Това не е поредната сензация, а резултати от голямо научно изследване на повече от 70 хиляди пациенти с еректилна дисфункция (така учените наричат импотенцията). Резултатите от тази научна разработка са публикувани във водещото професионално издание “Журнал по сексуална медицинa”.
Учените открили, че смъртността от сърдечносъдови заболявания се среща значително по-рядко при мъже, приемащи препарати за подобряване на сексуалната дисфункция. Експериментът бил проведен сред 23 816 мъже с еректилна дисфункция, приемащи тези лекарства и 48 682 мъже, които не приемат подобни медикаменти.
Така например, общата смътност сред приемащите лекарства за лечение на еректилна дисфункция била с 25% по-ниска, сърдечносъдовата смъртност – с 39%, а болестите на сърцето и съдовете при тях възниквали с 13% по-рядко.
Най-интересното, което учените установили с това изследване, било, че дозата на препарати против импотенция има значение: колкото по-често мъжете ги приемат, толкова по-силен защитен ефект се наблюдавал. Оттук може да се направи изводът: такива лекарства трябва да се пият редовно, а не епизодично преди секс.
Без да привеждат други цифри, експертите смятат, че има полза от препаратите против импотенция и за сърдечноболните. А също и за профилактика на сърдечносъдовите заболявания. Възможно ли е това все пак и къде тук е връзката, биха попитали всички? Какво е общото между сърцето и органа, на който действат препаратите за импотенция? Каква е връзката?
Учените отговарят кратко: връзката е пряка. Още повече, че от самото начало на появяването на такива лекарства лекарите „си шушукали“, обсъждайки тяхната възможна полза и за сърдечноболните. Но в инструкциите не се споменавала и думичка за това
Става дума за препарати от група със сложно наименование: инхибитори на фосфодиестеразата 5-ти тип (ФДЕ-5). Много лекарства спадат към тази група – сиденафил, тедалафил, варденафил, аванафил, уденафил. Предлагат ги много фирми под различни наименования, сред тях има много генерици, но с общи механизъм на действие. И всички те са „потомци на синьото хапче“ виагра, появило се през 1998 г. Този препарат се превърна в сензация и провокира разработката на подобни лекарства от други фирми.
Всичката тази информация може да доведе до извода, че за 24 години от своето съществуване виаграта и другите подобни лекарства биха могли да спасят милиони сърдечноболни, а де факто са се използвали само като средство против импотенция. Това, разбира се, е хубаво, да дариш на хората удоволствие, но е можело и животи да се спасяват. Защо се е случило това?
Активното вещество на виаграта било създадено през 1989 г. По принцип, го разработвали като препарат за сърдечноболни, подобряващ кръвообращението в съдовете. Благодарение на този ефект инхибиторите ФДЕ-5 водят до това, което днес описват учените в „Журнала по сексуална медицина“ – понижаване броя на инфарктите, на сърдечната недостатъчност, на инсултите, на смъртните случаи вследствие сърдечни и съдови патологии.
Виаграта може да доведе до загуба на зрението
Представете си само колко такива болести биха могли да се избегнат за 24 години, ако се беше започнало тяхното приложение в тази посока още през 1998 г.
Виаграта би могла да се регистрира като кардиологичен препарат, а не като средство при импотенция. И е имало такава възможност. Но маркетинговите компании, създали това лекарство, решили друго. В процеса на проучванията на лекарството открили едно „странично действие“ – този препарат засилва ерекцията при мъжете. И посочили това свойство като основно, предпочели да акцентират върху него, а не върху кардиологичните ефекти на препарата. Благодарение на това - с един куршум – два заека.
Първо, таблетките виагра можели да се продават няколко пъти по-скъпо. По закона на фармацевтичния пазар цената се определя в зависимост от болестта, която лекува: лекарствата против импотенция винаги са по-скъпи от тези за кардиологични заболявания. Плюс икономии и по отношение на количествата. Виаграта се продавала само по 1-2 таблетки в опаковка, тъй като се приемала преди полов акт. А кардиологичното лекарство обикновено съдържа брой хапчета за едномесечен курс – 90 до 120 за виаграта.
Това се оказало свръхпечалба за съответната фармацевтична компания и тя заела първо място на фармацевтичния пазар. Второ, съответната компания придобила и висока популярност. А виаграта като кардиологично средство се превърнала в един от многото удачни фармацевтични проекти.
И сега, 25 години по-късно, разбираме, че най-накрая започват клинични изпитвания на инхибиторите ФДЕ-5 за кардиологично болни. Авторите на изследването настойчиво и уверено говорят за необходимостта от тях. След 3-4 години тези клинични изпитвания ще приключат и такива препарати ще започнат да се предписват официално на повечето сърдечноболни дори и да не страдат от еректилна дисфункция.
Препаратите ще помагат за подобряване на кръвообращението в целия организъм и защитават съдовете от атеросклероза. Защото имат такъв механизъм на действие, че повишават количеството азотен оксид (NO) – основен защитник на съдовете. Този азотен оксид ги отпуска, прави ги по-еластични, не позволява развитие на атеросклероза и образуването на тромби.
И всичко това се случва системно – в целия организъм, а не само „там“, където трябва да действа лекарството при импотенция. И най-жалкото е, че през всичките тези години всичко това е било известно. Да, виаграта излезе на пазара. Но тогава използването на този препарат и дори цялата група такива лекарства бяха насочени в друга посока – комерсиална изгода.
Още един парадокс - това лекарство пази и от… болест на Алцхаймер!
Дали наистина този препарат за еректилна дисфункция ще се окаже толкова универсален? Изследването е публикувано в дъщерно издание на журнала Nature Aging. Но то е доста необичайно и се различава от класическите подходи към проучване на лекарствата.
Защото не е клинично изпитване, не е експеримент на животни нито на групи пациенти, учените използвали суперкомпютър за анализ на т.нар. „големи данни“, най-общо казано. Данните били получени от застрахователна компания като се оказало, че при пациенти, приемащи виагра, вероятността от развитие на болест на Алцхаймер през следващите 6 години е по-ниска от 69%, отколкото при останалите.
Освен това се отчел определен положителен ефект и при захарен диабет и артериална хипертония. Основният недостатък на такива изследвания е липсата на причинно-следствена връзка, затова не може да се твърди, че именно виагра защитава от алцхаймер. По-правилно е да се каже, че има някаква корелация между приема на виагра и задържане развитието на алцхаймер.
В подкрепа на своята находка учените провели още няколко по-малки изследвания с култура от нервни клетки, получени от болни с алцхаймер. Въздействието върху тях с виагра стимулирало растежа на невроните и те смятат, че това потвърждава ефективността на препарата при тази коварна и тежка болест. В крайна сметка, все още е рано да се препоръчва прием на виагра на тези, които са в рисковата група за болест на Алцхаймер.
Яна БОЯДЖИЕВА
