Затлъстяването значително повишава риска от развитие на диабет тип 2 - състояние, което се наблюдава предимно при хора с индекс на телесна маса (ИТМ) над 30.
Въпреки този повишен риск не всички хора със затлъстяване се поддават на инсулинова резистентност, което подтиква изследователите да проучат механизмите, които стоят зад това несъответствие.
Едно новаторско проучване на Университета в Гьотеборг, Швеция, разкрива критичен фактор: влиянието на мастната тъкан върху функционалността на имунните клетки, по-специално макрофагите, в метаболитното здраве.
Чрез подробни изследвания учените откриват, че затлъстяването може да увреди макрофагите - имунни клетки, натоварени със задачата да изчистват клетъчните остатъци.
Това увреждане води до възпаление, което повишава риска от диабет тип 2. Това откритие дава съществена представа защо метаболитните разстройства засягат непропорционално много някои хора със затлъстяване.
Световната здравна организация (СЗО) съобщава, че през последните петдесет години процентът на затлъстяване се е утроил, като се наблюдава значително увеличение в световен мащаб.
Затлъстяването е свързано с многобройни здравни предизвикателства, включително сърдечносъдови заболявания, някои видове рак и особено диабет тип 2.
Затлъстяването е проблем на бедняците?!
Проучването разкрива, че диетата с високо съдържание на мазнини води до увеличаване на мастната тъкан и разграждането на колагена, което от своя страна, засяга функционалността на макрофагите.
При мишки със затлъстяване, устойчиви на инсулин, тези макрофаги не успяват да се справят правилно с фрагментите на колагена, което води до възпаление.
Това прозрение предполага, че тези фрагменти играят роля, надхвърляща обикновеното тъканно ремоделиране, като влияят върху средата на мастната тъкан и допринасят за инсулиновата резистентност.
Проф. Ингрид Вернстедт Астерхолм, която е ръководител на проучването, изтъква потенциалните последици за човешкото здраве.
Дисфункционалната мастна тъкан, която не е в състояние да съхранява излишните хранителни вещества, може да доведе до натрупване на мазнини в жизненоважни органи, което води до системна инсулинова резистентност и евентуална поява на метаболитни нарушения, като диабет тип 2.
Продължаващите изследвания имат за цел да приложат тези открития върху хора, което обещава бъдещи медицински приложения.
Откритието предлага перспектива за връзката между дисфункцията на мастната тъкан и метаболитните заболявания, като предлага нови пътища за диагностициране и лечение на диабет тип 2.
Идентифицирането на специфични маркери, като например колагенови фрагменти, може да помогне за определяне на хората с повишен риск от заболяване, проправяйки пътя за целенасочени терапевтични интервенции.
Това ключово проучване, публикувано в „PNAS“ и проведено от Университета в Гьотеборг, хвърля светлина върху сложната връзка между затлъстяването, дисфункцията на имунните клетки и метаболитните заболявания, като предлага нови пътища за разбиране и борба с диабет тип 2.
Борис АЛЕКСАНДРОВ
