Ставри Калинов: Заради стеснение на уретера ме обрязаха на 67 г. във ВМА!

Известният скулптор и художник Ставри Калинов е роден на 15 ноември 1944 г. във Видин. Работи в областта на малката пластика, живописта и приложното изкуство. Гордее се, че никога не е бил на държавна работа. Нарисувал е портретите на Васил Левски, Жул Паскин, Джон Атанасов, Борис Христов, Николай Гяуров и други известни българи. Създава и икони. Автор е на множество статуетки за фестивали и конкурси. Негова е скулптурата “Истината за перото” в градинката пред БТА в София. Малка пластика на ктиторите на Боянската църква Константин и Елена, изработена от Ставри Калинов, е дарена преди десетилетие на папа Йоан-Павел II. Гордост на твореца са и двете му дъщери - на 20 и на 14 години. Специално за в. “Доктор” Ставри Калинов разкри как успява да поддържа млад дух и тяло. 

---

- Г-н Калинов, с изненада установих, че сте на 70 години. Какво правите, че да не ви личат?
- Лъжат - не съм на 70, а на 17 години (б.а. смее се). Вече съм на 70 години и пет месеца. Истината е, че не ям като другите, не спя като другите, не работя като другите хора и затова изглеждам така младолик, затова съм и толкова ползотворен. Какво правя ли - непрекъснато лъжа духа си да ме слуша, уважавам го, за да го експлоатирам и да бъда това, което съм. Другите ядат без мярка, наяждат се, преяждат.

Другите спят прекомерно. Не пуша и никога не съм пушил. 

Това да пушиш - да палиш цигарата и т.н., ти отнема буквално 5 години от времето. Ето ми 5 години плюс. Не пия - ето ми още 5 години отгоре. Работя бързо - още 10 години. Не ходя по жени - ето още 20 години! Така си сметнах, че де факто съм на около 400 години, защото това, което съм направил и продължавам да правя е толкова много, че може да се създаде от човек за цели 400 години. 

- Как се справяте със сериозното физическо натоварване на художник-приложник?
- Физическото натоварване в моята работа е повече, отколкото интелектуалното. Все едно всеки ден правя катастрофа със себе си - като една строфа, излекувам се и на следващия ден правя същото отново. Ако художникът не е катастрофа, той не е художник, т.е. не оставям сили в резерва за утре, раздавам се докрай всеки ден. Аз съм се учил сам и всеки ден се самоизтезавам, като се състезавам с така наречения Бог. Ама аз не съм обикновен човек. Сега хората са оглупели, защото знаят да четат и да пишат, и слушат разни догми от трите демона в този свят - Църквата, Училището и Държавата! Духът разбира от изкуство, а не човекът. И който слуша духа си, прави истинско изкуство. А който не слуша духа си, прави глупости от 1001 нощ. Тези дни откриха такова нещо в центъра на София. Идете го вижте и ще разберете защо.

- А някакви инциденти при работа имали ли сте?
- Удари ме ток. Повреди се машината, с която работя. Става въпрос за машина на трифазен ток, с хиляди волта. Имах късмет. Така се случи, че токът мина през мен и не можа да ме убие. 

- Имахте ли изгаряне?
- Не. Обикновено, когато удря ток, човек стиска пръстите, задържа го в себе си и умира, а аз го пуснах. 

- С какво се храните?
- Не ям готвена храна, а почти всичко в сурово състояние, природно, естествено. На мен никой не ми готви, защото на практика живея в ателието си. 

Готвено не ям, защото това е най-отровното нещо

И този конкурс за готвачи, който правят по една телевизия, е престъпление. Готвенето е престъпление към човечеството. Готвачите ни тровят най-много. 

- Добре, но нали днешните зеленчуци и плодове са пълни с нитрати? 
- Избирам горе-долу каквото е по-хубаво и него купувам. Но предпочитам нитратни зеленчуци пред готвената храна. 

- Някога лежали ли сте в болница?
- То е срамно според някои хора, но не ме е срам да ви кажа. Така се случи, че ми се сви каналчето на уретера и не можех да ходя по малка нужда. Започна да боли. Толкова се мъчих, какво ли не правих. Накрая докторът ми каза: Трябва да ви обрежем. На 67-годишна възраст се обрязах. Представете си в главичката на мъжкия член да ми поставят инжекция - ужасно нещо. Това почти не се преживява на тези години. Това ми беше влизането в болница. Ако разкажа какво ми се случи там, ще получа Нобелова награда за литература. Страшна работа.
 
- Какво ви потресе в тази болница?
- Нищо не ме потресе като отношение и обстановка. Аз бях посрещнат добре, бях привилегирован. Не бях третиран като обикновен човек. Но просто 

операцията беше тежка и страшна на тези години

Обрязването на 6-7-годишни дечица се прави лесно, но на голям човек това е толкова сложно, колкото не можете да си представите. 

- В коя болница бяхте?
- Във Военна болница. Само военните лекари могат да направят такава операция. От тях съм доволен.

- Страхувате ли се вече отново да влезете в болница?
- Напротив. Сега планирам да си правя операция на очите и пак ще влизам в болница. Ще слагам изкуствени лещи, за да виждам по-хубаво до края на живота си. 

- Някаква операция с лазер ли ще ви правят?
- Да, с тези модерни, красиви, умни апарати. Може и да ослепея. Аз съм се съгласил да се оперирам и съм наясно, че може и да ослепея. Но ако прогледна, ще съм щастлив. (смее се)

- Какъв е проблемът ви с очите?
- Проблемите ми са като на всеки възрастен човек - пердета, завеси и какво ли не на очите... (б.а. смее се). За да ги нямам, ще се оперирам малко по-рано. Правя го превантивно. 



Мара КАЛЧЕВА