам, че няма нищо по-важно от мен самата, да съм жива и здрава. Казвам си: Спри, имаш нужда от почивка.
- Как си почивате?
- Моята почивка не е свързана със спане и лежане. Аз си почивам и релаксирам, правейки рамки за гоблени. Това е занаят, който изучих преди време. Искам да науча жените, които имат желание, да бродират гоблени. По този начин си почивам.
Търся нещото, което ми липсва в момента, духовната храна, която ме храни и лекува, и си я набавям. Ако си дам повече физическа почивка, ставам по-болна. Обичам на село нещо да си посея, кося си ливадата сама - така си почивам. Много се радвам на живота си. В интерес на истината, понякога се страхувам да кажа, че сега живея пълноценно и красиво, обичам да живея, харесвам живота си! Казвам си, че моето лошо в този живот отмина, сега ми предстои само хубавото. Всеки човек има някакви лоши моменти в живота си.
- Спазвате ли хранителен режим?
- Опитвам се в последно време. Ограничавам се в калориите, повече на салати, което е много трудно постижимо. Опитвам да ограничавам и количеството на приетата храна. Несъзнателно при всяко хранене поемаме около 1 кг, но, за да се чувстваме добре, ни трябват не повече от 300 грама. Опитвам се да спазвам този принцип.
Обичам хубавата храна, богатите трапези,
красиво наредените маси, това ми е другото хоби. Не спазвам диети, защото не обичам да се вкарвам в рамки и ограничения. Опитвам се да спазвам баланс между приетата храна и движението. Танцувам, когато имаме репетиции и концерти, доставя ми удоволствие.
- Лекарите, на които сте благодарна, ще ги изброите ли?
- С удоволствие ще го направя. Ще започна от д-р Димчо Василев, урологът, който направи операцията на бъбрека ми във ВМА. Д-р Ганев - анестезиологът, на когото много разчитах, защото за мен беше важно да не ми се повредят гласните струни. Много специално искам да благодаря и на доц. Иван Василевски, аз не го познавах, но той по спешност ме оперира във ВМА от перитонит. Дори не знаеше коя съм, но каза, че трябва да бъда оперирана веднага. Той живее в тази болница, то беше навръх Великден, а той беше в клиниката. На третия ден разбра коя съм и каза, че няма време да ходи на концерти, но видял, че съм много известна. М.г. поканих всичките си доктори на концерта и доц. Василевски каза: “Боже, добре, че те излекувахме! Какво щеше да прави този народ без теб.”
Искам да благодаря и на доц. Младенов от КАРИЛ във ВМА, когато бях в тежка форма с белодробната емболия. Денонощно над мен имаше много лекари, които бяха в готовност да ми дадат първа помощ, ако тромб тръгне към мозъка или към сърцето. На д-р Симонова от ВМА и на всички - от санитаря до професорите - искам да благодаря. Санитарите, които подминаваме понякога и са ниско платени, има момент, в който те са ангелите за теб и ти помагат да станеш, да се измиеш...
Ценя лекарската професия и това, че са останали в България да ни лекуват. Те са родени за това - да се грижат за нас, пациентите. Дълбок поклон пред тези хора!
- На какво ви научиха здравословните проблеми, през които преминахте?
- Силният дух много помага да се възстановиш. Тези проблеми ме научиха да се радвам на живота. Има хора, на които не им се живее, не ги разбирам. Няма лесно в живота. Искам аз да грабна живота и да го нося натам, накъдето искам, а не той да ме носи накъдето е решил. Така че това е - да се радваш и да търсиш красивите неща в живота, да имаш чувство за достатъчност и това да те прави щастлив. Ако можеш и да даваш на другите, това е още по-хубаво. Мен това ме прави най-щастлива. Научих също така, че понякога трябва да се слагат и спирачки, да се грижим за себе си, да отидем на профилактичен преглед, за да можем да се радваме на децата си. Чакам с нетърпение да стана баба.
- Над какви нови проекти работите в момента?
- След успеха на концерта в зала “Арена Армеец” от м.г. планираме този 11 декември отново да има концерт там. Би ми се искало да го направим традиция, да има песни, хора, най-вече всичко да е адресирано към публиката - тя да е вторият главен герой. Така че подготовката върви.
Живот и здраве, ако успеем, тази година ще направим и турне при нашите сънародници в Италия, Испания и Португалия. Близо 8 години не съм излизала извън България, предпочитах да бъда тук. Те също заслужават да им направим на място хубав български празник, което е свързано с доста организация. В същото време във “Фолклор-ТВ” ще произведем още нови клипове, тя е отворена медия за добрите български изпълнители, доста рубрики отново ще влязат. В творчески план винаги съм казвала, че ми трябва още един живот, за да изпълня плановете си.
Маргарита Благоева
