Хирургът д-р Георги Желев, д.м., работи в Клиниката по хирургия към Катедрата по гастроентерология на УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ” и в Медикодиагностичния център на болницата. Професионалните му интереси са в областта на колоректалната и миниинвазивната лапароскопска хирургия.
Разговаряме с д-р Георги Желев за диагностиката и лечението на колоректалния карцином.
- Д-р Желев, какви пациенти идват при вас с колоректален карцином?
- При нас се среща пълният спектър от пациенти с колоректален карцином. Това е третият по честота тумор при хората. При мъжете е трети след карцинома на белия дроб и на простатата, а при жените е трети след рака на гърдата и на маточната шийка. Колоректалният карцином се среща приблизително 1,3 пъти по-често при мъжете. Най-честата локализация на тумора е в ректума и в сигмата, на второ място е в дясната част на дебелото черво. Най-често пациентите, с които работим, са в трети клиничен стадий.
- Това напреднал стадий ли е и дали не е късно за пълно излекуване?
- Относително късен, но с всички възможности за пълно излекуване, ако се следват съвременните протоколи за лечение на това заболяване. Трябва да се знае, че лечението на колоректален карцином е мултимодално. Това означава, че хирургията е важна част от лечението, но не е единствена. Гастроентеролозите най-често поставят диагнозата. Химио- и лъчетерапевтите се включват на необходимия етап от лечението с адювантна или неоадювантна химио- и лъчетерапия. В процеса на лечението се прави генна диагностика за прецизиране на терапията, рехабилитация и т.н.
- На колко години са най-младият ви пациент и най-възрастният?
- Имали сме пациенти под 30-годишна възраст, защото на фона на някои наследствени заболявания, като фамилна аденоматозна плипоза, може да се развие колоректален карцином в ранен етап от живота. Имали сме и пациенти със спорадичен колоректален карцином под 40 години. В световен мащаб се отчита подмладяване на заболяването. Най-възрастният, който сме оперирали, е на 96 години.
Д-р Александър Маринов: Движението сваля наполовина риска от рак на дебелото черво
- Известни ли са причините или рисковите фактори за това заболяване?
- Няма само един фактор, който да се набеди за появата на колоректалния карцином. От ендогенните фактори това са мутации на гени в човешкия геном. Сред екзогенните фактори са замърсяване на околната среда, нездравословен начин на живот, неправилно хранене (бедната на фибри храна, приемът на рафинирани въглехидрати и мазнини, многократното използване на една и съща мазнина при готвене, тефлонът, микровълновата обработка на храната), наднормено тегло, вредни навици като тютюнопушене и консумация на алкохол.
- Какви симптоми има колоректалният карцином?
- Първо, ракът почти никога няма ранна симптоматика. Най-честите симптоми, с които се явяват нашите пациенти, са изхождане на патологични примеси – кръв или слуз; анемия; загуба на телесна маса; промяна в дефекационния ритъм; подуване на корема (метеоризъм); понякога са тежки смущения в чревния пасаж с пълна чревна непроходимост. Когато се появи болка, тя е признак на твърде авансирало заболяване или на спешна ситуация, свързана с колоректалния карцином, каквато е пълното запушване на чревния тракт или перфорация на черво.
- Има ли хора от рискови групи за колоректален карцином, които трябва да си правят редовно профилактични прегледи?
- Редно е всеки човек след 50-годишна възраст да си направи профилактично колоноскопия. За някои контингенти това се прави на по-ранна възраст, какъвто е случаят с пациентите с фамилна аденоматозна полипоза. Те трябва да се следят от 20-годишна възраст. По-ранна профилактика трябва да започнат също хората с фамилна обремененост – които имат родственици от първа степен с колоректален карцином (баща, майка, сестра, брат); както и пациентите със специфични възпалителни заболявания на червата – улцерозен колит и болест на Крон.
В световен мащаб този карцином е вторият като причина за ракова смъртност. За да се намали смъртността, най-доброто средство е профилактиката на рисковите групи с цел ранно диагностициране и избягване на развитие на карцинома.
За съжаление, качествена профилактика у нас не се извършва, въпреки че това би довело до ранна диагностика, възможност за лечение и проследяване на преканцерозните състояния и пациентите с ранен рак, избягване на необходимостта от тежки оперативни намеси, на инвалидност, продължителна химио- и лъчетерапия и в крайна сметка – спестяване на средства в социалната и здравеопазната система. Модерната медицина се стреми към профилактика и ранна диагостика. Трябва колкото се може по-малко пациенти да стигат до операция.
Д-р Георги Желев
- Каква е необходимата диагностика, за да се потвърди карциномът?
- Златният стандарт за поставяне на диагнозата е фиброколоноскопията. Но се започва със стандартните и най-достъпни изследвания – кръвна картина, в която се търси анемия; и ехография. Добрият ехографист може да регистрира тумор в дебелото черво и в ректума. Но задължителното изследване е оглед на цялото дебело черво чрез колоноскопия. Впоследствие за стадиране на заболяването е необходимо да се извърши компютърна томография. Така се установява дали има метастази в черния дроб или в лимфните възли. Изследват се туморни маркери, които имат значение за проследяване на заболяването.
- При всички случаи ли се налага хирургично отстраняване на карцинома?
- При всички случаи, в които е възможно.
Няма консервативно лечение на колоректалния карцином. Операцията е в зависимост от стадия. В много ранен стадий – карцином In Situ, който не е преминал през базалната мембрана на епитела на чревната лигавица, е възможно по-консервативно лечение – чрез интервенционални методики.
Но при всички останали случаи се налага радикална операция – отстраняване на част от червото. Трябва да се знае, че при онкологичната хирургия се цели не само премахване на заболялата част от органа, но и на неговия лимфен дренаж, тъй като често първите разсейки са в регионалните лимфни възли.
- Какъв тип е съвременната хирургия при това заболяване?
- Миниинвазивната хирургия навлиза и в лечението на колоректалния карцином. Въпреки че методиката е миниинвазивна, тя не предполага компромис с онкологичната издържаност на оперативната намеса. Всяка конвенционална операция на дебелото черво може да се извърши и по миниинвазивен, лапароскопски метод. Това важи и за нашата клиника, където прилагаме пълния спектър лапароскопски операции при колоректален карцином.
Внимание! Тези храни предизвикват рак на дебелото черво
Лапароскопските операции се извършват по утвърден алгоритъм, работи се изключително анатомично, със съдов подход, с адекватна лимфна дисекция. Съществува погрешно схващане, че при отворените операции се вижда по-добре. Ние работим с висококачествена апаратура, с 4К техника за визуализация, увеличеният образ, който получаваме по време на лапароскопската операция, е много по-детайлен от този при отворената операция.
Голямото предимство на лапароскопската хирургия е, че основната оперативна травма от отварянето на коремната стена е сведена до малък разрез, който се извършва в края на миниинвазивната процедура, за да се изведе от тялото заболялата част на червото. Това намалява системния възпалителен отговор на организма, което води до по-бързо възстановяване на пациента, по-слаба следоперативна болка, по-бързо възстановяване на чревния пасаж, по-бързо раздвижване и възстановяване на прием на течности и храна, по-бързото връщане към нормален начин на живот.
- Какви са препоръките за вече оперираните пациенти?
- Различни са в зависимост от това какъв е обемът на извършената операция, защото едно е да бъде резецирана само сигмата, а друго – да се направи ампутация на ректума – тежка операция, която завършва с постоянна колостома – извежда черво на корема до края на живота. Препоръките ми са пациентите да спазват диспансерното наблюдение. Съветвам да слушат онколога си и назначената от него терапия. В рамките на диспансерното наблюдение влиза и дългосрочното следоперативно проследяване, което включва изследване на туморни маркери, контролни ехографии, престадиращи компютърна томография или ПЕТ скенер.
Мара КАЛЧЕВА
