Д-р Юлия Бянкова: Биещото сърце се оказва най-големият проблем при донорството!

Д-р Иванов заставаочи в очи със семейството - обяснява им, че мозъчната смърт е краят на земния човешки път

https://zdrave.to/index.php/saveti-ot-spetsialisti/d-r-iuliq-bqnkova-bieshtoto-syrce-se-okazva-naj-golemiqt-problem-pri-donorstvoto Zdrave.to
Д-р Юлия Бянкова: Биещото сърце се оказва най-големият проблем при донорството!
 “За донорството трябва да се говори с приятелите, в семейството, ако не се говори, то става апокрифно, а когато нещо е непознато, никой не посяга към него. Много е важно хората да имат и вяра в лекаря пред себе си. За съжаление, в последните години нещата се обърнаха, рушенето на авторитета на лекарите стана държавна политика, а без доверие няма резултати”.

За донорството и анестезиологията разговаряме с началника на Отделението по анестезиология и интензивно лечение в сливенската болница “Д-р Иван Селимински” д-р Юлия Бянкова, която е категорична, че всички колеги, с които работи в отделението, са с най-високо ниво на компетентност.

- Д-р Бянкова, от сливенската болница тази година има най-много донори на органи. Трудно ли е едновременно да се борите за живота на пациента, а в същото време, ако е изпаднал в мозъчна смърт, да разговаряте с близките му?
- Благодарна съм, че не се налага това да го правя аз. Преди седмица имахме четвърта донорска ситуация за тази година, но е единствената, при която е осъществена експлантация. От началото на дейността на екипа по донорство в болницата в Сливен донорските ситуации са 12. За донорството трябва да се говори с приятелите, в семейството, ако не се прави, то става апокрифно, а когато нещо е непознато, никой не посяга към него. Много е важно хората да имат и вяра в лекаря пред себе си. За съжаление, в последните години нещата се обърнаха, рушенето на авторитета на лекарите стана държавна политика, а без доверие няма резултати.

Нашият координатор по донорство, д-р Николай Иванов, трябва да застане очи в очи със семейството. Да съобщи, че мозъчната смърт е краят на земния път за техния син или дъщеря, брат или сестра. И да се опита да обясни на съсипаните от мъка родственици, че любимият им човек може да спаси в смъртта си няколко живота, стига те да позволят това. Повярвайте ми, нямам думи да изразя тази емоция...

Ако го питате защо в 100-хилядния Сливен има повече донорски ситуации от милионна София, ще отговори лаконично: “Нямам обяснение”. Д-р Иванов разговаря с близките, при това - без психолог, защото, като в повечето български болници, и тук няма такъв щат. Опитът му показва, че близките отказват донорство не толкова заради религия. А заради заблуди - че комата и мозъчната смърт са едно и също нещо, че щом сърцето бие, значи човекът ще живее, и накрая - че органите ще бъдат откраднати и продадени. Хората трябва да вярват на лекарите, те не ги лъжат и не ги заблуждават, че в този изключително тежък за тях момент близкият им човек
може да спаси поне трима души,

да им дари нов живот...

- Проф. Милан Миланов от “Пирогов” обясни как при първата донорска ситуация преди много години са чакали да спре сърцето...
- Точно биещото сърце се оказва и най-големият проблем, който среща д-р Иванов в опитите си да обясни какво означава мозъчна смърт. Хората не разбират как може човек в такова състояние да е мъртъв, защото от хиляди години се смята, че щом работи сърцето, той е жив. Но след като обясни, че дейността му се поддържа с множество медикаменти и апаратура, повечето хора го разбират.

- Пациенти се страхуват от пълната и дори от спиналната упойка. Какво бихте им казали?
- Хората се страхуват от анестезията и за съжаление много рядко запомнят името на анестезиолога, който се е грижил за тяхното здраве и живот по време на оперативната интервенция. Така, както помнят името на хирурга. Нека се опитат да запомнят и името на своя анестезиолог - това е достатъчно като жест на благодарност към него.

Ние сме доказали, че не сме суетни като съсловие и не разчитаме на това да бъдем разпознаваеми, за да имаме удовлетворение от работата си, но все пак бих посъветвала всички хора, на които предстои досег с нашата специалност, да не се страхуват, да имат доверие на колегите, защото те ще дадат всичко от себе си,

за да запазят здравето и живота на пациента,

да сведат до минимум всички рискове, до които води една анестезия независимо от нейния вид.

- Успявате ли да “преживеете” трагедиите на хората, за които се грижите в интензивното отделение?
- Всички мои колеги са изключително квалифицирани, много опитни и наистина отдадени на своята професия. Те заслужават уважението на цялото общество и на колегите от другите специалности. Често се шегуваме, че сме последна инстанция, защото само човек, който е видял и живял с трагедиите на хората, с които се сблъскваме при интензивното лечение, могат да оценят какво точно вършат лекарите, работещи в отделенията по анестезиология и интензивно лечение.

- Броите ли колко анестезии извършвате на година?
- На година в сливенската болница се извършват между 3 и 4 хиляди анестезии. Има периоди, в които плановите оперативни интервенции намаляват, но се запазва високият процент на спешност. Има периоди на изключителна натовареност заради полагането на интензивни грижи и за пациенти, настанени в други отделения.

- Младите лекари харесват ли тази специалност? Знаете, че като придобият квалификация, заминават на работа в чужбина...
- В нашето отделение вече сме 11 лекари. От десетина дни имаме нов колега, новозавършил лекар, млад човек, който идваше няколко месеца като доброволец и има определен афинитет към професията. Това е 25-годишният д-р Стоян Митков, от Сливен е, много се радваме, че избра да работи при нас.

В отделението в момента има и шестима специализанти заради добрата база за обучение, която то предлага. Условията за работа са много добри, което е една от причините да се задържат млади лекари при нас. Освен това е създадена приятна и колегиална среда - важни фактори за работата на всеки работещ в отделението.

За съжаление, наистина

много добри анестезиолози напуснаха България

и потърсиха реализация в чужбина. Някои от тях отиват там заедно със семействата си, тази специалност е търсена в чуждите клиники.

- Д-р Бянкова, можем ли да помогнем на човек в беда, докато успеете вие да го поемете?
- Да, можете да помогнете, но доброволно трябва да се обучите! Защото сме имали случаи, не един, в които оказването на некачествена първа помощ причинява сериозни поражения на здравето на човек.

Основно правило, когато срещнем човек в безпомощно състояние на улицата, е да проверим има ли запазени жизнени функции - дишане и сърдечна дейност. Необходимо е да се позвъни на тел. 112 и да се даде информация за пострадалия - какво му се е случило, видима възраст, къде се намира. При случаи с обилно кръвотечение задължително трябва да се приложи кръвоспиране. Ако няма подръчни материали, мястото на кървене може да се притисне с ръка, докато се направи окончателно кръвоспиране в лечебно заведение или от специалист. Ако неочаквано настъпи остра алергия, се прилагат прийомите на реанимацията - сърдечен масаж, обдишване. При ритъмна смърт животоспасяващ е сърдечният масаж, при който се изисква ефективен натиск върху гръдния кош.



Люба МОМЧИЛОВА

Горещи

Коментирай