Д-р Емануил Найденов: Участвам в „Сървайвър”, предизвикателството е голямо, но истинското оцеляване е тук!

Д-р Емануил Найденов вече е един от водещите неврохирурзи в столичната болница „Св. Ив. Рилски”. Независимо от сравнително младата си възраст, той всеки ден оперира мозъци, опитва се да удължи или спаси нечий живот. Понякога тази мисия е невъзможна, често и заради липсата на достъп до съвременно лечение. Точно така стоят нещата с ефективната имунотерапия, прилагана при мозъчни тумори в Белгия. Вече повече от 10 българи са се лекували в белгийската клиника, тук има готовност да се направи такъв център за имунотерапия и прилагането на специална ваксина, която топи тумора в мозъка, но няма финансиране от държавата ни. Тази кауза стана причината младият неврохирург да участва в тазгодишния сезон на предаването „Сървайвър”. Намерението на д-р Найденов, който е един от учредителите на Сдружението „Млади лекари за ново здравеопазване” и е създател на Фондация „Остани”, е, ако спечели паричната награда от култовия формат, да я дари за създаването на този център за лечение на мозъчни тумори. Ето какво сподели борбеният неврохирург за участието си в „Сървайвър” и за истинската и ежедневна битка за оцеляване, която българските лекари са принудени да водят у нас.

- Д-р Найденов, как се озовахте в предаването „Сървайвър”?
- Никой не ме е канил, аз преминах успешно през цялата процедура по кастинги и кандидатстване, тъй като припознах формата като форма, която би могла да подпомогне една кауза, за която работя, а не толкова на мен в личен план. Аз не се чувствам поблазнен от паричната награда, тя няма да промени съществено качеството на моето себеусещане, но би могла да помогне на хората с тумори в мозъка в България. Още повече че има конкретен проект за създаването на център за лечение с ваксина на тези тумори, който да бъде изграден в болница „Св. Ив Рилски”, където работя.

- Трудно ли беше да преминете кастингите за участие в предаването?
- Там се подбират предимно атлети, нямах убеденост, че мога да прескоча трите нива на кастинга. Първото ниво е психологично, при което 10 психолози, с насочен прожектор към теб, започват събличане на вътрешната ти същност. Аз не се притеснявах за това, тъй като отидох с нужната мотивация за участие в състезанието. Повече ме притесняваха двата кастинга за физическото ми ниво, но се оказа, че съм способен на неща, за които не съм предполагал. Имаше лекоатлетическо трасе и водни изпитания, така в крайна сметка попаднах в групата на 23-мата участници във формата тази година. Моето мото е „Срещу мозъчните тумори”, с него бях през цялото време в „Сървайвър”.

- Вие докъде стигнахте в състезанието?
- Мястото, до което съм стигнал, е конфиденциална информация, както знаете. Самото ми участие във формата за мен беше малка победа. Аз нямах фикс идея, че нещо трябва да се развие, което освободи в голяма степен играта ми.

- Кое беше най-трудното в „Сървайвър”?
- Най-трудното нещо според мен е гладът – това изостря човешките сетива и взаимоотношенията, емоцията излиза на преден план. Гладът може да извади много от човешката същност наяве. Там човек се вижда в същността си.

Метеорологичните условия там също са много тежки –

през деня температурите са над 40 градуса, вечер около 12 градуса, има почти 100% влажност на въздуха. Като прибавите и липсата на елементарни условия за живот, първоначално спяхме голи на плажа, завити с палмови листа – това беше единственият вариант да не сме с мокрите си дрехи, които просто не могат да изсъхнат там, става доста трудно за пребиваване. Човешките взаимоотношения са също основен фактор – там са събрани само силни характери, което води до фоново, постоянно напрежение, то е като непрекъснато жужене. Това е психично напрежение, което е 24 ч. около теб. За мен това е предаване, което създава герои. Не може да се каже, че някой от участниците там беше отишъл заради паричната награда.

- Наложи ли се да помагате като лекар?
- Лекарят е лекар навсякъде. Винаги когато е потърсена моята помощ, съм я оказал, без да я натрапвам. Налагаше се да помагам, нивото на травматизъм там е доста високо. Аз имах 2 по-тежки травми и неща, които възникнаха от системен характер. При всички участници имаше такова нещо. Една малка повърхностна травма или нараняване, нещо, на което тук няма да му обърнем внимание, там може да прогресира до тежка рана. Неслучайно медицинските екипи там бяха в почти непрекъсната готовност, но се намесваха в правилния момент – така че нито играта се развали, но не се и стигна до тежки усложнения за пострадалия. Това е един от малкото формати, в който има и смъртни случаи. Това определено е рисково предаване, аз го знаех още преди да тръгна за Камбоджа.

Това е огромно предизвикателство на волята на духа, на психиката и физиката. Предизвикателството в „Сървайвър” е голямо, но истинският живот е тук. Истинският „сървайвър”, оцеляване, според мен е тук.

- Докъде стигна работата по проекта за изграждане на център за лечение с ваксина на мозъчни тумори?
- От 2013 г., когато бяхме включени от МЗ в програмата им за капиталово развитие и ни отпуснаха 300 000 лв., нищо друго не се прави. Проектът е одобрен за 800 000 лв.

Купена е апаратура, която стои неизползвана

На практика очакваме поредното правителство, което да одобри отпускането на останалите 500 000 лв., за да довършим работата по центъра за лечение на тумори в мозъка. Затова моето участие в „Сървайвър” беше именно с тази цел – при условие че спечеля този награден фонд, парите да отидат за тази цел. Освен да се популяризира проектът, разбира се.

Аз няма да се откажа, ще продължа да се боря с вятърни мелници, ще се боря с тази система, която не работи нито в интерес на пациента, нито на лекаря, а само в интерес на малка върхушка. Ще продължа да давам отпор на тези неща.

Тези, които декларират в момента желание да управляват след 5 октомври, някой от тях да сте чули да има ясна политика в здравеопазването, който да иска да направи истински промени? Този сектор е последният, който от 25 години насам не е реформиран. Никой не показва ясна воля това нещо да се случи. Така че аз не мисля, че нещо ще бъде променено в този сектор. Здравеопазването ще продължи да бъде средство за политика, а не да има политика за здравеопазване.

- Има ли още българи, които са заминали на лечение в Белгия?
- В момента имаме един пациент, който е в нашата клиника, оперирахме го преди повече от година, имаше доста дълга ремисия след приложеното лечение там. Има още двама нови пациенти, лекувани в Белгия, общо вече са над 10 души. Но от болницата в Белгия ни казаха, че това не може да продължава повече така, защото има много разходи, които няма как да бъдат покрити. На практика

тяхното лечение се поема от болницата в Белгия,

защото тук, който е кандидатствал за финансиране от Фонда за лечение в чужбина, му е било отказано. Един от тези пациенти осъди МЗ заради това, че не му е покрито финансирането на терапията в Белгия. Пациентите се самосезират.

- Кажете и за Сдружението на младите лекари, в което участвате активно – какво ви накара да го сформирате?
- В момента 96% от завършващите медицина декларират, че напускат страната, значи само 4% от младите медици имат желание да останат у нас. Те обаче няма как да запълнят дефицита от лекари, защото средната възраст на нашето съсловие е 55 години. Това означава буквално, че до няколко години оставаме без лекари. В същото време в Западна Европа има вакуум за медицински специалисти, който няма да изчезне, тъй като младите хора там не искат да работят нещо, което е отговорно, искат по-лесен живот. И ние, Румъния и България, сме като донори, редовно изнасяме лекари.

Аз всекидневно получавам в пощата си предложения за работа в чужбина. Има такива фирми, които с това се занимават. Една от последните оферти е за неврохирург в Белгия, с годишна заплата 120 000 евро. Както и да го смятам, това е около 20 пъти повече от това, което получавам тук. Освен това попадаш в система, която работи като часовник, няма да имам никакви административни или други проблеми, които да ми пречат да работя медицина в тесния смисъл на думата, каквито имам тук. Затова не се учудвам, че 80% от абсолвентите, 65% от специализантите и 44% от младите специалисти искат да напуснат България. Оставаме само ирационалистите и тези, които се борят с вятърни мелници... Но докога?!


Маргарита Благоева