Д-р Диана Христова е специалист по алергология към УМБАЛ “Александровска'”. От февруари 2017 г. е докторант в отдел “Имунология и Алергология”. Участник е в много международни и национални научни форуми, има и редица публикации в медицински списания. Научните й интереси са в областта на плесенната алергия, алергичия ринит и астма, атопичния и контактен дерматит и други.
В разгара на пролетта сезонните алергии, алергичният ринит и астмата се обострят. А те касаят стотици българи, тъй като заболяванията стават все по-масови.
- Д-р Христова, как да разберем дали имаме алергия или псевдоалергия? Може ли да ги различим по симптомите?
- По симптомите не можем да ги различим. Онова, което наричаме псевдоалергия, протича клинично абсолютно по същия начин, както и истинското алергично състояние, при доказана сенсибилизация. Разликата между двете състояния е чисто алергичен феномен.
Алергичното заболяване се дължи на наличието на серум-специфичен IgG към конкретния алерген, който всъщност е пусковият механизъм, ключовият фактор за прекомерното изливане на хистамин. Той ще бъде отговорен за появата на зачервяването, на сърбежа, на отока на лицето – симптомите на алергия, които са ни познати.
Това прекомерно освобождаване на хистамин ще бъде включено от този серум-специфичен IgG, който ще се свърже с кожните мастоцити. Ние доказваме този серум-специфичен IgG по два механизма: чрез кожно-алергично тестуване, като там се отчита фракцията на кожно фиксирания специфичен IgG (фиксиран върху кожните мастоцити). И чрез серумен специфичен IgG.
Тоест, този, който се намира в кръвта и е възможно да се свърже с кожните мастоцити, да премине в другата си фракция и да предизвика съответните оплаквания при среща с алергена. Мастоцитите обаче са клетки, които могат да освободят по-голямо количество хистамин, в резултат на дразненето и активирането на самите клетки и по механизми, които не се включват единствено в този серум-специфичен IgG.
Имате сенна хрема и алергия? Не яжте банани и пъпеши
И в рубриката, в която това се случва, без да е включен конкретно специфичният IgG, той ще е в серума и ще се е свързал от различни агенти. Тогава говорим вече за състояние, което се нарича псевдоалергия. Но чисто клинично, псевдоалергията и алергията протичат абсолютно еднакво като прояви. И затова се бъркат двете понятия.
- А еднакво опасни ли са?
- Да, защото клинично протичат по един и същи начин. Имунологично механизмите, по които се реализират, са различни.
- Тогава защо е нужно да се уточнява дали е алергия или псевдоалергия?
- Защото основното правило при алергичните заболявания и състояния е да избягваме алергена. А за да го избегнем, трябва да знаем кой е той. А когато става въпрос например за сенсибилизиран към една немалка част от алергените, които ние можем да докажем чрез наличието на специфичен IgG, може да лекуваме пациента и чрез курс на десенсибилизация. Така че, има смисъл да бъде намерена причината.
- А какво е свръхчувствителността?
- Това е общото понятие. И двете състояния – алергия и псевдоалергия, са проява на свръхчувствителност
Имунният отговор може да се движи основно в три големи клона. Единият е нормалният имунен отговор. И това, към което се стремим, е да го върнем в релси, грубо казано. Чувствителността добива някаква нормалност. И другият голям клон е, когато имунната система работи на много по-ниски обороти, има дефектни протеини или количествено по-малко от компонентите си. Тогава вече се говори за имунен дефицит.
- Сега сме в сезона на полените. Има ли нещо по-специфично в диагностиката на поленовата алергия?
- Със споменатите вече за нас рутинни процедури, се доказва и поленовата алергия. Моментът, в който трябва да се отдиференцират нещата е, кога става въпрос за евентуална поленова алергия и обикновена настинка, защото съвпадат чисто времево, а и клинично си приличат.
- Кое е различното?
- Различното е, че при алергичната хрема винаги има повторяемост във времето и в обстоятелствата, които предизвикват оплакванията. Докато при обикновената настинка, това няма как да се случи – не е възможно да настиваме по едно и също време. И това изключително много ни насочва към обстоятелството, че трябва да търсим алергия. Кихането е изключително характерно за поленовата алергия – над 7 и повече пъти, придружено и от сърбеж.
- Споменахте алергенно-специфичната терапия? Как я провеждате?
- Същността на алерген-специфичната десенсибилизация е процес на подаване на организма на екстракти от съответния алергенен източник, към който човек е сенсибилизиран. Идеята е да подаваме постепенно покачваща се концентрация и количество от съответния алерген, за да можем да обучим имунната система, да я пренаучим да не разпознава тази субстанция като потенциално опасна, да се научи да я толерира.
Това, както всяко обучение, е дълъг процес – отнема около три години да се изградят друг тип антитела, които се наричат блокиращи, и да се стимулират клетките на имунната система да създадат един по-различен цитокинов профил, с превалиране на други типове цитокини. Те всъщност, представляват малки молекули, които си комуникират с имунните клетки
Цитокините са техните стимулаторни и инхибиторни молекулки. Аз лично това го определям като „езика”, с който се разбират отделните клетъчни популации. Изгражда се съвсем различен цитокинов профил, който поддържа този баланс, за да се движи в правилната посока и да няма някакви отклонения по посока свръхчувствителност. Затова са нужни между три и пет години да се изгради този толеранс.
Алергия към климатика: мит или реалност?
Обикновено, е добре да стартираме имунната терапия възможно най-рано. При децата и младите хора ефектът е много добър, защото имунната им система има функционалния капацитет да се справи с това предизвикателство. Това е моментът, в който активно трябва да прилагаме имунотерапията, защото лечението на един алергичен ринит например и достигането до дефинитивното решение на въпроса, се разглежда и като профилактична мярка за евентуалното последващо развитие на бронхиална астма.
Така че, в значителна степен ние профилактираме евентуални усложнения. Смята се, че в над 75% от случаите на нелекуван алергичен ринит, той може да прогресира в бронхиална астма.
А, самият алергичен ринит от своя страна, изключително влошава състоянието на концентрацията, особено при децата, което понижава постиженията им в училище.
- След края на лечението, колко време продължава ефектът на алергенно-специфичната терапия?
- Средно седем-осем години, но след това много рядко се налага да се повтори лечението и то при една част от пациентите, които са полисенсибилизирани – имат серум-специфичен IgG към повече от един алерген. Той може да бъде сезонен или целогодишен. А това, което правим в такива случаи – разбира се, след внимателна оценка на сенсибилизацията и клиничната й изява, провеждаме курс на десенсибилизация успоредно с два алергена или ги редуваме. Това вече е решение, съобразено с конкретните характеристики на болестта и, разбира се, подбрано индивидуално.
- Може ли човек, който досега не е имал проявена алергия, да получи толкова тежка алергична реакция, че да изпадне в анафилактичен шок?
- Да, възможно е, но това е изключително рядка ситуация. Никой не може да каже кой е най-големият алерген за някого. Човек може през целия си живот да не се срещне с него. Но едно е сигурно – това не е първата, а поредната среща с алергена, защото алергичните заболявания, по отношение на клиничната си проява, винаги са поредна среща, никога първа. И обикновено има градация по отношение на симптомите, които се проявяват. Всяка следваща е с малко по-тежка проява. И имаме време да реагираме, стига да не пренебрегваме първите симптоми, които да ни насочат в тази посока.
Милена ВАСИЛЕВА
