Олимпийската шампионка по академично гребане Светла Оцетова е родена на 23 ноември 1950 г. Печели титлата на двойка скул (заедно със Здравка Йорданова) на игрите в Монреал 1976 г., когато академичното гребане прави дебют на олимпиада. Има световна титла от шампионата в Нова Зеландия 1978, два сребърни медала от световните първенства в Словения 1979 и Холандия 1977 и бронз от Великобритания 1975 г. След края на състезателната си кариера Светла Оцетова става архитект, проектира и консултира изграждането на гребни съоръжения по света, включително каналите за олимпиадите в Барселона 1992, Атланта 1996, Сидни 2000, Атина 2004, Пекин 2008, Рио 2016.
Член е на Българския олимпийски комитет. От 1979 г. е член на Техническата комисия на Международната федерация по гребане (ФИСА), а от 2003 г. е технически директор на ФИСА. Има два мандата като председател на Българската федерация по гребане. Наградена е с орден “Стара планина” I степен за изключителни заслуги към България в областта на физическото възпитание и спорта (2011). Днес голямата шампионка е на 64 години и се радва на отлично здраве. Ето какво сподели тя за MyClinic.
- Светла, вярно ли е, че спортистките раждат трудно?
- Изобщо не е вярно. Имам три деца и една доведена дъщеря, та общо четири. Първото дете родих за три часа, второто - за два часа, а третото - за 15 минути. И нямаше проблем с нито едно от тях.
- Пиете ли лекарства за нещо?
- Не. Винаги съм минавала без лекарства. Преди време се заразих с някакъв вирус при едно от пътуванията ми. Предполагам, че беше грип. Веднага щом се прибрах, изпих една ракийка с мед, завих се и заспах. На сутринта от вируса нямаше и следа. Предпочитам природните продукти - чай от билки, мед. Лекувах и децата си така. Когато някое от тях се разболееше, го държах в ръцете си и прекарвах нощта до него на креватчето. Не зная как, но майчината прегръдка също лекува.
Сега си гушкам моя внук Филип, син на най-голямата ми дъщеря. Роди се преди няколко седмици. Той сега е голямата радост в семейството.
- Останаха ли ви някакви хронични травми от спорта?
- За моя радост - не. Единствената ми контузия се получи не от моя спорт - гребане, а от волейбол. Бяхме на лагер в Белмекен. При играта край мрежата състезателка се приземи на левия ми крак и ми счупи костици на стъпалото. Болката беше ужасна. Не можаха веднага да ме закарат в болница. Цяла нощ ми слагаха лед на крака. На другия ден вече бяхме в София. В първия момент проф. Шойлев каза, че трябва да ме прати на операция в Москва. Но при изследването се видя, че операция не е необходима. Само ми обездвижиха крака с гипс. Веднага обаче в медиите ме отписаха, че няма да мога да се състезавам този сезон. Те обаче не познаваха моя характер. В началото
карах колело с гипсирания крак,
за да се раздвижвам и да поддържам мускулатурата. После влязох и в лодката и започнах да тренирам. Гипсът беше до коляното и малко го поизрязах, за да мога да си сгъвам крака. На контролните състезания след няколко месеца се видя, че съм във форма и отидохме на световното в Нова Зеландия. Не само че участвах със счупен крак, но и спечелих световната титла.
- След професионалния спорт изобщо нямате наднормено тегло. Това се случва рядко. Как го постигате?
- Диети не спазвам. Но слушам какво ми казва тялото и се храня само с това, от което се чувствам добре. Не обичам хляб, месо. Храня се повече с плодове, зеленчуци и ядки.
- Вашият баща д-р Христо Оцетов е бил известен уролог. Разкажете за него.
- Баща ми имаше частна клиника преди 1944 г. Заедно с негов колега е направил дарение, за да построят училището в Панчарево. Има паметна плоча за това. Д-р Христо Оцетов беше лекар по призвание. Работеше непрекъснато. Хората го търсеха по всяко време на денонощието и той не отказваше на никого. На вратата висеше табелка: Такса 1 лев за първи преглед, 80 стотинки за втори. Някъде я пазя. Но много хора му носеха яйца, кокошки, кой каквото има. Той отказваше, те му се сърдеха.
По време на социализма накараха баща ми да си подари клиниката и той го направи. Все се надяваше, че нещата ще се променят. Канеха го да работи в Германия, но той не пожела. Не можеше да си представи, че ще напусне България. До последно работеше, завеждаше урологичната клиника в “Пирогов”. Правеше по три операции на ден. Почина през 1970 г., когато беше на 66 години. Много се ядосваше, когато някой лекар не си гледаше работата с неговата всеотдайност. За някои от тях казваше, че са престъпници.
- Вие защо не станахте лекар?
- Баща ми беше против. Каза, че това не е професия за жена и аз го послушах.
- Какво ли щеше да каже за днешните си колеги д-р Оцетов?
- Сега наистина повечето
гледат само как да печелят от пациента
А той на бедни хора и пари не е взимал навремето. Поколението на баща ми имаше други морални норми, друга ценностна система. Не без значение за проблемите на българското здравеопазване в момента е заминаването в чужбина на всички кадърни български лекари. И не можем да ги виним за това. То се случва във всички страни като нашата.
- Вие лично сблъсквали ли сте се със съвременното българско здравеопазване?
- Не и надявам се да не ми се наложи - поне докато системата се оправи. (смее се) Попадала съм в болница в Швейцария. Не помня с кое дете бях, но кърмех. Пътувах със самолет и минаха часове, докато трае пътуването и формалностите по летищата. Гърдите ми щяха да се пръснат. Тогава потърсих помощ в болница. Помня, че беше излъскана. Ходих и преди няколко години на свиждане на колежка в общинска болница в Швейцария, но също беше много хубава. Там за първи път видях болнично легло, което се сгъваше така, че да сяда пациентът. Колежката ми сама регулираше наклона на леглото, което ме впечатли. В стаята беше чисто, с телевизор, с удобства. И цялото лечение беше платено от тамошната Здравна каса. Но трябва да признаем, че и здравните вноски в Швейцария са много големи, поне десет пъти по-високи от тези в България. Няма как с толкова малко пари у нас да се прави добро здравеопазване.
- Ходите ли на профилактични прегледи?
- Да, сравнително редовно. За последно ми изследваха костната плътност за остеопороза. По скалата бях 6+. Доброто си здраве дължа на спорта, на това, че продължавам да спортувам, да се движа. Например, сега по празниците, карахме ски с мъжа ми. Правя и преходи в планината по 2-3 часа. Наистина не спортувам всеки ден, защото непрекъснато пътувам по цял свят. През март се случи да пътувам до Рио и от там - на другия край на света - в Токио. Часовата разлика беше 11 часа и когато трябваше да си лягам, всъщност започваше новият ден. Но организмът ми се приспособява някак към всичко това. Изобщо не чувствам, че летя със самолет. Не изпитвам никакъв дискомфорт.
- Как се справяте с психичното напрежение?
- Намират се завистници, които се стремят да ми пречат. Обикновено това са хора, които нямат качества, но се стремят към властта, искат власт на всяка цена. Въпреки тях аз съм постигнала много неща, особено в чужбина. Аз съм спокоен човек, не обръщам внимание на дразнителите. Моята психическа устойчивост се дължи на спокойствието и силата, които ми дава семейството ми. Имам добро и задружно семейство. Човек трябва да се радва на това, което има, да го цени, а не да завижда на другите за това, което имат. Релаксирам сред природата. Живея в къща с градина и с двор с кокошки. И такива неща ме радват. Психическата ми устойчивост до голяма степен е причина за отличното ми здраве, наред със спортното ми минало и спортуването в момента.
Мара КАЛЧЕВА
Светла Оцетова: Не ползвам лекарства и не спазвам диети!
Доброто си здраве дължа на спорта, на това, че продължавам да спортувам, да се движа
