Д-р Дончо Дончев е оториноларинголог, отоневролог и аудиолог. Началник е на Отделението по аудиология и отоневрология в Клиниката по уши, нос и гърло към Военномедицинска академия (ВМА) в София. Бил е началник на отделение във Военномедицинския отряд за бързо реагиране (ВМОБР) от 2011 г. до 2015 г. Завършил е квалификационни курсове по аудиология в Прага, Виена, Будапеща, Загреб. Д-р Дончев е бил на мисии в Грузия, Ирак, Косово, Босна и Херцеговина, Словения, Румъния, Македония. За периода 2007 - 2010 г. е работил в Оперативната Щабквартира на НАТО в Неапол, Италия.
- На прага сме на есенно-зимния сезон и кихавиците. Какво трябва да знаем за ринитите, д-р Дончев?
- Есента е преходен сезон и като такъв, когато времето се променя от сухо и топло към по-влажно и студено, започват да се проявяват характерни заболявания на горните дихателни пътища - носа, гълтача, ларинкса и трахеята. В тясна връзка със състоянието на горните дихателни пътища е и изравнителната функция на ушите, така че тези атмосферни сезонни промени водят и до характерни оплаквания, а понякога и заболяване на ушите. Та когато въздухът стане по-влажен, по-студен, тогава започват да се проявяват едни типични оплаквания на хора - така наречената вазомоторна хрема или вазомоторният неалергичен ринит. За разлика от алергичните ринити, при които има реакция на организма спрямо определен специфичен антиген, при вазомоторната хрема не се установява конкретен причинител. Този ринит протича със серия кихавици, обилна водниста секреция, без никакви видими причини при обикновено доста здрави и активни хора. Някои от тях започват да се лекуват като за алергии и макар че това лечение дава някакъв ефект, всъщност става въпрос за реакции на лигавицата на носа при температурни и влажностни промени.
Освен това, в студеното време хората започват да използват най-различни средства за отопление, което води до изсушаване на въздуха в помещенията. И ако човек има дори най-малък проблем със затрудненото носно дишане, започват да се изострят и тези оплаквания. Когато носната лигавица е прекалено суха, към мозъка идва импулс, че има проблем с дишането и когато няма волеви контрол - т.е. докато се спи, човек диша през устата. По този начин пак не вдишва затоплен и овлажнен въздух, а от това на първо место страдат най-чувствителните на кислорода тъкани - мозъчната кора и сърдечният мускул.
- Има хора обаче, които са предразположени към чести хреми. Коя е причината?
- Първата и най-основата е, че не всички хора са еднакво възприемчиви към специфичните вируси, предизвикващи носните хреми през зимния сезон. Това са т.нар. риновируси. При тях коварното е, че на всеки две седмици може да дойде нов вирус и човек да кара отново и отново ужасна хрема с подуване на очите, сълзене и така натакък. Тя минава за около седмица и след още 7 дни идва нова хрема...
Освен това, хора с изкривена носна преграда, които пак поради обстоятелствата сух въздух в помещенията, или обратното - прекалено студен и влажен, също са предразположени към чести хреми. В такива случаи заради постоянното набъбване на носа и изкривената носна преграда човек се принуждава да употребява системно спрейове и капки за нос. Прекомерната и продължителна употреба на отпушващите спрейове и капки за нос обаче води до трайно увреждане не само на лигавицата на носните ходове, но и на носните раковини (конхи). Те са кръвонапълващите се органи в носа, чиято естествена функция при определени условия е да набъбва, да увеличи площта си, за да може за тази десета от секундата, през която въздухът минава през носа, да имат по-голям контакт с него, да го затоплят и овлажнят. И се стига до едно крайно кръвонапълване на тези органи, а това води до трайно запушване на носа. От това човек започва системно, дори и когато няма хрема, да употребява капки за нос. Получава се порочен кръг, че капките все по-малко и по-за кратко водят до облекчение, но така или иначе това малко облекчение принуждава пациентът да употребява тези капки. В същото време носните конхи все повече се уголемяват, все повече запушват и в крайна сметка това води пациента при хирурга.
Д-р Дончо Дончев
- Повечето хора знаят как да се борят с хремите, но какви са вашите препоръки?
- Препоръките ми са да се използват инхалатори, овлажнители на въздуха в домашни условия. Сега е много модерно, а и практично, да се използват най-различни аерозоли и спрейове, овлажняващи носната лигавица - така наречените морски води за нос. Има много производители, така че човек, когато реши да ги прилага, за да облекчи състоянието си, има голям избор.
- Много хора бъркат ринита със синузита. Как да различим двете заболявания?
- Разликата е огромна. Това, което виждаме като външен нос, е само върхът на една доста голяма носна кухина, която е оформена в четири носни хода, и покрай тях е разположена система от други кухини. Най-общо, тези носни кухини се делят на предни и задни. Предната група околоносни кухини се отварят в предната половина на носната кухина и носни ходове, докато задната група синуси се отварят високо в носната кухина и в задната й част. Задната група синуси са място, откъдето може да започне развитието на по-сериозни вътречерепни усложнения
И синузитите, и ринитите може да бъдат остри и хронични. Пак да повторя - ринитът е възпалителен процес на лигавицата само на носните ходове, обичайната хрема. Синузитът е възпалителен процес вече на лигавицата в тези околоносни кухини.
Най-общо хората трябва да знаят, че ако една хрема продължава повече от две седмици, може да си мислим за синузит. Това не е парадигма, тъй като алергичните процеси обикновено са точно такива, продължават повече, но ако човек знае, че няма алергия, и се е появила някаква хрема, която е минала последователно през етапите първо запушен нос, без хрема за ден-два, след това обилна водниста хрема със или без кихавици, главоболие, тежест в лицевата област, засилваща се при навеждане на главата, носното дишане силно се затруднява и след това секретът се сгъстява все повече и повече, и това продължава повече от две седмици, да знае, че има вероятност да се касае за синузит.
- Как се установява със сигурност дали човек има синузит?
- Освен, както казах, по клиничния ход - т.е. вида на оплакванията на пациента и продължителността им, така и по самата картина, която лекарят вижда, оглеждайки носните ходове. Обикновено пациентът се оплаква от болка в областта на синуса, главоболие, тежест в лицевата област при навеждане, намалено обоняние, стичане на секрети към гърлото, общи оплаквания като умора, нарушена концентрация, нервност. В днешно време огледът от страна на специалиста се извършва с микротелескопична и фибротелескопична оптика, с която да огледаме директно носните ходове и дори отвърстията на околоносните кухини.
Освен това стандартните рентгенови снимки вече са заменени от скенер, компютърна томография на околоносните кухини. Тя ни дава представа както за самите носни ходове и носна кухина, така и за цялата група околоносни кухини. Когато се установи до каква степен е напреднал гнойният процес в синусите, може да се наложат някои процедури - например евакуация на прекалена задръжка на гнойна течност. С една дума може да се наложи да се прави пункция. Когато обаче нещата хронифицират, може да се наложи и оперативно лечение.
- Синузитът има ли предпочитание към възраст?
- Като цяло има. Хронифицирането на синузитите става в детска и млада възраст. Защото, за да се развие хроничен синузит, значи е имало нещо в самия организъм, което предразполага към такива чести заболявания. Кое може да предразполага? На първо място това е третата сливица - аденоидната вегетация. Това е тъкан, хората си я представят като набъбнал сюнгер, която се намира точно зад изходите на носните ходове, в носоглътката, и при постоянното й уголемяване се създават условия за задръжка на секрет в носните ходове, а оттам и в околоносните кухини. А фактът, че не се вентилират носните ходове “благодарение” на този секрет, вече предразполага към хронични синузити. Първоначално остри, а след това и хронични. Други предразполагащи фактори са проблемите със зъбите.
Румяна СТЕФАНОВА
