Проф. Раев е един от първите у нас участници в клинични проучвания и като главен изследовател има опит в над 120 международни клинични изпитания. Проф. Димитър Раев е един от малкото главни изследователи у нас, получили добри отзиви при инспекция на Американската агенция по храните и лекарствата.Проф. Раев обясни, че обикновено е трудно да бъде установена причината за артериалната хипертония при определен човек, тъй като по принцип тя е мултифакторно заболяване. Но за сметка на това механизмите, които причиняват повишаването на артериалното налягане, са малко на брой, затова изследването разкрива именно тях.
“Иначе по принцип всяко антихипертензивно лекарство може да намали в известна степен артериалното налягане, уточни проф. Раев. - Но ако това лекарство не е подбрано така, че да съответства на патогенетичния механизъм, има риск от възникване на нежелани странични ефекти. Именно чрез импеданс-кардиография се установява дали механизмът, водещ до повишено артериално налягане, са свити периферни съдове, дали е задържане на течности, дали е повишен контралитет от страна на сърцето. Целта съответно е да подберем най-удачния медикамент за всеки от тези патогенетични механизми”.
Специалистът даде пример: “Когато причината за повишаването на кръвното налягане на даден пациент е например задръжката на течности, най-подходящ за него е диуретикът. Ние бихме свалили налягането му и с друг медикамент, но това ще е само до време и както вече казах, може да доведе до нежелани странични ефекти”.
Затова новаторският метод “импеданс-кардиография” е уникален. Той дава възможност специалистът да подбере най-удачния за дадения пациент антихипертензивен медикамент. Т.е. да индивидуализира антихипертензивната терапия. Това според проф. Раев досега се реализира много трудно и рядко.
“Специално бих искал да обърна внимание на факта, че съществува изразена сезонност при страдащите от високо артериално налягане. - обясни също така проф. Димитър Раев. - През летния период се забелязва тенденция към понижаване на артериалното налягане и тогава съветваме пациентите да намаляват дозата на използваните медикаменти. Докато зимният период се характеризира с обратна тенденция - повишаване на артериалното налягане. Това, от една страна, се дължи на т.нар. периферен вазоспазъм заради студеното време, а, от друга страна, се променя цялостният начин на хранене и на живот на човека. През зимата консумираме по-малко зеленчуци и повече солено, повече меса, движим се по-малко. А всичко това води до повишаване на артериалното налягане”.
