Акад. Михаил Пирадов е един от водещите световни невролози, академик от Руската академия на науките (РАН). Той обяснява как се отразява продължителността на живота за болестите на съвременното човечество, какви успехи постигат учените и какво ни чака в бъдеще. Предлагаме ви най-интересните моменти от интервю с акад. Пирадов.
- Акад. Пирадов, продължителността на живота нараства в повечето страни от нашия свят. Как се отразява това на разпространението на различните болести?
- Всеки медал си има две страни. Да, продължителността на живота расте, в т.ч. като се увеличава именно активният период от живота на човека. И нашата задача е да го удължим колкото може повече. В същото време, нарастват броят и разпространението на онкологичните и невродегенеративните заболявания.
Това е пряко свързано с повишаването на продължителността на живота. В половината от случаите става дума за патология на сърдечните и мозъчните съдове. Колкото повече остарява човек, толкова повече се износват неговите кръвоносни съдове.
- От каква възраст започва осезаем скок на опасните усложнения?
- От 70-годишна възраст нагоре се случва рязко увеличение, като основа за всички сърдечносъдови заболявания са две патологии: артериалната хипертония и атеросклерозата. Често към тях се присъединява като катализатор и единият, и другият вид захарен диабет.
Чл.-кор. проф. Лъчезар Трайков, д.м.н.: До 7-8 години ще има лечение за болестта на Алцхаймер
В световен мащаб се увеличават случаите на това заболяване. И на първо място -заради повишената достъпност до храна с висока калоричност и ниската физическа активност на хората. За щастие, в днешно време артериалната хипертония се лекува достатъчно ефективно заради контрола на артериалното налягане и пропагандирането на здравословен начин на живот, както и от приема на статини -това намалява тежестта на увреждане на съдовете.
Благодарение на това се понижава смъртността от сърдечносъдови заболявания и все по-важно място започва да се отделя на невродегенеративните болести.
- Излиза, че спасявайки се от инфаркти и инсулти, можем да доживеем до болест на Алцхаймер?
- На първо място от невродегенеративните заболявания са болест на Алцхаймер и паркинсонизъм. Близка до тях по разпространение е съдовата деменция, като в нейната основа е хроничното нарушение на пълноценно кръвоснабдяване на съдовете на главния мозък. Искам да изтъкна, че на практика далеч невинаги успяваме да контролираме състоянието на кръвоносните съдове.
Случва се да се понижават дозите на необходимите препарати, лекарите се опасяват от големите дози заради противопоказания в някои случаи.
От друга страна, има пациенти, на които им омръзва да приемат лекарства Освен всичко друго, за много хора лекарствата, особено статините, са скъпи. А е факт, че лекарствата против хипертония, атеросклероза и диабет трябва да се приемат постоянно.
И в крайна сметка, се случва точно това -наред с нарастване продължителността на живота, расте и броят заболявания, водещи до понижаване на когнитивните функции. Има данни, че към днешна дата в нашия свят около 53 милиона човека страдат от болест на Алцхаймер, което едва ли е точната цифра, като се има предвид, че не всички се обръщат за консултация и помощ.
Те са много повече, което дава основание да се прогнозира, че след 10-15 години броят на болните с невродегенеративни заболявания ще се увеличи минимум два пъти.
Акад. Михаил Пирадов
- А защо тогава и до ден-днешен болест на Алцхаймер се диагностицира късно?
- За съжаление, от гледна точка на доказателната медицина такива високоефективни продукти и вещества засега не са открити. Без да влизам в подробности, ще отбележа, че се получи някакво противоречие между опита на отделния лекар и мащабните многобройни изследвания на стотици болни, където се доказва кой препарат действа и кой не.
Изкуството на отделния специалист се изразява в това да разбере дали конкретният пациент е подходящ за апробирания, преминал много изследвания препарат, дали е чувствителен към това лекарство. Или следва да се подбере друг препарат, а може и принципно нов метод на лечение. Като говорим за чувствителност към определен препарат, веднага трябва да отбележим клиничния опит на лекаря.
Ще дам пример: ние в нашия институт доказахме, че една трета от хората не реагират по нормалния начин на най-разпространения препарат в света през последния век. Говоря за аспирина, който има около 40 различни наименования, хората го пият за профилактика на инфаркт и инсулт, а той не действа на всички.
Нови биоактивни вещества се изследват за лечение на алцхаймер и паркинсон
Излиза така, че лекари и пациенти, убедени, че правят същинска профилактика на сърдечносъдовите заболявания, в крайна сметка не правят никаква профилактика заради неефективността на аспирина.
Минава време и нараства рискът от смъртно опасни усложнения
Вече е дошло време да решаваме тези проблеми -с аспирина и другите препарати, затова все по-голяма важност придобиват тестовете за чувствителност на конкретни пациенти към едни или други лекарства. Ние в нашия институт сме разработили система за тестиране по кръвта на ефективността на аспирина и другите препарати за сърдечносъдова профилактика.
Този метод позволява да определим с какво трябва да лекуваме пациентите след инсулти, за да се избегне нов инцидент. И какво да препоръчваме за профилактика на нарушено мозъчно кръвообращение. За съжаление, в малко болници, дори и в световен мащаб, се правят подобни тестове за чувствителност към един или друг препарат.
- Има ли сериозно доказани методи за профилактика на нарушенията в паметта на хората в преклонна възраст и на не толкова възрастните?
- Фармакологията е още далеч от някакви забележими успехи. Има добри препарати, но те са малко, освен всичко друго, в популярните издания за широката публика биват представяни неправилно (става дума не само за реклама, но и за сериозни странични ефекти).
Искам обаче да изтъкна, че има маса немедикаментозни методи, помагащи за поддържане на паметта. Отдавна е доказано, че е нужно да се учат нови чужди езици или стихове. Защо? Защото на мозъка му е необходима активност. Смята се, че съществува т.нар. РНК памет -специфична молекула, която по някакъв начин е свързана с дълголетието.
Не е тайна, че сред учените и актьорите има най-много дълголетници. Защото те са принудени до дълбока старост да четат и запомнят огромно количество информация. Също така е доказано, че голямо значение за мозъчната работа има физическата активност.
Все по-добре ни се удава да лекуваме болести, пред които преди сме били безсилни. Но аз смятам, че след тях неизбежно ще се появят и дори вече възникват други опасни състояния. Това е еволюционен процес, който непрекъснато ще поставя пред учените и лекарите нови и нови предизвикателства.
Яна БОЯДЖИЕВА
