Журналистът пътешественик Симеон Идакиев е роден на 27 ноември 1941 г. в Радомир. От 1985 г. е продуцент и водещ на популярната географска рубрика „Атлас” на Българската национална телевизия, наследявайки на екрана проф. Тянко Йорданов, както и автор на над 400 филма. В последните години е автор и водещ на предаване по телевизия „Евроком”. Член е на Съюза на българските журналисти, на СБФД, на Българското географско дружество, а през 2014 г. е приет за член и на Кралското географско дружество на Великобритания. Ето какво сподели пътешественикът специално за в. „Доктор”.
- Г-н Идакиев, колко държави сте посетили?-Вече са над 120. През февруари ги увеличих с две. А на 22 септември летим с един приятел за столицата на Катар Доха. След това летим за Пекин. В Китай ще направим класическия тур – Забранения град, Великата китайска стена и всичко най-интересно около града. После с влака „Небесен експрес” ще стигнем до Ласа, столицата на автономната област Тибет. Там е прекрасният манастир Потала – седалището на Далай Лама, и още много манастири. Отдавна искам да отида в Тибет и този път може би ще успея.
- Срещали ли сте в тези страни някакви особени медицински практики?
- Случи ми се да се разболея в Индия. Така и не разбрах от какво. Приличаше на маларична треска, но не съвсем, защото изхвърлях всичко от себе си. Беше доста неприятно преживяване. Опитах се да си помогна с наши средства, с активен въглен. Не успях. Накрая индийски лекар ме излекува с техните илачи. Така и не разбрах с какво, но за 2-3 дни успя да ме закрепи така, че да се вдигна на крака и да продължа да пътувам. Каза ми само: „Не бива да чакате да ви мине просто така. Нашата природа е много по-агресивна”. В Азия има много болести, които за щастие ги няма в България. Затова често казвам, че нашата природа е мека към човека. А в Азия е пълно с какви ли не болестотворни организми.
- Ваксинирате ли се, преди да поемете на път за екзотични страни?
- Ще се изразя донякъде еретично – ваксините удариха имунната ми система. Преди години след много пътувания започнаха да ми излизат циреи. През няколко дни изскачаше цирей на най-неочаквани места, в ключително на главата. В Института по заразни и паразитни болести ми правиха доста тежка ваксина. Циреите спряха за известно време и после пак тръгнаха. Докато не се усетих, че причината е силно отслабената ми имунна система от непрекъснатите ваксини, които си правех. Пътувах често и се ваксинирах против жълта треска, едра шарка и т.н. Това са страхотни удари върху организма. Тогава спрях всякакви ваксини. Предпочитам
да засиля организма през есента
с методите, с които българите от край време се лекуват – билки, природни илачи и силна храна. Имаме страхотни билкови чайове.
- Лежали ли сте някога в болница?
- Преди 4 г. ми се случи, защото получих запушване на артерията на левия крак. Дълго време ме боля кракът, докато не се оказа, че е тромб в артерията. Разбира се, че имах повишен холестерол. Отидох в болница „Токуда”, където тогава работеше кардиологът доц. Иво Петров. Този фантастичен лекар ме излекува бързо. Постави ми стенд, и то доста голям – 12 см. След един ден си бях вкъщи. Благодарих му за качеството на живот, което ми върна. Сега живея по същия начин както и преди да получа запушването на артерията. Невероятно е. Да е жив и здрав доц. Иво Петров – на много хора е помогнал, включително и на мои близки приятели. Разпитвах го за неговия житейски път, защото той има и аржентинско поданство. Неговите дядовци са емигрирали в Аржентина навремето. Разказваше, че там за първи път видял тези методи на лечение, които сега използва, но които тогава му изглеждали като открития от Космоса.
В ляносите на Ориноко
Иначе в болница съм лежал и преди много години, още като младеж. Оперираха ме от херния, защото бях много щур. Дано да нямам причина да влизам вече в българска болница, защото, уви, чувам лоши неща за здравеопазването. Чувам, че тече някаква нескончаема реформа. Не знам как стоят нещата и със Здравната каса. Чета, че тя се източва по различни начини, въпреки че парите в нея не са толкова малко. Не знам защо е така у нас. Все давам за пример Коста Рика. Имам много близък приятел там, завършил образованието си в България. Медицината им е на много високо равнище. Коста Рика е единствената държава в Латинска Америка, която няма армия. Не помня кой беше президентът, но преди повече от 60 години той ликвидирал армията и насочил всички средства към здравеопазване и образование. Неслучайно сега наричат Коста Рика „Швейцария на Латинска Америка”. Огромна е разликата между нея и околните държави. Очевидно
има добри системи на здравеопазване,
които кой знае защо ние не успяваме да внедрим. Давам си сметка, че нашето застаряващо и бедно население е огромен проблем. Медицината е скъпо нещо и някой трябва да я плаща. Нещо е сбъркано, и то не в медицината, а в нашата държава.
Пред езерото Крейтър в САЩ с оператора Николай Йотов
- Ходите ли на профилактични прегледи?
- Да, разумно е да се правят. Наскоро имах час в ангиологията на „Сити клиник“, където се премести екипът на доц. Иво Петров, за да мина на редовния си годишен преглед. Добре съм, но за всеки случай трябва да си следя състоянието. Още през март при моя личен лекар си направих изследвания на кръв, урина, тест за нивото на кръвната захар.
- Как се храните?
- Най-разнообразно. Не спазвам диети и съм дълбоко убеден, че човек трябва да яде от всичко, но умерено. Практиката доказва, че организмът не може да бъде излъган. Гледам, че след какви ли не диети ефектът е обратен – връщане на килограмите, дори стават повече.
- Взимате ли допълнително витамини и минерали?
- Не, предпочитам да си ги набавям от плодовете и зеленчуците. Но вече доста години взимам лекарства за високо кръвно налягане. Преди около 30 години в телевизията имаше един млад лекар, който ми измери кръвното и горната граница беше много висока – 180. След което този човек ме убеди много лесно колко е важно
да бъде контролирано високото кръвно
Това е затворена система под налягане. Ако рязко се вдигне, се пука в най-слабата точка, става инсулт или инфаркт. Каза ми, че в България хипертониците са 1 милион души, които например трябва да изпиват 1 тон лекарства на месец, а се купуват само 150 кг. Следователно повечето хипертоници не се лекуват. Оттук – многобройните случаи на инфаркт и инсулт. Оттогава приемам лекарства най-редовно. Но рядко си следя кръвното, защото хората, които си го мерят по три пъти, започват да го вдигат по-често. (смее се)
- Да сте използвали алтернативни методи на лечение?- Да, веднъж опитах акупунктура. Една млада лекарка ми оправи с иглотерапия тежък плексит. Тя ме набучи с иглите и след половин час ме попита дали имам облекчение. Болеше ме, но от любезност казах, че болката е намаляла. Но като се прибрах вкъщи, изведнъж болката изчезна.
Имам и друг случай. Преди години на два пъти губих съзнание в Италия. Прибрах се и лекарката в телевизията каза, че е синдром на Мениер. Месеци наред пиех лекарства срещу морска болест, от които ходех като муха без глава. Докато един ден не ми препоръчаха д-р Георгиев – физиотерапевт и мануален терапевт в Медицинска академия. Насочи ме да си направя снимка на шийните прешлени и се оказа шип. Д-р Георгиев ме изтегли, понамести ме и така се оправих.
Мара КАЛЧЕВА
