Янка Рупкина е на сцената 50 години, има над 30 000 концерта у нас и в чужбина, което е свързано с жестоко физическо и психическо натоварване, изтощителни пътувания, много стрес. Световната си известност певицата дължи на своя изключителен глас и на работата си с вокално трио “Българка”. Самостоятелно и с триото осъществява съвместни проекти със световноизвестни музиканти като Кейт Буш, Крис де Бърг, Джордж Харисън, Линда Ронстад и “Трансглобал Ъндърграунд”. Кариерата й започва след като печели конкурс на Ансамбъла за народни песни на Българското национално радио. От 1960 г. в продължение на 30 години е негова солистка. Прави много записи за фонда на БНР, издава няколко грамофонни плочи в “Балкантон”, снима много филми за БНТ. Г-жа Рупкина пее от малка, цялата им фамилия е музикална, всички пеят.
Ето какво сподели лелята на сегашния шеф на ВМА-София проф. Николай Петров.
- Г-жо Рупкина, как се грижите за здравето си?- Здравето е най-важното, така че човек трябва да се грижи за него, за да е полезен на себе си и на другите хора. Аз да ви кажа право, хич не се грижа добре за себе си, защото имам все още много неща да оправям и постоянно съм заета. Но се старая, когато имам някакви проблеми, да не допускам да стане най-лошото и тогава да прибягвам до лекарите.
Първо се старая сама да се справям с проблемите си. Възстановявам се с почивка, слушам много музика, правя си масажи, може да взема някое хапче, в зависимост от това какво ми има. Аз не взимам много лекарства, приемам само такива за болките, които ме мъчат.
Болят ме мускулите, ставите, цялото тяло понякога. Това идва от сериозните травми, които получих след самолетната катастрофа. Имам прекъсване на дълбоки вени по краката, затова е трудно оросяването на крайниците. Доскоро не се оплаквах от бъбреци, но сега имам някакви болки и трябва да си обърна внимание. Кръстът си ме боли от години, също след катастрофата, защото имам разтягане на прешлени, тъй като сме паднали от високо. Когато се променя времето, болките се увеличават.
- Много ли ви болят мускулите, ставите?
- Да, понякога много боли, но търпя, докато мога. Когато усетя, че вече не мога да издържам, взимам хапчета. Общо взето, се грижа за себе си, защото съпругът ми е болен, сестрите ми също и гледам да съм добре, за да им помагам.
Аз учих за медицинска сестра и работих 1 година като такава в едно бургаско село, преди да стана певица. Исках да стана лекар, но родителите ни нямаха достатъчно средства, защото сме 4 деца и искаха на всеки от нас да дадат препитание. Затова завърших техникума за медицински сестри.
Обичам сестринската професия
спасявала съм много хора - по пътувания, в трамваите, на улицата. Майка на няколко пъти съм я свестявала, един човек от Пловдив, една жена от Видинско, друг мъж беше паднал във Варна на площада... Оказвала съм им първа помощ, докато дойде линейката.
- Съжалявате ли, че не станахте лекар?
- Да, съжалявам. Моето желание беше да бъда лекар и да пея на хората. А то стана обратното. Сега лекувам с песните си. Много случки имам у нас и в чужбина, когато идват хора на концерти и след това споделят, че са се почувствали много по-добре.
Животът не е лек и преди, и сега, но трябва да намерим сили да се справяме, защото нямаме друг начин. Аз обичам живота, той е прекрасен, но съм подготвена за смъртта още от младини. Подготвена съм, защото с тези непрекъснати пътувания и летене със самолети винаги съм знаела, че може да не се върна вкъщи. Всичко в този живот идва и си отива, така е и с нас, затова трябва да сме подготвени психически за смъртта. Макар че съм си “поръчала” да живея до 99 г.
С Лили Иванова и Емил Димитров
- А как сте със сърцето - казвате, че имате проблеми с него?
- Пренатоварвам си сърцето, чувствам от време на време, че ще експлоадира, предимно на нервна почва е всичко предполагам, тъй като съм много отговорна. Чувствам силни бодежи в областта на сърцето, другата седмица мисля да отида на лекар. Понякога имам силно сърцебиене. Преди 40 години, след като претърпях катастрофата, припаднах след голямо натоварване с концерти из страната с “Мистерията на българските гласове”.
- На какво се дължи масовото боледуване на българите в последните години според вас?
- Мисля, че всичко идва от стреса в живота ни, от безпаричието, от притеснението за бита и ежедневието ни. Стресът идва и ако изживееш физическа, емоционална травма.
От стреса по-страшно няма
Знам го по себе си. Например след жестоката самолетна катастрофа бях с комоцио и в безсъзнание няколко дни, кожата на ръцете и на краката ми до коленете беше свалена, както и по лицето ми от изгарянията, които получих, нямах коса. Възстанових се от тежките изгаряния благодарение на д-р Кръстев и д-р Шиндерски, на сестрите, на целия персонал от “Пирогов”, който се грижеше за нас, малцината оцелели от канската катастрофа. Много ме болеше от изгарянията, правиха и пластични операции на лицето, както се шегуваше лекарят, сега съм по-красива от преди катастрофата. Трудно ми беше да се възстановя, 2 години ми отне това.
Успях да преодолея страха си от летене със самолет, после колко много съм пътувала по цял свят... Но аз имам силен дух, боец съм и най-важното, което
притежавам, е голямо търпение. Баба ми все казваше: “Яне, ти ще станеш голяма певица, но научи се на търпение.” Баба ми беше акушерката на селото, много мъдра, уравновесена жена, отгледала е 9 свои деца и още 2 на сестра и на брат си. Аз приличам на нея - изглеждам външно много спокойна, макар че вътрешно може да ми играе душата. От една страна, се старая да се самоуспокоя, като постъпвам така, от друга страна, да не тревожа хората около мен. Все още имам търпение, макар че съм на тези години.- От какво е болен съпругът ви?
- Съпругът ми получи инсулт преди 5 години, засега се крепи, добре е, да поживее колкото може повече, да се радва на бялото видело, както казваше майка ми - т.е. на живота, на светлината, на добрите хора. Малко трудно се движи, в началото идваше рехабилитатор вкъщи, след това аз му правя масажи. Чака рождения си ден на 22 март, ще се съберем вкъщи с внучетата да го уважим.
Маргарита БЛАГОЕВА
