Сънната апнея е заболяване, върху което през последните години се фокусират информационни кампании, насочени към обществото. Въпреки че е “доста шумна”, апнеята по време на сън си извоюва прозвището “тихият убиец”. Звучи страшно, но има своите основания, предупреждава пулмологът д-р Димитрина Стоянова от пловдивската денонощна клиника “Медикус Алфа”.
Това заболяване е далеч по-сериозно от просто дразнещото ухото и пречещо на околните хъркане. „Тих“, защото често остава дълго време неразпозната, особено ако няма партньор, който да се оплаче от драматичното хъркане. „Убиец“, защото води до тежки проблеми със здравето и концентрацията на човека, който, имайки този проблем, в много ситуации е опасен за себе си и околните.
Честотата на обструктивната сънна апнея e около 20% от хората в световен мащаб. В България няма сериозна статистика в това отношение. Трудности има при установяване на проблема поради неглижиране на симптомите от страна на пациентите и търсене на лекарска помощ в доста късен етап.
Доста са притеснителни и данните, че в България изключително малък процент от пациентите с вече поставена диагноза, дори и тези с тежка форма на заболяването, се лекуват. Това е поради финансови причини или предразсъдъци.
„Като резултат от всичко това обструктивната сънна апнея влезе в черната статистика на пътнотранспортните произшествия - посочва д-р Стоянова. - Сънливостта зад волана отнема животи! Най-честата причина за неадекватни реакции и необяснимо поведение на шофьорите на пътя е неустановена или нелекувана обструктивна сънна апнея. Факт е, че 30% от челните удари се дължат на заспиване. Тези обезпокоителни факти правят заболяването голям социален проблем“, категоричен е пулмологът.
Д-р Димитрина Стоянова посочва и основните причини за колабиране на дихателните пътища и задушаване по време на сън: това са наднормено тегло, тесни дихателни пътища и мастни натрупвания в областта на шията, употреба на алкохол, тютюнопушене и др.
Често дневната сънливост и липсата на енергия за ежедневни дейности пациентите си обясняват с „пролетна умора“, преумора и стрес, депресия. Те обаче могат да бъдат първите сигнали за наличие на проблем с дишането по време на сън и не трябва да бъдат пренебрегвани, съветва д-р Стоянова. Категорични белези за търсене на заболяването са екстремна сънливост през деня, особено заспиване зад волана и по време на разговор със събеседник.
Сънната апнея води до депресия
Често ходенето по малка нужда през нощта, сутрешното главоболие, задавянето по време на сън, наддаването на тегло, потенето, неспокоен сън, шумно хъркане (съобщавано най-често от близкото обкръжение на пациента), липсата на концентрация, понижената памет, раздразнителност, сухота и лош дъх от устата са също алармиращи симптоми.
За прецизно диагностициране на заболяването – като вид и степен, в „Медикус Алфа“ разполагат с най-иновативната техника от трето поколение NOX T3s. Единственото, което трябва да направи пациентът, е да остане една нощ за извършване на кардиореспираторен мониторинг по време на сън. Лечението е като при всяка хронична болест, казва д-р Стоянова.
На първо място е промяна на начина на живот – като редукция на тегло и лечение на придружаващите заболявания. В домашна обстановка болните могат да ползват CPAP апарати (т.нар. ципап апарати), специално настроени за конкретния пациент и стадий на болестта. Терапията води до намаляване и пълно изчезване на апнеите и хипопнеите.
Важно е хората да познават симптомите и последствията за собственото здраве от обструктивната сънна апнея. Още по-важно е обаче да се проумее отговорността към близките и околните, особено на пътя, където от адекватността на шофьора зависи неговият живот и този на останалите участници в движението.
„В крайна сметка, отговорното отношение към проблемите на дишането по време на сън и тяхното адекватно лекуване спасява животи“, категорична е д-р Стоянова.
Мария ИВАНОВА
