С този материал ще ви запознаем с правилния подход и полезните насоки, касаещи тревожността и потиснатия гняв. Темата коментира Диляна Колева - психолог и психотерапевт от гр. Варна. Тя практикува в сферата на тревожните разстройства; обсесивно компулсивно разстройство; фамилна терапия; психологическо консултиране; детско-юношески кризи; групова и индивидуална терапия при конфликтни взаимоотношения и групова работа за развитие на себепознанието и личния потенциал. Поддържа собствен Ю Туб канал с видеолекции по различни теми.
Страх + безсилие = тревожност. Понякога може да се трансформира в гняв, но не той е в основата на тревожността. При обсесивно-компулсивните разстройства основното е страхът от загубата на контрол. При тези състояния няма гняв. Гневът е временно емоционално състояние, което няма траен характер. Страх от неизвестното и загуба на контрол = на натраплива тревожност = на обсесивно-компулсивно разстройство понякога. Страх от промяна и отговорност = на страхова невроза = паник атаки и тревожни състояния.
„Ще ви посоча няколко много важни пункта за това как безсилието, което понякога се трансформира в гневна емоция, може да предизвика тревожност. И в каква посока е нужно да работите. Тревожните и обсесивно-компулсивните състояния много често са свързани с потиснат гняв. Гневът, образно казано, е дете на безсилието и е временна емоция, която няма траен характер. Но понякога потискаме гнева заради безсилието, тъй като тази емоция не ни е била позволявана в детството.
Затова детето се изгубва в умението да бъде гневно, въпреки че се чувства безсилно. То не умее да разговаря за тази емоция, защото никой не му говори за безсилието, респективно за гнева. Никой не му показва правилния начин. Но, ако се разгневи, то обикновено бива порицано и упрекнато, че не трябва да изразява тази емоция. Така се оформят възрастни хора, които не могат да работят с тази емоция (безсилие и страх), за тях тя е табу, но съществува. Ето защо, ако имате проблем с тревожността в себе си, обърнете внимание на три много съществени пункта“, казва психологът.
• Първият пункт: угаждате ли? Ако угаждате и се страхувате да не извършите това, което се иска от вас, въпреки че не ви харесва, въпреки че не искате, вие неминуемо преживявате безсилие, съответно произвеждате гняв. Тъй като угаждате на някого, не знаете какво да правите с този гняв, защото на всичкото отгоре той ви е забранен. Никой не ви е казвал: „я се разгневи сега и ще се успокоиш.“ Всички казват: „не бива, не бива, не бива.“
• Вторият пункт е свързан със зависимостта. Т.е., страховете - „да останете във връзка и контакт на всяка цена“, насочени по-скоро към партньорства. Това ви прави зависими от настроението на другия, защото може да го загубите, ако той реши, че не е в състояние да издържи гнева ви, че не ви харесва или че нещо във вас не го кара да се чувства добре.
Съответно, ставате зависими към контактите, защото започвате да се страхувате, че не можете да се справите сами. Тогава тези контакти стават за вас много важни и се стремите да ги задържите на всяка цена. Тази цена обаче си има име и то е гняв. Вие започвате да потискате гневната емоция и отново се сблъсквате с потиснатия гняв, който пък много сполучливо се произвежда в една тревожност.
• Третият пункт е нуждата да контролирате. Искате да контролирате, да имате контрол. Искате да знаете как ще се случват нещата, това да стане по начина, който на вас ви е познат, по който можете да се справите. Ето защо, за да не се сблъсквате с никакво неизвестно, обикновено се стремите да контролирате ситуациите и те да се случват по начина, по който си ги представяте, защото това ги прави безопасни за вас. И съответно, започвате непрекъснато да циклите с мислички: „ами ако, ами ако, ами ако“. Но те се превръщат в едно „хубаво“ обсесивно-компулсивно състояние, с което впоследствие започва да ви става много трудно да кореспондирате, да работите, да живеете. Това води до засилване на фобийните тревоги, до умножаване на обсесивните мисли и до различни себе разгромяващи поведения. Те ви карат да се омаловажавате, обезценявате и изобщо да не обръщате внимание на нещата, които са важни за вас.
Преди всичко е добре да си отговорите: има ли във вас някой от тези три пункта; кога се проявяват; в какви ситуации; спрямо кого или спрямо какво? Дали са спрямо визията ви, спрямо контактите ви, дейността, която извършвате? Или са спрямо вашите проекции за бъдещето и начина, по който си представяте живота? Ако се припознавате в тези три пункта, това означава, че вие неминуемо генерирате гняв от безсилие и страх. И ако не изразявате този гняв, той се превръща в потиснато чувство, което покачва тревожността. Ако умеете да го изразявате, той пак повишава нивото на тревожност, но по различен начин.
Диляна Колева
Последвайте основните насоки за справяне с гнева:
Първото и много важно е да се опитате да изхвърлите от себе си мисълта, че „във всички ситуации трябва да сте мили и приятни“, за да могат да ви харесват. Защото да ви харесват, означава да ви има и всъщност няма значение какво искате вие. Ето точно това произвежда потиснат гняв.
Повярвайте, нас винаги ще ни има „с“ или „без“ харесването на другите. И ако определени хора не ни харесват, то неминуемо има такива, които ни одобряват. И е добре да си дадем сметка кое за нас е по-ценно: да спрем да угаждаме, да спрем да мислим другите дали ще ни харесват и да открием мястото, където ще се чувстваме добре. И тогава ще открием хората, които ще ни харесват, и дейностите, които ще са ни приятни.
Много по-важно е да премахнем от себе си идеята, че всички трябва да ни харесват на всяка цена. И да приемем, че в този свят само 50% от хората, които ще срещнем, ще ни харесват, това е статистиката. Останалите 50% няма да ни харесват. Ето защо е излишно да се опитвате да поддържате вярването, че вас могат да ви харесват всички навсякъде. И да генерирате един потиснат гняв, който така или иначе няма да ви донесе никаква полза.
Втората насока, върху която трябва да се концентрирате, за да не генерирате потиснат гняв, е да работите за превъзмогването на мислите, които започват с „ами ако“. Мисленето „да контролирам бъдещето“ е само във фантазията, никой не може да контролира бъдещето. Защото, ако си въобразите, че когато достатъчно дълго мислите“ „ами ако се случи еди си какво“, ще контролирате бъдещето, то вие сте прекрасен фантазьор.
Нищо с „ами ако“ не е продуктивно, то само качва напрежението и ви кара да се ядосвате, ако нещата не се случват по начина, по който си представяте. Готовността да „плаваме“ през нещата, да сме по-скоро адаптивни, а не сковани и контролиращи, всъщност е нашият най-голям бонус. Трето. Работете върху страха, че, ако проявите гнева си, ще отблъснете значителен брой хора.
Никой не обича гневните хора, но още повече се плашим от онези, за които не знаем какво мислят. Така че вместо да се потискате и да се страхувате, намерете начин да кажете, че сте гневни. Няма нищо страшно в това човек да е гневен. Помислете и открийте кои са най-продуктивните начини за вас да разкажете за гнева си. Така ще информирате хората какво не ви харесва. И, ако държат на вас и вие цените това общуване, ще намерите начин да се разберете. Освен това няма да го държите в себе си, докато настъпи моментът, в който да ги обвинявате, че са направили нещо, което на вас не ви е харесало.
Четвърто. Научете се да съобщавате гнева си асертивно, а не агресивно. Т.е., не да изкрещите: „ей, ти много ме разгневи, ти ме ядосваш.“ Правилният подход е: „аз много се ядосвам на тази ситуация.“ И вече звучите различно, защото човекът отсреща няма да се обяснява, да се съпротивлява или защитава. Напротив, той може би ще откликне. Тогава няма да се активират съпротивителните режими в главата му и нещата ще изглеждат по различен начин.
Пето. Научете се да подбирате подходящия начин за изразяване на гнева си в подходящото време. Ако сте ядосан, гневната емоция е много силна, буквално ще „гръмнете“ и сте решили точно в този момент да изразите гнева си. По-добре да се отдалечите от ситуацията за известно време, подишайте, дайте си време да се успокоите, да помислите, да намалите афекта и тогава да споделите какво точно ви ядосва. Защото, когато гневната емоция се вдигне, човек е във фазата на немислене и говори необмислено. Затова не тръгвайте на разговор, когато сте в най-високата степен на гневна емоция.
Яна БОЯДЖИЕВА
