България е благословена с безброй красиви кътчета, едно от най-впечатляващите е разположено в Западна Стара планина и граничи с Искърския пролом. В живописното Искърско дефиле се намира Черепишкият манастир. В църквата са и мощите на светите братя безсребърници Дамян и Козма от Мала Азия, които като малки, подкрепяни от майка си, се отдали на християнската вяра и се посветили в изучаването на целебните свойства на билките. Заради прилежанието и благочестието им били надарени от Господ да “лекуват хора и животни”. Всичко това те правили, без да искат пари, и затова били наречени безсребърници.
Много хора редовно посещават светата обител с благодарност - за изцеление, за успешно взети изпити, за сбъдната мечта или дори за това, че са открили сродната си душа или са стартирали добър бизнес. Всички са убедени, че е станало с Божията помощ, която са получили на това свято място. И до днес могат да се видят хора, които идват в манастира и долепят чела в ковчежето с мощите.
Да изплачеш болката си
До средата на миналия век в един скит в скалите над Черепишкия манастир се подвизавал монах, разказват миряните. Над трийсет години този старец прекарал уединен в това осеяно с бели скали място, спазвайки стриктно древните монашески устави. Носел груба конопена дреха, хранел се през два дни с накиснат във вода хляб и с горски треви и плодове. Към края на живота си бил надарен с лечителството. След като изцерил дъщерята на един овчар от парализа, славата му бързо се разнесла. Въпреки почти отвесния каменлив път до скита, все повече хора, даже чак от другия край на България, започнали да го търсят, за да му изплачат болките си. Той не връщал никого. Житието му било съвсем просто и обикновено - животът му се изчерпвал с пост и молитва и с няколкото чудодейни случая на изцеление.
Вазовата “Една българка” е родена край ромоленето на реката и любимата тераса на писателя
С горещи молитви към Бог и силна вяра в сърцето пристигнал и 45-годишен жител от Мездра, болен от рак на гърлото. Къде ли не ходил болният мъж, какви ли не светила го преглеждали, но всички лекари и знахари само вдигали рамене. Тогава той чул за чудесата на манастира. Престоял седмица зад дебелите манастирски порти. После от болестта нямало и помен. Лекари не вярвали на чудото, че това наистина се случило. Тази невероятна история разказвали монасите, а и миряните, които видели с очите си изцелението.
Християнската вяра и надежда
Свидетелствата за излекуване от тежки заболявания са безброй, но местните помнят още един пример за Божието чудо и за силната християнска вяра. Те дават за пример човек, който потърсил изцеление от зависимостта си към алкохола. Загубил работата си, семейството, приятелите си, бил на прага на мизерията. Останал сам и без перспектива, той се обърнал към Бог, който чул молитвата му. След кратък престой в светата обител си тръгнал като чисто нов. След няколко години се завърнал, за да разкаже какво се променило в живота му. Оказало се, че започнал престижна и добре платена работа. В чужбина свил ново семейно гнездо и бил много щастлив.
На високо място вѝ двора на манастира се издига величествена кула-костница, в която се пазят останките на част от Ботевите четници, загинали в битката в Рашов дол
Пред манастирските порти пристигнала и жена с високи стойности на кръвната захар. С молитви и здравословно хранене духовниците й помогнали да я намали и тя се подложила на животоспасяващата операция, която преди това била невъзможна. В същия манастир близки довели и старец, почти обездвижен. Само след няколко дни престой и молитви към Господ, той се изправил на крака, захвърлил бастуна и патериците.
Българските поети и писатели в Черепиш
Въздухът в светата обител е изпълнен с преданията за престоя на Иван Вазов в манастира и за творбите, които създава, вдъхновен от разказите на манастирските братя и на местните селяни, както и от величествената природна гледка на Искърския пролом и дефилето.
Дълги години сред манастирското братство се разказва за посещението на Вазов и излетите му в околността. От тези разкази се ражда и идеята в манастира да бъде създаден “Вазов кът” и “Вазова тераса”, където, според преданията на монасите, патриархът на българската литература пиел кафето си, заслушан в шума на Искъра. Тук е и клепалото. Него всеки от многобройните поклонници, гласи местното поверие, трябва да удари по три пъти - за да е здрав през годината.
А в околностите на Черепишкия манастир една скала напомня за стъпките на Алеко Константинов по тези места - Алекова скала, извисяваща се недалеч от Шишманова пещера, край шосето Мездра-Елисейна.
Легенди за чудеса
На една от скалите, непосредствено до стените на манастира, е издигната Рушидовата къща. Легендата разказва, че е построена от Рушид бей, врачански управител. Той имал тежко болна от туберкулоза дъщеря. Една нощ на момичето се явила жена, която й казала да отиде в Черепишкия манастир. Отчаяните родители веднага завели дъщеря си в святото място, където й чели молитва за здраве и тя действително оздравяла. В знак на благодарност беят построил върху непристъпните скали къща.
Според разкази, предавани през годините от уста на уста, любовта е онази Божия сила, която изцерила младата туркиня Айше. Мълвата за грешната и тайна любов между нея и един млад монах от манастира сладкодумците оплели в красива легенда, която се разказва и до днес.
Една от традициите в този манастир е харизването на деца, свързана с вярата за чудодейната животворна сила на светата обител. Младите майки са донасяли една-двегодишни рожби и са ги “харизвали” на Божията майка за здраве и закрила. Преди годежа са ги откупували. В манастирските регистри могат да се прочетат имената на над десет хиляди “харизани” от повече от сто населени места от цялата страна.
Люба МОМЧИЛОВА
