Д-р Кирилина Атанасова: Нормалното функциониране на щитовидната жлеза е предпоставка за здраве

Щитовидната жлеза е жизненоважна за функционирането на организма ни. За съжаление, в последните десетилетия заболяванията на тази жлеза се увеличиха драстично. По темата говорихме с д-р Кирилина Атанасова.

- Д-р Атанасова, отбелязваме Световния ден на щитовидната жлеза на 25 май. А темата за 2024 г. е: „Болестите на щитовидната жлеза са незаразни заболявания”. Защо е толкова важно да бъдат официално причислени към категорията незаразни? 

- Болестите на щитовидната жлеза са незаразни, тъй като не се предават при пряк контакт от човек на човек и възпалението, което се развива при някои от тях, е по-особен тип хронично възпаление, което не налага антибиотично лечение. За развитието им значение имат генетични фактори, наследствена обремененост, дисбаланс в имунната система, както и фактори на околната среда. Част от тях съпътстват целия живот на болния и имат индивидуално и хронично-рецидивиращо протичане. Познанията ни в тази насока позволяват заболяванията активно да се профилактират и търсят, и така навреме и успешно да се диагностицират, проследяват и лекуват, с цел подобряване живота на болния, постигане на ремисия и избягване на рецидиви. 

- Щитовидната жлеза е много малък орган. Защо е толкова важна, дори я наричат „нейно величество щитовидната жлеза”? 

- Щитовидната жлеза е много важен ендокринен орган, тъй като хормоните, които секретира, участват в почти всички метаболитни процеси в организма и регулират много от тях. Те имат и съществено значение за растежа и развитието на организма.

Щитовидните хормони повишават метаболитната активност в тъканите и с това увеличават основната обмяна, стимулират кислородната консумация и окислителните процеси, като така повишават калоригенезата – производството на топлина и телесната температура. Стимулират и синтезата на белтъците, усвояването на въглехидратите и разграждането на мазнините. Участват в съзряването на скелета, костното ремоделиране и развитието на нормално съзъбие. От тях зависи нормалният цикъл на растеж и съзряване на епидермиса, космените фоликули и ноктите. 

Щитовидните хормони стимулират дихателния център, моториката, секрецията и резорбцията в ГИТ и увеличават белодробната вентилация. Участват в регулацията на репродуктивните функции 

Водещо е участието им във формирането и съзряването на специфичните структури в мозъка, което е от съществено значение за психичното и интелектуалното развитие на човека. Влиянието им върху сърдечносъдовата система се осъществява чрез увеличаване броя на бета-адренорецепторите и повишаване на чувствителността им към катехоламините, водещо до ускоряване на сърдечната честота и кръвотока, увеличаване на ударния обем на сърцето. Важен фактор са в поддържането на нормалното кръвотворене и усвояването на витамини и минерали.  Точно затова нормалното функциониране на щитовидната жлеза е предпоставка за здраве, а, от друга страна, нарушената й функция обуславя многообразието от симптоми и богатата клинична картина при различните заболявания на жлезата.

7 неочаквани признака на рак на щитовидната жлеза

- Вярно ли е, че, ако хормоните на щитовидната жлеза са дори леко намалени, симптоми могат да се появят от всички органи в тялото?

- Обичайно при леко намаление на хормоните симптомите не са ясно изявени, а дори може и да липсват.

- Как да заподозрем за наличие на нарушения в работата на щитовидната жлеза?

- Оплакванията, които могат да насочат към заболяване на щитовидната жлеза, често са доста неспецифични, като промени в телесното тегло, апетита и настроението, умора, отклонения в сърдечния ритъм.

- Защо най-често засегнати от болести на щитовидната жлеза са жените?

- Да, щитовидните  заболявания и главно автоимунните засягат по-често жените, като механизмът за това не е съвсем ясен. Вероятните причини са, първо, в генетиката – по-големият брой гени, свързани с Х-хромозомата (жените имат две) и възможни повече мутации и, второ, хормоналните промени в преходни периоди – пубертет, бременност и менопауза, и влиянието им върху имунната система. 

Иначе, тежестта на протичане е в зависимост от индивидуалния имунен отговор на дадения организъм.

- Кои са „скритите” признаци за дисфункция на щитовидната жлеза?

- Насочващи за повишена функция на щитовидната жлеза са: емоционалната нестабилност, напрегнатост, безсъние, сърцебиене, умора, загуба на тегло при запазен апетит, засилено изпотяване, непоносимост към топлина. 

Обратно, за намалена функция на жлезата насочват: сънливост, мудност, лесна уморяемост, оточност, чувство на студ, запек, косопад и суха кожа.

- Никой друг орган или тъкан не може да се „похвали“ с толкова широк набор от уникални автоимунни заболявания. Защо щитовидната жлеза е безспорен първенец в това отношение?

- Автоимунните заболявания на щитовидната жлеза са Базедовата болест и автоимуннният тиреоидит на Хашимото. Дисбалансът в имунитета при автоимунните заболявания има генетична предиспозиция, като при автоимунните тиреоидни заболявания се откриват отклонения в множество гени – B8/DR3, B8/DR-5 и др. С молекулярнобиологични методи се търсят промени в HLA гени, не-HLA гени, апоптозни гени и пр. Всичко това, в комбинация с фактори на околната среда, води до образуването на автоантитела, които при автоимунните тиреоидни заболявания са органоспецифични и могат да бъдат насочени и да атакуват повечето структури на жлезата – към тиреоглобулина, тиреопероксидазата, рецептора за ТSH. Същевременно, при някои болни могат да се развият и специфични автоимунни реакции към други органи, обуславящи т.нар. екстратиреоидни прояви, невинаги изявяващи се в началото на заболяването. Тук се отнасят тиреоидасоциираната офталмопатия, претибиалният микседем и тиреоидната акропахия.

Операцията за отстраняване на щитовидната жлеза поема ли се от НЗОК?

- Какво представляват възлите на щитовидната жлеза и доколко опасни са? Кога се налага лечение?

- Възлите представляват свръхразраснали се участъци в щитовидната жлеза, които се отличават от околната нормална тиреоидна тъкан. Най-често причините са йоден дефицит, свръхрастеж на нормална тъкан, кисти/кистаденоми, хронично възпаление на жлезата при  тиреоидит на Хашимото и др. Рисковете от тях са от злокачествено израждане и от усложненията, които причиняват. Делят се най-общо морфологично на доброкачествени и злокачествени, и функционално – на токсични („топли”, продуциращи) и нетоксични („студени”, непродуциращи). 

Ракът на щитовидната жлеза, от своя страна, може да бъде първичен (от който най-чест е папиларният карцином – около 70%, следван от фоликуларния, медуларния и анапластичния карцином), тиреоиден лимфом и метастатичен.  При различните типове карциноми се наблюдават различни генетични отклонения – RET, RAS, R53-мутации и др.

Лечението на възлите на щитовидната жлеза е медикаментозно, оперативно и с радиойод. Токсичният аденом подлежи на тиреостатично лечение за облекчаване на тиреотоксичната симптоматика и като предоперативна подготовка. Хормонално заместително лечение е необходимо след радиойодтерапия  или операция на многовъзлести гуши и големи възли с развитие на т.нар. следпроцедурен хипотиреоидизъм. Хормонално супресивно лечение се налага след операция за тиреоиден карцином, когато  се цели потискане на ТSH, с цел избягване на рецидиви.

- Предстои ни дългоочакваното лято. Защо горещото време влошава някои от заболяванията на щитовидната жлеза?

- Вече стана дума, че щитовидната жлеза повишава метаболизма и топлопродукцията и затова заболяванията, протичащи с хиперфункция, се влошават през лятото, когато температурите са високи. Прекарването на повече време в условия с повишена йодна експозиция, например в близост до морето, действа също неблагоприятно на тези болни. Известно е, че йодът нормално участва в синтезата на тиреоидните хормони, но също така може да има и директен токсичен ефект върху тироцитите и да генерира автоимунни  процеси.

- Какви диагностични методи се използват при съмнение за проблеми с щитовидната жлеза и при проследяване на пациенти с вече диагностицирано заболяване?

- При съмнение за проблем с щитовидната жлеза, като скрининг, в началото е достатъчно изследване на кръв за ТSH и провеждане на ехография на жлезата. При проследяване на пациент с вече диагностицирано заболяване, наборът от изследвания е по-разширен и зависи от конкретния случай.

Милена ВАСИЛЕВА