- Проф. Герджиков, какъв е конкретният повод, по който написахте стихотворението “По клиничната пътека”?
- То е почти по действителен случай. Съвсем малко съм видоизменил истината. Не беше трън, а си счупих палеца. Иначе всичко, което описвам, се случи почти на 100%. Трябваше да се водя пет дни на легло в болница, а аз си бях вкъщи.
- Това ли е първият ви сблъсък с абсурдите в българското здравеопазване?
- Това беше най-фрапиращото в последно време. Обичам да се изразявам в мерена реч и използвах този повод да напиша сатирично стихотворение. Получи се добре.
- Живеете ли здравословно?- Много обичам да спортувам и винаги съм бил запален по спорта. Основно играя тенис на корт, но и тенис на маса. Затова се чувствам млад и силен. Не се давам изобщо на тези, които са с 20 години по-млади от мен. Където има състезание, там ме търсете.
- Как се храните?
- Не спазвам диети, но гледам да не прекалявам с яденето. Имам килограм и 200 грама излишно тегло, но не е много. (Смее се)
- Имате ли дълголетници в семейството?
- Майка ми живя 100 години и 22 дни. Баща ми живя 92 години. Съпругата на моя чичо вече кара 105-та година.
Така че има дълголетници в рода. Но няма гаранция, че и аз ще съм дълголетник.
- Лежали ли сте някога в болница?
- Два пъти. Първият път беше много отдавна, преди петдесет години. Вторият път беше заради дискова херния. Оправиха ми проблема. Имаме великолепни лекари. Това е професията, която най-много харесвам, тя е велика. Покланям се на истинските доктори. Аз самият исках да стана лекар, обаче не ми стигна балът. След това отидох в казармата и после започнах да уча право. Моят баща по същия начин е желал да учи за лекар, но не е имал възможност, финансов ресурс. Тогава записал право. Така че аз съм второ поколение юрист, а синът ми - трето поколение. Но вкъщи имаше много повече медицинска литература, отколкото всякаква друга.
- Как решихте да направите благотворителна акция на 70-та си годишнина в помощ на момче с мускулна дистрофия?
- Това е наша традиция - на мен и на съпругата ми, от повече от 15 години. На рождените ни дни събираме много гости, особено на кръгли годишнини. Винаги им казваме, че не искаме подаръци и цветя, а
да помогнат с пари на болни дечица
Предварително си избираме на кое дете да съберем пари за лечение. Този път беше по-голямо момче - на 19 години с мускулна дистрофия.
- Редно ли е частни лица да помагат за лечението на деца и възрастни вместо държавата?
- Защо да не е редно! Държавата трудно може да поеме лечението на всички тежкоболни, особено държава като нашата, която за съжаление не е от най-богатите. Съвременната медицина е доста скъпо нещо, а има болести, които изискват огромни средства. Затова всеки, който има някаква възможност, е чудесно да помогне. Човек да пусне два есемеса по 1 лев в кампаниите “Зов за помощ”, пак е нещо. Ако всеки го направи, ще се съберат много пари. Лично аз винаги съм харесвал тези благотворителни кампании и съм се старал да се отзовавам, доколкото мога. Все пак не съм милионер.
Не само децата, но и пенсионерите се нуждаят от помощ за лечение, защото имат най-ниските пенсии в Европа. Това са мизерни пари. Верно, че децата са с приоритет, но човек на възраст става не по-малко безпомощен от едно малко дете. А като има нужда от лекарства и не може да си ги купи - жестоко е. Хиляди пенсионери наистина изнемогват.
- Защо обаче политиците не признаят, че парите за здраве не са достатъчни, че една здравна каса не може да поеме цялата медицинска помощ? Защо не се даде възможност за допълнително здравно осигуряване?
- Това е огромен проблем. Има системна грешка, защото в последните години
непрекъснато се увеличават парите за здравеопазване, повече от двойно са нараснали, но няма нищо направено двойно по-добре.
По същия начин продължава недостигът на пари в системата на здравеопазването. Така дори хора, които не са устроени да крадат, са принудени да правят нередни неща, само и само да вържат бюджета на болничното заведение. Това показва, че системата е сбъркана. Министърът търси някакви възможности болниците да не бъдат търговски дружества, защото поиска да се консултира с мен. Но първо той се разболя, а после аз заминах в чужбина за 15 дни и още не сме се срещнали. Аз лично нямам претенции да разбирам от здравен мениджмънт, но е очевидно за всеки, че сегашната система е сбъркана и трябва да се промени.
- Къде в чужбина бяхте сега?
- На хиляди километри от България, в Южна Африка. Много обичам да пътувам, да откривам различен свят, различна култура, различна природа. Това е 68-та страна, която съм посетил. Пътуванията ме обогатяват и ми доставят огромно удоволствие. Ходихме с жена ми в националните им паркове да видим животните в естествена среда.
- Какво ви впечатли в Южна Африка?
- Освен чудесната природа, учудих се, че там обществените тоалетни се поддържат идеално чисти и никъде не мирише на урина. Ние като европейска държава би трябвало да сме на по-високо равнище, но ето че южноафриканците са преди нас в хигиената.
Мара КАЛЧЕВА
На рождения си ден събра 15 300 лв. за болно момче
