Дерматологът д-р Иван Богданов от “Аджибадем Сити Клиник Токуда Болница” беше част от 28-ата Българска антарктическа експедиция, за да направи медицинско проучване.
Той се завърна в България на 12 януари 2020 г., след като завърши успешно първия етап от двугодишен проект за изследване на физиологията на кожата при екстремни климатични условия и ултравиолетово натоварване. Ето какво сподели д-р Богданов за работата си и за впечатленията от Ледения континент специално за в. “Доктор”.
- Д-р Богданов, колко време бяхте на експедиция в Антарктика и как издържахте без вашите пациенти?
- Общо цялата експедиция и пътуването до и от Антарктика за мен продължи точно един месец. Проучването, което направих, е медицинско и ще бъде в помощ на пациентите. Не отидох като лекар на експедицията, а като учен-изследовател.
Но където и да отиде, един лекар не може да остане без пациенти. Имах пациенти и по пътя, и на самата полярна база на о. Ливингстън. Като цяло, не съм оставал съвсем без пациенти, но трябва да запазя в тайна кого и за какво съм лекувал.
- Обяснете по какъв научен проект работихте?
- Беше посветен на физиологията на кожата, а не на патологията. Не изследвах заболяване, а как кожата реагира при екстремни климатични условия. И тъй като в момента на Антарктика не е толкова студено, изследвах влиянието на вятъра, на влажния въздух и най-вече на ултравиолетовата радиация върху кожата.
Знаем, че ултравиолетовото облъчване е по-силно заради изтънелия озонов слой и озоновата дупка над Антарктика, въпреки че от няколко години тя се смалява. Различните повърхности - лед, сняг, вода - също отразяват светлината, така че ултравиолетовите лъчи “атакуват” от всички страни и не са за подценяване.
- Смеехте ли да излизате навън без екипировка?
- Екипировката е изключително важна. Човек трябва да остане сух и добре затоплен, а тялото да не бъде изложено на слънчевите лъчи. Задължително се слага, и то редовно, фотозащитен крем с висок фактор на единственото открито място - лицето, което е най-големият проблем в дерматологията, тъй като най-много и най-трудни за лечение тумори на кожата възникват точно там.
- Имахте ли “опитни зайчета”, които да се излагат на неблагоприятните условия на Антарктида?
- Всъщност всички членове на експедицията са изложени на тези неблагоприятни фактори. Всички хора на базата минаха през проучването, за да събера повече данни.
Измервах откритите и неоткритите части от кожата на нашите полярни изследователи - водната загуба на кожата, зачервяването, пигментацията, наличието на каротеноиди, които показват нивото на оксидативния стрес на кожата
Най-интересното от всичко беше отчитането на данните на персоналните дозиметри, измерващи попадналата върху тялото светлина на всеки 8 секунди. С помощта на персоналните дозиметри регистрирах поетата доза ултравиолетово лъчение при работа на ледниците, на морската повърхност и на скалистите региони на остров Ливингстън.
Така научихме кои от дейностите са най-опасни. Може да сравним това облъчване с получаваното в България през лятото и през зимата от хора, работещи на открито.
- Има ли вече установени нива на ултравиолетово облъчване, които предизвикват патологични изменения по кожата?
- Данните още са в процес на събиране. Догодина моят колега доц. Дърленски ще продължи изследването на о. Ливингстън, а след това идва ред на процеса на обработка на данните. Но вече е ясно, че дори когато няма много слънце, се регистрират екстремно високи стойности на ултравиолетовата радиация.
При слънчево изгаряне киселото мляко и краставицата не помагат
Предстои да осмислим какво означават събраните данни от гледна точка на дерматологията. Убеден съм, че такъв тип проучвания могат да ни дадат насоки за това как да се предпазваме и доколко можем да си позволим да останем без защита в екстремна обстановка.
- Как в ежедневието си да решим дилемата - да се предпазваме ли от ултравиолетови лъчи с висок фактор слънцезащита или да излагаме кожата си на слънце, за да се синтезира витамин D в организма?
- Тази дилема се решава с баланс. Както казват фармацевтите - няма отрова, има доза. Несъмнено, имаме нужда от излагане на слънце. Но нека това да става внимателно и умерено. Важно е да не се стига до изгаряне на кожата.
Имайте предвид, че и слънцезащитните кремове не осигуряват 100-процентна защита на кожата, а пропускат част от ултравиолетовите лъчи. На практика е необходимо съвсем краткотрайно излагане на слънце, за да се получи дневната доза витамин D.
По-тъмната кожа има нужда от по-дълго излагане на слънце, по-светлата - от по-кратко. Средно десетина - петнадесет минути на ден са напълно достатъчни, и то не на кожата на цялото тяло, а само на ръцете например.
- Какво ви впечатли на Антарктида?
- Малко са нещата на това място от света, които не впечатляват. Първо, впечатли ме неживата природа, чистотата на въздуха, на водата, на всичко наоколо. Живата природа ме изненада с богатството на животинския свят. Не на последно място - хората. Беше истинско щастие да работя с този екип.
Чистотата на природата явно се простира и в чистота на човешките отношения.
- На снимките, които получихме, сте облечени в нещо като скафандри...
- Това са така наречените на шега “телетъбита” - костюмите, с които слизаме от кораба, качваме се на лодка и достигаме брега на о. Ливингстън, тъй като няма пристанище.
Винаги се налага да се гази водата при слизане на брега. Тези защитни костюми предпазват от намокряне в ледената вода и биха могли да осигурят малко по-дълъг престой във водата в случай на инцидент, преди да започнат неблагоприятните последствия за организма.
- Имате и снимка до кости на голямо животно на брега. Какво е то?
- Това са прешлени и ребра от кит, който най-вероятно е изхвърлен на брега или по някаква причина сам е излязъл и не е могъл да се върне. На брега живеят един вид хищни чайки скуи, които са почистили това, което трудно се разлага. Останките на кита впечатлявят с размерите си.
Мазнините улесняват изгарянето на слънце
- С какво се хранехте на базата?
- Продуктите се доставят предварително. На базата има отличен готвач - Уляна, която готви много вкусни ястия, съобразени с енергийните нужди на екипа. В това отношение нищо не ни липсваше.
- Разкажете някакъв страшен или смешен епизод от вашето пребиваване при българските антарктици.
- Доста страшничко беше, че точно преди да заминем, по същия маршрут, същият тип самолет на чилийските военновъздушни сили изчезна от радарите. Впоследствие бяха открити само останки от разбития самолет
Ние летяхме със следващия полет, който мина по този маршрут, и беше доста притеснително. Но пък самото пътуване беше изключително приятно.
Като нещо забавно ще спомена коледното тържество, което организираха колегите на базата. Имаше и дядо Коледа, и Снежанка. При това Снежанка не беше тюлен.
Спазиха се всички традиции на коледния празник, което беше прекрасно изживяване. Освен че работят усилено, нашите антарктици умеят истински да се веселят. Имахме посещения и на учени от испанската база в съседство. Отношенията с тях са изключително приятелски.
За мое съжаление по времето, по което аз бях на о. Ливингстън, не можах да посетя испанската база. Но пък на връщане се прибрахме с испанския кораб, който обслужва базата им. Това е голям научноизследователски кораб, оборудван с модерна апаратура за всякакви океанографски изследвания, включително и медицински.
Страхотно впечатление ми направи приятелското отношение на екипажа. Капитанът ни разходи из целия кораб и ни обясни за какво служи всяко нещо на борда.
- Сега, като се прибрахте в България, какво най-много ви липсва от престоя в Антарктика?
- Приятелите, екипа, всичко. Никога няма да забравя тази експедиция.
Мара КАЛЧЕВА
