Кардиологът професор Младен Григоров: Глобявали са ме, защото съм спасил човешки живот

Професор Григоров години наред е бил близо до Тодор Живков

https://zdrave.to/index.php/pitay-spetsialista/kardiologt-profesor-mladen-grigorov-globyavali-sa-me-zashhoto-sm-spasil-coveski-zivot Zdrave.to
Кардиологът професор Младен Григоров: Глобявали са ме, защото съм спасил човешки живот

Професор Младен Григоров е известен български кардиолог. Роден на 12 май 1937 година в София. Трето поколение лекар в рода си. Медици са и неговата съпруга, брат, син, внук, снаха.

Доктор Григоров притежава лиценз N 001 по интервенционална кардиология в България. Почетен член на италианското дружество по кардиология.

- Професор Григоров, години наред сте били близо до Тодор Живков. Какви са впечатленията ви от него?

- Нямал лоши впечатления. Бързо схваща проблема и веднага извличаше политическата полза от него. Така например, когато разреши да отворим Правителствената болница за народа, той не го направи по хуманни причина, а прецени че това, при разклатеното положение на властта, ще има съществен политически ефект. Тази интуиция, за съжаление, липсва в голяма част от сегашните политици.

- Дисциплиниран пациент ли бе Живков?

- Много дисциплиниран. Имаше една сестра, Ани Младенова, която се грижеше за него и по едно време започна прекалено често да го храни със салати от зеле и моркови. Той не издържа и каза: А стига, аз да не съм заек!

-Навремето се вдигна много шум около операцията на тогавашния министър-председател Любен Беров. Вашето име също беше замесено. Какво точно се случи тогава?

- Бях шеф на катедрата и управлявах кардиологията на Правителствена болница. Един ден ми докладваха, че премиерът Любен Беров е с тежка сърдечна криза. Ние му казваме „статус ангинозес. При всяко мърдане пациентът получава остра болка. Заключението е, че има над 90 на сто стеснение на коронарните съдове и всеки момент може да направи инфаркт. А той вече имаше един в миналото.

-Какво предприехте.

- Лично му направих коронарография. Беше доста сложно. Но в последствие се оказа, че ще е необходима и то незабавно операция. Потърсих професор Морис Леви, български евреин от Израел, специализирал в Америка. Той беше признат за един от първите пет кардиохирурзи в света. Много печен, а и си симпатизирахме.

По телефона му описах нещата. Налагаше се незабавна операция. Дадоха ми един военен самолет и заминахме за Тел Авив. Доктор Леви ме чакаше на летището. На връщане летяхме над три държави: Турция, Кипър и Ливан. Никъде нямахме коридор. Вземахме го от въздуха. Турците съкратиха пътя ни с 400 километра, за да ни стигне горивото. Кацнахме в София и направо в операционната. Всичко мина добре.

-Е за какво тогава после ви погнаха?

- Казаха: Младен Григоров е наредил операция на премиера без да има нужда от такава. Във вестник „Труд“ огромно заглавие на първа страница алармираше: „Министър-председателят на България опериран без нужда.“ Телевизията, също се активизира. Цялата акция се подкукоросваше от някои колегите, защото не са участвали в тази работа. Атаката се превръщаше в политическа. Ако всички това е вярно, аз трябва да съм с белезници в затвора-контрирах в интервютата си.

-А какво стана с професор Беров?

-Той се оправи и на деветнадесетия ден отиде на работа. Но с това атаките не спряха. Това се случва март, а през лятото персоналният лекар на Беров ме уведоми, че с Шефа си заминават за Германия, за да проверят: дали въобще е опериран, дали е имал показания за такъв тип операция и дали тя е направена както трябва. Войната срещу мен всъщност беше инспирирана от партиите: някой от тях искаха да махнат Беров, други да остане. По телефона ананимни гласове питаха: Жив ли си още.

Изследванията в Германия показаха, че всичко е направено както трябва. От този момент ме оставиха на мира, но ми отровиха нервите, а Беров не го видях никога повече.

- Всички страдат от състоянието на родното здравеопазване. Кой е виновен за това: политиците или лекарите?

- Политиците, разбира се. Пример: все още плащаме половината от лечението и лекарствата си. Това не е ли политически въпрос. В чужбина пациентът плаща 15 на сто. Въобще малко са парите, които се дават за здравеопазване.

-Колкото и да са, те добре ли се управляват според вас?

-Не. При нас основният пай от парите отива за болнично лечение, а в напредналите страни - за профилактика. По този начин у нас болничното лечение се меркантилезира, то става фабрика за пари. Всяка болница трябва да приеме определен брой пациенти: колкото повече толкова по-добре. Повече пари ще влязат в нея. Това обръща философията с краката нагоре. Трябва пациентите да са по-малко, за сметка на по-добрата профилактика и доболнична помощ.

- Толкова ли е сложно това да се направи?

- Никак. Примери колкото искаш. Някога за клиничните пътеки, които са едно огромно зло, взехме австралийския модел, въпреки че сме в Европа. Чрез клиничните пътека се лекува едно нещо, а според СЗО, пациентите на 65 години в света имат 5-6 заболявания.

Въпросът е: Като лекуваш едното, какво правим с другите? Да не говорим за лимитите. Имах случай с жена с инфекция на сърдечните клапи. Направихме необходимото. Според алгоритъма тя трябваше да бъде четири седмици в болницата.

Но още в края на първия ден жената разко се влоши. Наложи се да бъде незабавно оперирана. Всичко мина добре, жената остана жива. А здравната каса глоби клиниката ни. Ако бях оставил болната да умре, касата щеше ми плати пътеката. Но ние сме я спасили и за това бяхме санкционирани.

Парадоксът е, че чиновниците са прави. Те изпълняват наредбата. За да се избегнат тези неща, най-доброто противодействие е конкуренцията.

-Не сте голям оптимист.

- Съвременната медицина има огромни постижения, но в целия свят меркантилността я дехуманизира. Според Джефри Сакс парите събрани от оръжейния бизнес, проституцията, алкохола, наркотиците и всички злини, правят една трета от печалбите на фармацевтичните фирми. Вярно е, че не можем без лекарства. Не съм и против технологиите, но лошо е, че анамнезата, т.е. - разпитването на пациента отмира. А от там трябва да започне и там да завърши всеки преглед.

-Познавате отлично човешкото сърце. Как да го пазим?

- С няколко простички неща: нормално хранене, по-малко животински мазнини, за да се избегне развитие на диабет, да не се пуши. Тютюнът е огромна отрова за кръвоностната система.

Да избягваме стреса, доколкото може и движение - най-малко по два километра на ден. Алкохолът в определени граници е полезен. Примерно: 50 грама концентрат, 250 червено вино или две бири на ден не пречат.

Исак ГОЗЕС

Горещи

Коментирай
4 Коментара
ГРАД КОЗЛОДУЙ
преди 2 години

ПОЛЕЗНО БЛАГОДАРЯ ВИ

Откажи
Редактор
преди 2 години

"подкукоросва" "меркантилезира" Четете ги тия статии преди да ги пускате.

Откажи
Редактор
преди 2 години

"подкукоросва" "меркантилезира" Четете ги тия статии преди да ги пускате.

Откажи
Редактор
преди 2 години

"подкукоросва" "меркантилезира" Четете ги тия статии преди да ги пускате.

Откажи