Д-р Бояна Петкова: Здравната каса иска да плаща по-малко за недоносените бебета!

Д-р Бояна Петкова е завършила медицина в Медицинския университет “Шарите” в Берлин и от 2007 г. работи като клиничен ординатор в Клиниката по пулмология с интензивен сектор в болница “Проф. Иван Митев” - София. От 2010 г. е специализант по педиатрия. След раждането и смъртта на втората й дъщеря Мерием през 2012 г. тя учредява Фондация “Макове за Мери” - в подкрепа на родители, преживели перинатална загуба. През юни 2012 г., съвместно с БХК, стартира кампания за промяна на действащото законодателство за легализиране на погребението и кремацията на мъртвородените бебета в България.

На 4 септември Фондация “Макове за Мери”, Българският хелзинкски комитет, Фондация “Нашите недоносени деца” и редица други правозащитни и пациентски организации са изпратили писмо до здравния министър д-р Мирослав Ненков, с което възразяват срещу промяната на критериите за разграничаване на “аборт” от “раждане” и произтичащите от тях последствия за недоносените и мъртвородените деца и изискват тяхната отмяна и привеждане в съответствие с европейските норми.

Повод за това писмо е Наредба №12 от 21.07.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт “Акушерство и гинекология”, издадена от Министерството на здравеопазването. Стана известно, че бившият здравен министър д-р Таня Андреева напълно непрозрачно, без мотиви и без дебат е взела решение за промяна на границата между раждане и аборт.

Какво не е наред с наредба №12? Разговаряме с д-р Бояна Петкова, педиатър и основател на Фондация “Макове за Мери”.

- Д-р Петкова, какъв е проблемът с промените в стандарта “Акушерство и гинекология”, утвърдени с Наредба №12?
- Промените на критериите за дефиниция на аборт и раждане в новия медицински стандарт “Акушерство и гинекология” пораждат сериозни проблеми, основно с морален характер. Отпадането на дефиницията за жизнеспособност само по себе си представлява проблем. По лично мое мнение това е твърде тенденциозен ход на авторите на стандарта. Тъй като не могат да защитят - нито пред професионалната общност, нито пред обществото, твърдението, че бебето е потенциално жизнеспособно едва при навършени 26 г.с. и тегло 800 грама, дефиницията на понятието е отпаднала изцяло от стандарта и по този начин критериите, по които се определя дали прекъсването на бременността представлява “аборт” или “раждане”, не са обвързани с нея.

- С какво са обвързани тогава?
- На пръв поглед завишаването на критериите спрямо предходната и дори по-предишната наредба - 700 г, 24 г.с., изглежда произволно и нелогично. Ако поради напредъка на медицината в цяла Европа критериите константно спадат, каква може да бъде причината у нас да се покачат, при това драстично? Или иначе казано - кой “печели” от завишаването им? Има два възможни отговора, като искам изрично да подчертая, че и двата са спекулативни и нямам доказателства за тях, тъй като в “мотивите” към наредбата мотивация за промените в нея реално липсва.

- Какъв е първият възможен отговор за завишаване на критериите?
- Критериите са завишени по икономически съображения. От една страна, българските болници са търговски дружества на самоиздръжка. Допускам, че причината за това е, че българската “държава” - за мен аморфно понятие, не разполага със средствата, за

да осигури финансиране на болничната помощ,

поради което, както се казва, “спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се”. Т.е. от българското здравеопазване се очаква то да се хване за косата и само да се измъкне от блатото. Което, вероятно е ясно на всички, е невъзможно, тъй като от здравеопазване няма как да се печели. Във всяка социална държава като се тегли чертата, болниците винаги излизат “на минус” и това е нормално да е така, тъй като загубите им са калкулирани в бюджета и се изравняват от него. В България обаче това е невъзможно, следователно болниците трябва да се “оправят сами”, ако искат да просъществуват. Така се стига до често абсурдни ситуации, като “източване” на Здравната каса с пациенти-фантоми, фиктивни диагнози по по-скъпо дотирани пътеки или “спестяване” от реално необходими на пациентите изследвания и лекарства. Въпреки това има звена, чиито разходи винаги ще надвишават приходите, тъй като в тях се извършва изключително висококвалифицирана и скъпо струваща дейност. Такива са неонатологиите, реанимациите, интензивните отделения.

Лекарството, което се прилага на почти всички недоносени бебета под 1500 грама за разгъване на белите дробове, е на стойност около 1200 лв. за един флакон - по данни от интернет. От друга страна, неонатологичните клинични пътеки са сред най-високо дотираните в педиатрията - около 3000 лв. плаща НЗОК по клинична пътека за недоносено бебе с тегло под 1500 грама, а при многократно приложение на това лекарство - малко над 4000 лв. за минимален болничен престой от 15 дни. Естествено, НЗОК предпочита да плаща колкото може по-малко за подобни “скъпи” пътеки.

- Какво се случва, когато едно бебе се роди с тегло под определения минимум и в гестационна седмица под определената, но живо?
- Ако то се реанимира в пълен обем, но не оцелее три денонощия, не получава статут на “правен субект”, т.е. роден и живял, макар и кратко, човек.

То не получава акт за раждане и ЕГН,

необходими, за да се отчете клиничната пътека пред НЗОК. Не можеш да оправдаеш разходи по някого, който според всички правила на държавата не е съществувал. Съответно парите, похарчени в опит да се съхрани животът на това бебе, са реална загуба за съответната клиника и не могат да бъдат възстановени по никакъв начин.

Подобна нормативна уредба създава несигурност в обществото и поражда съмнения - независимо оправдани ли са те или не. Не е редно възможността за злоупотреба с човешкия живот (дори и хипотетична) да бъде нормативно регламентирана.

- А кой е вторият възможен отговор за завишаване на критериите?
- Грижата за бебета, родени с крайно ниско телесно тегло, е комплексна и продължава дълго след изписването от неонатологичното отделение. Нерядко тези деца страдат от хронични увреждания (например на мозъка) и заболявания (например на белите дробове), които изискват дългогодишна (понякога през целия живот) рехабилитация и продължаващо лечение. В България съществува остър недостиг на квалифицирани неонатолози и неонатологични сестри, както и на рехабилитатори и специалисти, които да поемат грижите за тези деца.

Е, добре, ще каже някой, вие давате ли си сметка колко ниско може да бъде качеството на живот на тези деца? Кой би искал да живее така? Е, да, казвам аз, но кой може да вземе такова решение вместо друг? И ако все пак то се налага, тъй като живеем в несъвършен свят, то нека бъде прерогатив на родителите - хората, които със сигурност обичат това дете повече от който и да било друг и искат за него най-доброто според собствените си разбирания за добро. Със сигурност не е в компетенциите на министъра на здравеопазването и не може да бъде предмет на нормативни актове.

- Как ще се отрази завишаването на критериите за разграничаване между аборт и раждане върху родителите на недоносените деца?
- Това ще е в ущърб на родителите на недоносените деца, ако те починат до третия ден от раждането. По досегашната наредба бебе, родено с признаци на кръвна циркулация, с тегло над 600 грама и/или навършени 22 г.с., се считаше за живородено и като такова получаваше акт за раждане, ЕГН и в случай на смърт - акт за смърт, с който можеше да бъде погребано или кремирано.

При сегашната наредба бебе, родено живо с тегло под 800 грама и преди навършени 26 г.с., не се счита за живородено до навършване на тридневна възраст. Едва тогава то може да бъде третирано като правен субект и да се възползва от правата си да получи акт за раждане, ЕГН и в случай на смърт - акт за смърт.


Милена ВАСИЛЕВА