Д-р Атанас Кацаров: Най-новият вид травми при децата са от батути

“От всички възрасти най-уязвими са малките деца. При тях има риск, когато играят без родителско наблюдение. До 7-8-годишна възраст е задължително възрастен човек да наблюдава заниманията на детето. И да преценява дали има умения да се справи безопасно с тях. Напоследък например зачестяват малките пациенти със счупени кости на ръцете при неумело приземяване от скокове на батут”, сподели травматологът д-р Атанас Кацаров.
 
Д-р Кацаров е началник на Клиниката по детска ортопедия и травматология в “Пирогов” и главен административен лекар на клиниката. Завършва медицина през 1998 г. в София, 5 г. по-късно придобива специалност по ортопедия и травматология. От 2004 г. работи в Клиниката по детска травматология, а от август 2014 г. е неин началник. През 2009 г. придобива магистърска степен по здравен мениджмънт. Носител е на наградата “Борец за правата на пациентите” на Български пациентски форум “Даниела Сеизова - в името на живота” и два пъти отличен в инициативата “Лекарите, на които вярваме”. Специализирал е във Франция и Холандия.
 
- Д-р Кацаров, кои са най-тежките травми при децата?
- Това са новият тип травми, свързани с поставянето на батути в детските кътове. В студеното време те са най-посещавани, затова са най-честите травми, преди малчуганите да яхнат колелетата.  Най-тежки са травмите от падане при екстремно спускане с колела - приличат вече на нараняванията, които стават при катастрофи. При по-малките велосипедисти е типично пробиването на бедрото или на бедрената артерия от спирачката при внезапно натискане.

Непростимо много и с тежки наранявания са и блъснатите от коли деца. Понякога лечението им трае с месеци, а уврежданията остават за цял живот. Децата, пострадали в пътни произшествия, са предимно пешеходци. Когато са в коли, причината обикновено е, че не са били с колани или на детско столче.

Драматични са и случаите на паднали от високо малки деца, най-често станали жертва на любопитство, проявено, когато са оставени дори за минута сами. Отделна категория са поотрасналите деца, които искат да се включат във всичко, което правят възрастните,

но нямат нужната сръчност

Вадили сме от ръцете на такива младежи кукички за риболов, пружини, телове, пирони. В големите градове стават и много инциденти със скейтборд или при други подобни занимания, в които се пробват все по-трудни елементи.

- Кой е най-масовият проблем в детската възраст?
- Плоскостъпието сред българските деца - при 4 от 5 е наследствено, за останалите причината са предимно неподходящи обувки.

- Има ли определение за “правилните” обувки?
- За различните възрасти критериите се променят. Грешка е например в най-ранна възраст, 3-4-годишни деца да ходят вкъщи по чорапи. Да стъпват боси е полезно, но по трева, а не по твърди повърхности. Вкъщи трябва да са с пантофи с мека подметка, за да не “шляпа” детето с цяло ходило, а да стъпва правилно, редувайки петата и пръстите. Както и пантофът да е с твърд форт, за да е

опора за петата и да държи стабилен крака

Удобните обувки са важни не само през годините на формиране на скелета, а и в младежката възраст, когато се правят най-много компромиси в името на модата. Наложилият се стил на носене на развързани кецове и маратонки е причината за зачестилите случаи на изкривяване на краката сред тийнейджърите - ако се вгледа човек, забелязва, че повечето от последователите на тази мода стъпват не със сочещи навън пръсти и събрани пети, а точно обратното.

- Кои са трите най-важни съвета, които намаляват риска от травми и ортопедични проблеми сред подрастващите?
- Първо - движение. Второ - движение. И трето - движение. В ранните години това трябва да става с участието и под контрола на родителите, по-късно с правилно подбрани спортове и игри, а във възрастта на модните увлечения и стремежа към екстремни прояви - с повече разум. Като лекар и като човек ми се иска да се прекъсне тенденцията за намаляващ брой новородени и да виждаме все повече деца, играещи навън, вместо обездвижени и вперили поглед в мониторите.
 
Люба МОМЧИЛОВА