В това интервю д-р Калоян Йорданов обяснява същността и предимствата на минимално инвазивните методи за смяна на тазобедрена и на коленна става. Информацията е полезна за много хора, тъй като износването на ставите е проблем не само за възрастните, но и за немалко млади пациенти.
Визитка♦ Д-р Калоян Йорданов е ортопед-травматолог в Отделението по ортопедия и травматология в МБАЛ „Сърце и Мозък“, Бургас. Специализирал е в Германия „Ортопедия и травматология“ с фокус лечението на травмите, ендопротезирането и гръбначната хирургия. А също има едногодишна специализация в Университетската болница към Медицинския университет в Улм (Германия) в областта на специалната травматология, реконструктивната и гръбначна хирургия. ♦ Д-р Йорданов е първият българин, провел двумесечна специализация в областта на първичното и ревизионното ендопротезиране в реномираната Ендо Клиник в Хамбург, референтна за най-известния производител на ендопротези. ♦ Д-р Калоян Йорданов въвежда и развива нов за България и ЕС метод за лечение на гонартроза и пръв в Европейския съюз публикува резултатите от оперативната интервенция. Автор е на три публикации в областта на ортопедията и травматологията, и една - в областта на коремната хирургия. |
- Д-р Йорданов, в какво се изразяват минимално инвазивните методи за смяна и на тазобедрена, и на колянна става?
- Тези техники позволяват извършването на оперативна дейност чрез оперативен достъп, щадящ меките тъкани - мускулите и сухожилията около ставите. По този начин се постига по-бързо възстановяване, пациентите изпитват по-малко болка след операцията, необходимостта от кръвопреливане е сведена до абсолютен минимум. Все още е слабо известно, че и при протезирането на коленни стави съществуват такива техники за оперативен достъп.
- Защо ендопротезирането е по-добрата алтернатива на традиционната смяна на стави?
- Ще започна с тазобедрената става, тъй като най-често протезираме именно нея. Традиционно се използва страничен или заден оперативен достъп, при което задължително се прерязват мускули или сухожилия. Те, разбира се, се възстановяват след края на процедурата, но тези техники налагат някои ограничения в ранния следоперативен период: забрана за свиване на ставата над 90 градуса; спане по гръб за дълго време; забрана за кръстосване на краката и т.н.
Това налага преустройство на битова среда, като приставки на тоалетната, повдигане на легла, смяна на мебели. А при по-младите и активни пациенти се ограничава практикуването на видове спорт, при които се извършват подобни движения, тъй като възниква риск от изкълчване. Всичко това предизвиква страх у пациентите и не позволява да достигнат желаното ниво на активност.
А също така след такъв метод на протезиране е задължително използването за 4 до 6-8 седмици на помощни средства (патерици, проходилка) за щадене на прерязаните и възстановени тъкани. Наблюдават се и някои нежелани хирургични усложнения, много по-дългосрочни, дори доживотни: типичен пример е куцането при ходене.
- В какво се изразяват предимствата на минимално инвазивните методи?
- Основното предимство е предният достъп, при който оперативното вмешателство върху пациентите се извършва в позиция по гръб, а не на една страна. При такава процедура използваме променени инструменти. Имплантите са същите, но за предпочитане са новите поколения: по-къси и ултракъси бедрени стебла, тъй като класическите прави стебла повишават някои рискове.
Могат да се използват както безциментни, така и циментни импланти. Така по-възрастните пациенти, при които са показани циментните протези, могат да се възползват от всички предимства на достъпа. Пък и цената на импланта е 2-3 пъти по-ниска от тази на безциментните протези. Друго предимство е, че такава позиция на пациента е от ключово значение за използването на рентгенов апарат по време на самата процедура. Т.е., безпроблемно се позиционират имплантите, оптимално точно за пациентите.
Следващо важно предимство: преценяването на стабилността на ставата и дължината на крайниците е максимално прецизна, освен това се елиминират променящите фактори при сколиоза и други деформации.
Директният преден достъп е новост за пациентите в България, но той всъщност е сред най-старите описани оперативни достъпи. Разработен е от Карл Хютър и е публикуван през далечната 1870 г. Използван е за дрениране на гной в тазобедрената става при засягането й от гнойни процеси. По-късно е популяризиран и модифициран от норвежкия хирург Мариус Смит-Петърсън в САЩ, който го е използвал при операции на деца с вродена луксация и за ендопротезиране на ставата с архаичен тип протеза. През 1947 г. е използван за пръв път за поставяне на двуполюсна тазобедрена протеза от френския хирург Робърт Жуде. А през последните 20 години се използва поради търсене на начини за подобряване на резултатите на пациентите.
Д-р Калоян Йорданов
- Какво още е важно да знаем за ендопротезирането на тазобедрената става?
- Кожният срез се прави по предната повърхност на бедрото. Има две разновидности: при едната срезът е по дължина на крака, при другата е косо. Операторът решава как да процедира. Прерязва се мускулната обвивка и се открива интервала между два мускула, без да се прерязват. Следва достигане до ставната капсула и отварянето й, прерязване на бедрената шийка и отстраняване на бедрената глава.
Тазовата ямка се почиства от меки тъкани, преминава се към фрезоване до добиване на идеална форма и пространствена ориентация. Поставя се оригиналният тазов имплант, а следваща стъпка е подготовка на горния край на бедрото и отварянето на бедрения канал. Пристъпва се към постепенното му разширяване с пили, които по форма приличат на оригиналния имплант. След постигане на нужната големина се поставя оригиналния имплант. Избира се подходяща глава на ставата и същата се намества във финално положение. Тества се слабилността на ставата и дължината на крайниците, след което се зашива раната.
Следоперативният режим е значително по-облекчен при повечето пациенти, тоест досадните ограничения не се налагат с такава тежест. Може да очакваме по-малко болка, по-малко кървене и по-бърза рехабилитация. Само ще допълня, че разликите за пациентите с класическите страничен и заден достъп по литературни данни и анализи, се изчерпват с първите 5-6 месеца след операцията. Макар и малко като време, точно това е причината за все по-широката му употреба и популярност сред пациентите. Кой не би искал възможно най-бързо да се върне към нормален живот без болка и ограничения?
- Разработени ли са минимално инвазивни достъпи и при колянно ендопротезиране?
- Аз в началото споменах, да, при колянно ендопротезиране също са разработени минимални инвазивни достъпи. Но преди това да обясня механизма на класическия начин за достигане на ставата. Това се случва чрез прерязване на сухожилието на четириглавия бедрен мускул на две, по дължина. Това съответно създава предпоставки за забавена рехабилитация, защото е необходимо време за зарастване на прерязаното сухожилие. А това се отразява на силата на посочения мускул.
- Избягват ли се някои от тези неблагоприятни ефекти при минимално инвазивните достъпи?
- При минимално инвазивните достъпи това сухожилие остава незасегнато, като при единия начин се прерязват част от мускулните влакна на вътрешната глава, а при другия, наречен субвастус достъп, не се прерязват важни тъкани. И двата оперативни достъпа имат едно огромно предимство. То се изразява в подобреното позициониране на капачката. Силата на четириглавия мускул не се компроментира, кръвозагубата също е намалена, но минимално. Литературата показва ясно предимство на тези достъпи пред класическия, но както и при тазобедрената става, ефектът е в ранния период.
Тук описаните предимства са отново до около 6-ия месец, като след това проследените пациенти показват сходен рехабилитационен потенциал. Минимимално инвазивните достъпи са все по-предпочитани от ортопедите в световен мащаб. Техните предимства облекчават страданията и ускоряват връщането към нормалните активности на пациентите.
Яна БОЯДЖИЕВА
