Д-р Антоанета Томова е специалист по медицинска онкология, началник на Отделението по химиотерапия в Комплексен онкологичен център - Пловдив.

Д-р Томова работи повече от 25 години в областта на химиотерапията и медицинската онкология. Тя има над 60 специализации в чужбина. Участва в презентация в Poster на ASCO конгрес. 

Лекарите изброиха митовете за причините за рака

Какъв е ефектът от все по-широко навлизащият нов метод имуноонкология в лечението на раковите заболявания? Какви резултати очакват специалистите от комбинираното лечение имунотерапия-химиотерапия? При какви видове и типове рак е подходяща тази терапия?

Защо онкоболните пациенти трябва да търсят и да се доверяват на специализираните центрове за лечение на тези заболявания? 

Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с д-р Антоанета Томова.

- Д-р Томова, налага ли се вече имуноонкологията все по-широко в лечението на раковите заболявания?

- Да, имуноонкологията ще навлиза все повече в комплексното лечение на раковите заболявания. Това е най-модерният подход през последните пет години, тъй като говорим за универсален механизъм в организма на човека - имунитета.

И вече се натрупаха данни, че подходящи лекарства могат да действат ефективно при доста от честите солидни тумори - самостоятелно или в комбинация с други медикаменти.

- А такава комбинация с други лекарства дали ще даде по-добри резултати? Има ли данни и за това?

- Самостоятелно приложени и химиотерапията, и имунотерапията работят добре. Съвместно предложени едновременно обаче, тяхната активност се увеличава.

Ще обясня как се случва този процес. Химиотерапията всъщност довежда до образуване на туморни агенти, които имунната система разпознава като чужди. И оттам-нататък, атакувайки ги, разпознава раковите клетки.

Т.е. химиотерапията подпомага другия метод да помогне на самата имунна система да унищожи раковите клетки. Този механизъм работи, важно е сега и в бъдеще да се докаже на по-голям брой болни. 

Последните конгреси, на които и аз присъствах, представиха петгодишни резултати от провеждано самостоятелно лечение с имунологични лекарства.

И се оказа, че през първата година 29% от хората с диагноза недребноклетъчен рак на белия дроб, лекувани с имуноонкологично лечение, са живи и се чувстват добре.

А това е много голям успех, тъй като по-рано само при 5% от тези болни е имало резултат от лечението. А това е в пъти по-добър контрол на едно толкова трудно за овладяване заболяване.

Тепърва ще имаме вече данни за съвместното приложение на имунотерапията и химиотерапията, където вероятно резултатите ще бъдат още по-добри. 

- При кои други видове рак се установява и се очаква добър ефект от такова лечение?

- Имуноонкологичното лечение има място при почти всички солидни тумори, тъй като става дума за универсален механизъм 

Подходящо е при напреднал малигнен меланом, също така при туморите на глава и шия, при дебелочревен карцином, при тройно-негативен рак на гърдата, при бъбречен карцином, при уретален карцином, в т.ч. тумор на пикочен мехур, както и при лимфоми - Ходжкинов и Неходжкинов.

- Остава ли химиотерапията част от комплексното лечение на раковите заболявания? 

- Химиотерапията е ефикасен, но и по-класически, по-стар метод. Той е ефикасен, има активност при него, но се потискат всички бързоделящи се клетки - както ракови, така и здрави. Затова при неговото приложение покрай сухото гори и суровото, както се казва.

Т.е. химиотерапията е активна, но не много селективна. Докато вече в лицето на следващите поколения лекарства - прицелни или таргетни терапии, се атакуват отделни гени или протеини на отделни сигнални пътища, които са характерни повече за раковите клетки.

Това лечение е по-селективно, насочено само към раковите клетки, което от своя страна предполага много по-ниска токсичност. И съответно по-малко странични явления. 

Болните предпочитат по-меки терапии, без силна токсичност. Затова те предпочитат всичко, което е различно от химио-: дали ще е таргетна, дали ще е ендокринна, дали ще е комбинация от различни прицелни терапии.

В крайна сметка все пак се оказва, че химиотерапията е гръбнак и понякога много успешно към нея се добавят тези по-модерни, нови, скъпи терапии - прицелни, имунни и т.н.

Да, добрата стара химиотерапия отстъпва своето място в известна степен, но не е загубила докрай значението си. И е един от основните стълбове на съвременното лекарствено онколечение.

- В предишен наш разговор казахте, че се стремите да превърнете рак в 4-ти стадий в хронично заболяване, а останалите по-леки стадии направо да ги излекувате. Това звучи много позитивно, дава надежда. 

- През последните 15 години това е факт, а не само пожелание. Мога да кажа, че имам пациенти с метастазирал рак на гърдата, които живеят 15-20 години след началото на диагнозата вследствие правилно лечение.

И те не са малко - над 80% от тях. Т.е. дори в 4-ти стадий, но правилно лекувани (особено тези с по-леки локализации), могат да живеят 15-20 и повече години.

Вече имам доста пациенти, които са с висцерални метастази, т.е. върху жизненоважни органи, каквито са белият и черният дроб. И съумявам с моя екип да ги държа 10 години здрави, в добро качество на живот, при близките им. Всичко това с възможностите на съвременното лечение. 

Все още са единици, но тепърва ще стават все повече и повече, защото болните са имали достъп до тези лекарства през клинично проучване.

Но това бъдеще вече е станало настояще и стандарт. И се осигурява на всички. Сега, когато вече е стандарт съвременното модерно лечение и всички имат достъп, десетки и стотици хора ще ползват подобни шансове.

В този смисъл ние вече с години можем да контролираме дори и тежки органни метастази в жизненоважни органи.  Ако, разбира се, са добре диагностицирани и правилно лекувани според подвида им. Ако им се прилагат правилните лекарства и модерното лечение.

Д-р Антоанета Томова

И не на последно място - добро обучение на самите пациенти. Така те ще бъдат дълго време в ремисия, ще живеят пълноценно при близките си, ще работят и ще се радват на живота. 

Ако е хормонално-чувствително заболяването, е още по-добре, защото сега вече има други таблетни прицелни терапии и приемайки комбинация от два различни типа хапчета, жените живеят години наред. Това е от рода на сбъднатите желания, голям шанс.

И носи много надежда за пациентите, защото, за пореден път казвам, тези терапии действително работят. Мога отговорно да кажа, че имам доста излекувани, дори напук на прогнози и т.н. 

Хубавото е, че пациентите ме разбират, убеждават се и прилагат това, на което съм ги научила. Те трябва да решат да променят начина си на живот, да включат много здравословни навици и други неща още. Само така могат да извлекат максимума от съвременното лечение.

Защото то е безусловно базата, на която стъпваме, но отделно го разгръщаме вече на много други нива. 

- Т.е. не става въпрос за чудо, а за професионална и човешка всеотдайност от ваша страна и доверие от тяхна страна - така ли? 

- То си е вид чудо, ако човек е готов и в по-зряла и напреднала възраст да промени доста неща, да излезе от рутината, да положи усилия. Но когато става дума за тежка диагноза и трябва да се предприеме правилният подход, хората са готови да направят тази крачка.

Просто ние като лекари сме тези, които трябва да ги научат как да продължат, а не допълнително да си пречим. Това е напълно естествено и логично и ние трябва да предложим такъв тип съвети, а който е склонен да ги прилага, ще има ефект.

Който не знае или не желае да последва тези съвети, ще зацикли в сценария, който го е довел до болестта. Т.е. сега се налага да предприемем нещо по-различно, за да се опитаме да постигнем друг сценарий, по-добър за болния. Това е логично. 

- Как е на-добре да постъпят пациентите, на които им се налага операция? 

- Ако говорим за карцином на гърдата или на щитовидната жлеза, това са органи, повърхностно разположени, лесни за достъп, няма особен риск и на доста от колегите, които обичат да оперират, им се струва, че „морето е до колене”.

Да, технически е доста лесно да се изпълни, но зад чисто техническото рязане има много дълбока наука и редица нови неща, които се откриха в биологията на тези тумори.

Т.е. предполагат мултидисциплинарен тип третиране. Ето затова апелирам пациентът да търси специализирана мрежа. Имам предвид във всички медицински области, защото вече има много, много детайли и специфика.

Голямо изкуство е да си владееш добре метода и да дадеш най-доброто на пациента като специалист. Искам хората да знаят, че в онкологичната мрежа съществува мултидисциплинарност, този тимов подход. 

Т.е. оформени са екипи от поне 5 човека на едно място - всеки, представител на своя метод. Събираме се и обсъждаме състоянието на всеки пациент поотделно, за да можем правилно да подредим всеки един от методите.

Дали хирургът ще бъде пръв, второ - лекарственото лечение, трето - лъчетерапията, четвърто - ендокринното лечение например, при карцином на гърдата, или ще подредим друга последователност, това изцяло зависи от биологията на тумора, от размера му, от големината на бюста, от агресивността на образуванието, много фактори се вземат предвид.

А най-важното е, че винаги има повече от едно правилно решение. 

Всичко това трябва да се обясни на пациента и той сам да избере кое му се струва най-подходящо според неговата психика, натовареност и всичко останало. Ето това е модерното предложение за лечение.

5 признака на рак, които не приемаме насериозно

- Пак стигаме до препоръката - търсете специализирано здравно заведение и добри специалисти...

- Това е ключово. Да вземем само един пример, да речем урологични пациенти, в частност рак на пикочен мехур, който често рецидивира.

Има пациенти, които с години въобще не стигат до онкологично заведение. Те се доверяват на съответния уролог, който на три месеца, да речем, прави цистоскопия, нещо обгаря, нещо реже и прочее, но без да последва друго лечение.

Имайте предвид, че и в тази област има напредък, има критерии, лечение вътре в мехура при повърхностните, ранните случаи. Има системна химиотерапия, дори вече и имунна терапия. Но ако онкологът не ги вижда тези болни години наред, ако те си стоят при местния уролог, няма да се стигне до излекуване.

Дори той да е най-голямото светило в своята област, прилага само един от методите. Той няма право, колкото и да е добър в своя метод, да лиши пациента от комплексно модерно лечение, което включва и други терапии. 

Аз съм убедена, че този уролог, разбирате, че давам пример по принцип, дори и да иска да направи максимума (убедена съм, че повечето се стремят към това), този метод сам по себе си не е достатъчен да покрие нуждите на пациента.

Такъв пациент вече има нужда и от свежия поглед на патолога, който да определи и търси биомаркери, експресия и т.н. Който да прецени дали имунотерапията ще е подходяща, дали да се лекува локално, или пък да се приложи системна химиотерапия. А защо не и по-модерни терапии. 

Понякога дори една лъчетерапия може да бъде алтернатива. Пациентът би трябвало да знае, че това са алтернативи и той има право да избере какво точно иска.

Да, никой не може да го задължи какво точно да избере, но когато е попаднал в специализирано заведение и е в ръцете на онкокомитет от 5 различни специалисти с различни методи, тогава вече пациентът има и много по-голяма свобода да избира.

В т.ч. му се предлага и много по-модерно и комплексно лечение. Разбира се, както споменах, говоря по принцип за урологичните карциноми, но това се отнася за всички други солидни тумори. 

А този тимов подход, за който ви говоря, се въведе отпреди 20 години и предполага мултидисциплинарност и комплексност. Тук вече няма съревнование кой е най-важният от тези специалисти, еднакво важни са всички от целия екип.

И този, който вижда формацията на ехографа; и този, който взема материала (било то гинеколог, уролог, хирург); и този, който гледа под микроскоп, т.е. патологът; и генетиците; и други специалисти, които ще предоставят допълнителни данни за биомаркери.

Всички са важни. И, разбира се, вече самите медицински онколози и лъчетерапевти на базата на цялата тази информация, заедно с представителите на оперативната интервенция, трябва да решат кой, кога, как ще се намеси, за да се постигне най-добър контрол при конкретния пациент и заболяване.

Пациентът трябва да знае и да търси екипи с добри специалисти, добра репутация и достатъчно опит. А опит се трупа, когато има достатъчно пациенти. 

Българските пациенти имат достъп до почти всички нови молекули

“Доста се инвестира в здравеопазване. Колкото и грешки и слабости да се виждат отстрани, аз смятам, че тенденцията е благоприятна. Увеличава се финансирането и процентът от брутния вътрешен продукт за здравеопазване.

Колкото и да е парадоксално, българските пациенти имат достъп до почти всички нови молекули. Бих могла да твърдя, че в 99% това, което го има в Европа, го има и тук. И е достъпно и лесно пациентът да го получи в рамките от няколко дни, до един месец.

 Зависи за какво точно става дума. Това са неща, с които можем да се гордеем, за съжаление те не се разгласяват, а са важни. И е хубаво да се казват.

Защото слабости има и в най-реформираните и най-богатите страни и те са от различно естество. В България с тези средства пациентът получава много високо качество на обслужване, специално в областта на онкологията. 

Знаете ли, бях изумена миналата седмица, като чух, че в Англия пациент заради болки в мъдреца не дочакал необходимия брой месеци и накрая си сложил край на живота. Не може през 2019 г. да се самоубиеш, защото те боли и защото се налага дълго време да чакаш ред. 

Такива абсурди в България няма. Със сигурност Англия има за какво да се гордее със здравната си система, но там се чака минимум 6 месеца за настинка. Ами след тези 6 месеца човек ще е забравил, че е кихал, за какво му е дата за след 6 месеца? 

Как ще му помогне това, та човек може да развие пневмония само след 3 или 5 дни. Докато в България, където системата е “много лоша”, човекът просто разбира кои са най-добрите пет специалисти и още същия ден може да почука на вратата на кабинета и да получи консултация.

Това е драматична разлика. Затова много хора се връщат да се лекуват тук, в родината”, обясни онкологът.

Яна БОЯДЖИЕВА