Месецът на хипофизната жлеза стартира от 11 октомври в Университетска болница “Св. Иван Рилски” в София. До 13 ноември всеки вторник и четвъртък (от 14 до 16 ч.) лекари от Клиниката по неврохирургия ще преглеждат безплатно и без направление. Поводът за инициативата е и Световният ден за борба със затлъстяването, тъй като в повечето случаи то е причинено от дисфункция на хипофизата.
По този повод предлагаме експертното мнение на д-р Асен Хаджиянев - началник на сектор в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ “Св. Иван Рилски” и главен асистент в Катедрата по неврохиругия на Медицинския университет в София.
- Д-р Хаджиянев, кои са заболяванията на хипофизната жлеза?
- Най-често това са доброкачествени новообразувания - аденоми на хипофизата. Засягат и двата пола, но рядко деца. Аденомите са или хормонално активни (секретиращи един или повече хормони) и неактивни (несекретиращи). За щастие, в хипофизата по-рядко се срещат злокачествени новообразувания, като карциноми или разсейки от друг вид тумори. Възможно е новообразувания да проникват по съседство и да притискат хипофизната жлеза, като така да наподобят клиничното протичане на хипофизен аденом. Такива тумори могат да бъдат менингиоми, краниофарингеоми, хордоми, кисти, аневризмални разширения на вътрешната сънна артерия.
Хормоналноактивните аденоми най-често са пролактиноми с повишена секреция на пролактин. Соматотропиномите са с клинична проява на активна акромегалия и секреция на растежен хормон - СТХ, както и с повишено отделяне на инсулиноподобен растежен фактор IGF-1, а болестта на Къшинг е с активна секреция на аденокортикотропен хормон АКТХ. По-рядко се срещат тиреотропни аденоми и такава, които причиняват болестта на Нелсон.
- Колко често се срещат аденомите и как се диагностицират?
- Хипофизните аденоми са около 10% от туморите на централната нервна система. Насочването към диагнозата може да стане по клинична изява или по установени отклонения от нормите при преглед от офтамолог, ендокринонолог, неврохирург, невролог и специалист по образна диагностика. При наличие на специфични за всеки аденом симптоми, задължително се прави хормонален анализ, магнитнорезонансна томография (МРТ) с контрастно усилване и пълен очен статус с изследване на зрителната острота и периферното зрение.
- Какви са симптомите за аденом на хипофизата? Съвпадат ли със симптоми за други заболявания?
- На практика симтомите са разообразни и припокриват други заболявания, като маскират основния проблем и забавят поставянето на диагнозата. Първият и най-чест симптом е главоболието. Но не всяко главоболие е признак, че пациентът има хипофизен аденом. Абнормната секреция на хормони променя функциите на различните органи и системи. Настъпват промени в метаболизма, като следствие се повишава телесното тегло, появява се хипертония, захарен диабет, импотентност при мъжете, стерилитет и в двата пола, задебеляват костите, нарастват вътрешните органи, увреждат се ставите, сърдечните клапи, а в някои случаи се образуват и преканцерози. Хормонално неактивните аденоми, като достигнат големи размери, унищожават нормалната структура на жлезата и притискат зрителното кръстовище. Затова намалява зрението. Пациентите са адинамични, лесно се уморяват при всяко физическо усилие, кожата избледнява и отпада окосмяването.
- Кога се налага отстраняване на аденома оперативно?
- Големите размери на тумора с притискане на зрителното кръстовище и хормоналната активност, която не може да бъде потисната от медикаменти, налагат оперативното лечение. Това е първа линия на терапевтично поведение. Малките по размер тумори - микроаденомите, които не предизвикват хормонален дисбаланс и зрителни смущения, могат само да се наблюдават и проследяват с магнитен резонанс и периодични прегледи от специалист.
Част от съвременното лечение на пролактиномите е медикаментозната терапия с допаминови агонисти: Достинекс или Бромокриптин. При соматотропиномите и болестта на Къшинг първа линия на терапевтично поведение задължително е хирургичното лечение. Соматотропиномите, които не могат да бъдат премахнати напълно по хирургичен начин, се лекуват със сандостатини. Това е скъпоструващо лечение, което в някои случаи може да не доведе до желания ефект за контрол над заболяването. За съжаление, за болестта на Къшинг все още няма открит медикамент, който да повлияе на абнормната секреция.
- Какво представлява ендоскопската операция на аденом на хипофизата?
- Това е модерна методика, която цели по-голяма ефективност от хирургичното лечение, като нанася минимална травма на тъканите и съседните структури. Ендоскопската техника дава по-добър панорамен оглед на анатомичните структури и по-добра осветеност на хирургичното поле. По този начин осигурява възможност за радикалното отстраняване на аденома.
- Колко бързо пациентът се възстановява и до каква степен?
- Възстановяването е относително бързо. Обикновено пациентите се раздвижват активно един ден след операцията. Понасят по-леко процеудрата, скъсен е болничният престой и могат да се върнат към ежедневния си ритъм на живот по-бързо.
- Какви са преимуществата и рисковете?
- За пациента това е минимална хирургична травма, възможност за радикално отстраняване на тумора, бързо възстановяване и възможност за активен начин на живот и работоспособност. За хирурга преимуществото е по-добрата видимост на анатомичните структури, докато отстранява туморната лезия.
Рискове винаги съществуват, тяхното свеждане до минимум се базира на правилната предоперативна оценка на риска, на планирането на хирургичния достъп, на използването на подходящи за целта инструменти, на обособени хирургични зали и не на последно място на хирургичния опит на екипа, специализиран и сертифициран да извършва такива операции.
- Каква е целта на безплатните прегледи, които ще правите, за метаболитни нарушения, свързани с нарушена функция на хипофизната жлеза?
- Много често в клиничната практика могат да се пропуснат симптоми, насочващи към диагнозата. Промените настъпват постепенно и пациентите не ги свързват с това заболяване. Затлъстяването и адинамията, промените в костната система, отслабването на зрението могат да насочат пациента към лечение на отделните симптоми, без да мисли, че зад тях се крие друго заболяване. Прегледите в нашата болница са, за да можем да открием рано заболяването и да започне комплексното лечение.
- Какви са рисковете за тези хора, ако не се лекуват?
- Забавянето на диагнозата води до бавно и постепенно инвалидизиране на пациента. Трайните смущения във функциите на органите и системите могат да са необратими. Нарастването на размерите на тумора и навлизането му по съседство правят неговото пълно отстраняване невъзможно. Хроничната компресия на зрителното кръстовище може да доведе до трайно увреждане на зрението. Увеличаването на телесното тегло натоварва ставите и скелета и може да предизвика ставни болки и дископатия. Акромегалията, която води до увеличаване и задебеляване на костите с проява на костна стеноза и органомегалия, също е необратима. При болестта на Къшинг остеопоротичните промени в костите причиняват фрактури на прешлените тела. Като цяло хронифицирането на симптомите при хипофизните аденоми води до прогресивно увреждане на целия организъм.
- Какво е лечението?
- Лечението винаги е комплексно и в него участва неврохирург, ендокринолог, офталмолог, а в случаите, когато не е възможно пълното му отстраняване по хирургичен начин, се използва и радиохирургия. Пациентите подлежат на продължително проследяване, за да се контролира заболяването и се прави превенция на евентуалните рецидиви. В някои случаи може да се наложат и повторни хирургични интервенции.
Мара КАЛЧЕВА
