Проф. д-р Вихра Миланова: 80% от психичноболните могат да живеят навън!

- Проф. Миланова, какъв е проектът, по който работите?
-Това е един нов проект, в който участва Медицинският университет – София, и по-точно Клиниката по психиатрия на Александровска болница. Този проект е насочен към професионалисти, които работят в общността, и целта е да бъде подобрено тяхното умение да работят с хора, които са с психични заболявания извън болницата. В проекта участват шест европейски държави – Австрия, Германия, Гърция, Испания, Великобритания и България.
 
- Колко време ще продължи?
- Тригодишен е, по обучителната програма „Равмус”. Проектът стартира през есента на 2014 г. и вече мога да ви кажа интересни неща от първия му етап. Направен е анализ на сегашното състояние в участващите 6 страни, като са съпоставени, и може да се каже, че по някои от показателите България е в средата на таблицата спрямо едни страни, спрямо други е малко по-ниско. Това, което аз искам да отбележа, е, че по отношение на продължителността на обучението на такива професионалисти сме като останалите страни – равнопоставени. Но от друга страна, обучението ни е най-евтино. Прави обаче впечатление, че удовлетвореността на хората, които работят в тази област, е много ниска. За съжаление, при нас и заплащането, и средствата, които отиват в тази дейност, са много по-малко, отколкото в останалите страни.
 
- От анализа има ли нещо, в което сме първи?
- В другите страни, за да се отиде за преглед при специалист – психолог, психиатър, се чака месеци наред, а в България това се случва много бързо – в рамките на 10-15 дни максимум може пациентът да има достъп. Това силно контрастира с останалите участващи страни. На всички специалисти им прави впечатление колко бързо ние имаме достъп до всеки специалист.
 
- Спрямо заплащането им на кое място сме?
- Изключително ниско е реинбурсирането на тези услуги. Докато в Германия почти изцяло психотерапията се реинбурсира, в Австрия – частично,
 
в България не се заплащат такива специфични дейности
 
Според мен би трябвало да се заплаща от Здравната ни каса, да има пакети, да има по-голям достъп и равнопоставеност на хората, които имат нужда. Това показва оценката на ситуацията по този показател в шестте страни.

По отношение на времето, в което се обучават специалистите, страните са равнопоставени. Но цената, която се заплаща за един пациент у нас, е много по-ниска, отколкото в другите страни. Може би защото имат много здравни каси и доста здравни фондове.
 
- Смятате ли, че българските специалисти ще проявят интерес към този вид обучение?
- Да, вече има интерес да се обучават хора в извънболничната помощ как да работят с хора с психични заболявания. Тези специалисти трябва да желаят да надградят своето обучение – това са социални работници, психиатрични сестри и др. У нас тези услуги са много малко, ограничени, на нас ни липсват дневните центрове, където пациенти могат да се занимават с арт терапия и други дейности. Целта на проекта е ние да търсим най-добрия опит, добрите практики, които да се внедрят у нас.
 
- Оптимист ли сте, че така ще се променят условията за психично болните у нас?
- Разбира се, че съм оптимист - така ще се подобри обслужването на хората с психични заболявания, особено извън болниците. Трябва да се направи една цялостна медийна кампания, лекари и медии заедно, за да стане обществото ни по-чувствително, по-подкрепящо в делниците ни. А не само когато се случи нещо трагично с психично болен, да е новина на деня.
 
Заедно трябва да преодолеем социалната стигма на българите
 
Знам, че това ще е дълъг процес, защото нещата не могат да се променят от днес за утре. Идеята е повече да се знае, да има достатъчно средства за тези хора. Много ми се иска да се показват и хубавите практики, и колко добри неща са направени от нас за пациентите ни, и колко от тях са получили адекватна помощ, а не само лошото.
 
- След обучението по този проект при вас ще идват само тежките случаи...
- Идеята е такава – хора, които са стигнали ремисия, да имат възможности добре да се адаптират в общността, да има кой да се грижи за тях. Ако имаме една хубава мрежа за поддържане на тези болни, една много малка част от тях ще попадат в болницата. Независимо какво се говори и пише у нас, психиатрията ни е отишла доста напред. Имаме много нови средства, нови медикаменти, имаме възможности хората с психични заболявания да живеят пълноценно навън, сред близките си, и много малко време да прекарват в болница.

Но за съжаление у нас липсва именно тази мрежа, която да ги поеме след излизането им от болничното заведение. С обучаването на специалисти тази мрежа ще бъде изградена – това е целта на проекта. Ще спомена, че 80% от болните могат да живеят навън! Има такива медикаменти – еднократно приемани в денонощието, или на определен период, инжекционно или на хапче, с които пациентите ни могат да бъдат поддържани. Тези лекарства са лесни за понасяне, нямат странични ефекти, заплащат се от Здравната каса. Хората могат да се чувстват пълноценни, дори да работят.
 
 
 Люба МОМЧИЛОВА