Зрителните нарушения са третата причина за инвалидност в света. 1,1 млрд. души имат зрителни увреждания, които биха могли да бъдат предотвратени, ако бяха диагностицирани и лекувани навреме. Очаква се до 2050 г. половината от световното население да бъде с увредено зрение.
Това стана ясно на семинар на тема “Каква е цената на зрителните нарушения и как да я намалим?”, организиран от Българската асоциация по фармакоикономика и ISPOR Bulgarian Chapter. Водещи медицински специалисти и експерти по фармакоикономика обсъждаха социалната и икономическата тежест на зрителните заболявания, както и възможностите за въвеждане на Национална програма за очно здраве.
Публикуваме презентацията на семинара на проф. Александър Оскар - началник на Клиниката по очни болести на УМБАЛ “Александровска” и ръководител на Катедра “Офталмология” на Медицински университет - София. Той е и председател на Българското дружество по детска офталмология, невроофталмология и офталмогенетика.
„Намалената продуктивност вследствие на зителни увреждания по света води до над 400 милиарда долара загуби за икономиката – съобщи проф. Оскар. – 2,2 милиарда души имат някаква форма на зрителни увреждания, но по-важното е, че половината от тях – 1,1 милирда са със зрително увреждане, което би могло да бъде предотвратено при навременно диагностициране.
Такива увреждания са некоригираните рефракционни аномалии, които изискват носенето на очила. Само че много деца и възрастни не носят очила по различни причини и практически са инвалидизирани. А това е предотвратима загуба на зрение. Същото се отнася и за хората с катаракта (перде), която силно влошава зрението, но също е предотвратима слепота.
Преди 15 години от Александровска болница подехме кампанията „Направи добро“ за безплатни скринингови прегледи на деца в Северозападна България. За няколко години прегледахме над 20 000 деца в ранна училищна възраст. Направи ни впечатление, че за над 90% от тях това бе първият очен преглед.
Днес в София, благодарение на успешни проекти със Столична община, под 40% от децата в ранна училищна възраст не са консултирани от очен лекар. В страната ситуацията е по-лоша, но не толкова тревожна, колкото беше преди 15 години.
Специални очила спират прогресията на късогледството
Един от най-големите проблеми е амблиопията (мързеливото око) при децата. Това е много сериозен, социалнозначим проблем, тъй като засяга 5% от хората. Така например, през 2010 г. в България са се родили 70 000 деца, което означава, че около 3500 развиват амблиопия всяка година. Тя може да се лекува успешно, само ако се открие навреме – преди да завърши периодът на съзряване на зрителната система, което става на 8-9-годишна възраст.
Ако диагностицираме детето с мързеливо око чак на 8-годишна възраст, то няма почти никакви шансове да развие своето зрение. В 85% от случаите е засегнато само едното око, другото го компенсира и децата не осъзнават, че имат проблем със зрението, който да споделят с родителите. Затова амблиопията се диагностицира прекалено късно.
Понеже децата не се раждат със зрение, а то се развива постепенно до 8-9-годишна възраст, когато има проблем, който възпрепятства този процес, се получава мързеливо око. Амблиопията (мързеливото око) е най-честата причина за слепота при децата. Скринингът е изключително необходим, защото това е единственият начин за своевременна диагноза и лечение. Недостатъчно е само установяването на амблиопията, но е нужна и своевременна корекция на рефракционната аномалия. Затова сме помогнали на над 1000 деца за закупуването на подходящите очила в партньорство с фирми, които се занимават с производство и дистрибуция. Създадохме хубав социалноангажиран проект, в който участват и Столична община, и научното дружество на офталмолозите, подкрепи ни и индустрията.”
Лекарят допълни, че често се сблъскват с деца с проблеми с прохождането, а се оказва, че първичният проблем е в зрението. Когато сложат очила, децата бързо прохождат. Ако имат кривогледство, то възпрепятства способността светът да се възприема с двете очи, и отново има проблем с прохождането. Доброто зрение е важно и за ученето, а за младите хора – да участват активно на пазара на труда.
В рамките на една година е направено проучване за основните причини за намаление на зрението на базата на 4890 деца, прегледани в детския очен кабинет. Установено е, че 54% имат рефракционни аномалии (които изискват носене на очила), 35% са със страбизъм (кривогледство), 4% - с амблиопия (мързеливо око), 2% - с вродена катаракта, 8% - с други причини за увредено зрение, 12,4% са с намалено зрение, 4,8% - със слепота. За да се спаси зрението и намали честотата на необратимата слепота при децата, препоръките са първият преглед при очен специалист да се направи още на 6-месечна възраст.
У нас разполагаме с необходимата апаратура, за да се установят проблеми и при толкова малки деца. Ако всичко е наред, следващият преглед трябва да се извърши на 3 години и половина. Тогава децата вече може да казват какво виждат. Следва преглед преди започването на училище, който се повтаря преди началото на всяка учебна година.
Един от най-сериозните проблеми е късогледството (миопията). Прогнозите са, че към 2050 г. над половината от хората ще бъдат с късогледство
Това е пряко отражение на съвременния начин на живот, свързан с прекомерна употреба на дигитални устройства и все по-малко време, прекарано навън, на открито. В последните три години честотата на късогледството в България придоби застрашителни размери. То не само се увеличава като честота, но и като тежест. Например, децата имат значително по-често късогледство от поколението на родителите, при това то е високостепенно. Лекостепенното късогледство е до 3 диоптъра, средностепенното – от 3 до 6 диоптъра, и високостепенното – над 6 диоптъра.
„Основният рисков фактор за късогледство е употребата на дигитални устройства, най-вече на мобилни телефони. Затова винаги препоръчвам на родителите да ограничават достъпа на децата им до мобилни телефони, които практически те гледат с часове от 15 – 20 см, и да насърчават използването на настолни компютри.
Недостигът на витамин D засилва прогресията на късогледството. Направихме преди 2 години проучване на 200 деца с лекостепенна миопия и при всички тях установихме недостиг на този витамин. Затова препоръчваме през есенно-зимния период децата до 16-годишна възраст да приемат витамин D. През пролетно-летния период това не е необходимо.
Генетичната предразположеност също е сериозен рисков фактор за късогледство. Ако единият от родителите има късогледство, рискът за децата е 50%. При двама родители с късогледство рискът за развитие на късогледство при децата, при това по-тежко, е почти 100%.
Симптомите на късогледството са замъглено зрение надалече, напрежение при гледане на отдалечени обекти, гледане на предметите от много близо, присвиване и търкане на очите, главоболие, кривогледство, влошени резултати в училище. При високостепенната миопия съществуват и сериозни рискове за отлепване на ретината
Всичко това може да бъде избегнато с носенето на очила с необходимата корекция.
Допреди 10 години почти половината от хората бяха с нормален рефракционен статус, докато днес с нормална рефракция са само 20%. Лечението на миопията е носене на очила, като в последната година след дългогодишни проучвания се въведе използването на специални стъкла, които контролират прогресията на късогледството. Проследяваме над 300 деца, които използват очила със специални стъкла, контролиращи късогледството. Това обаче не означава, че децата вече могат да прекаляват с употребата на мобилни устройства. Ние можем да помогнем за лечението на късогледството, ако и родителите подкрепят своите деца с ефективен контрол на мобилното потребление.
За лечението на миопията в световен мащаб се отделят над 10 милиарда долара годишно, като за всяка следваща година разходите за лечение се увеличават. Смята се, че към 2030 г. цената на лечението на късогледството ще достигне 20 милиарда долара. Това са пари само за корекция на миопията, а не за лечение на нейните усложнения, особено при пациенти с високостепенна миопия, които получават отлепване на ретината“, обясни специалистът.
Мара КАЛЧЕВА
