Д-р Красимир Джинсов: Хипертонията е по-голяма пандемия от коронавируса

Близо 140 000 българи страдат от сърдечна недостатъчност

https://zdrave.to/index.php/saveti-ot-spetsialisti/d-r-krasimir-dzhinsov-khipertoniyata-e-po-golyama-pandemiya-ot-koronavirusa Zdrave.to
Д-р Красимир Джинсов: Хипертонията е по-голяма пандемия от коронавируса

Д-р Красимир Джинсов е кардиолог, електрофизиолог и експерт по кардиостимулация в Отделението по интервенционална кардиология на УМБАЛ “Св. Георги” - Пловдив. На уебинар за здравни журналисти д-р Джинсов обясни какво представлява иновативното лечение на пациенти със сърдечна недостатъчност и специално ролята на Сърдечната ресинхронизираща терапия (CRT). 

- Д-р Джинсов, какво представлява сърдечната недостатъчност и кои са причините за нея?

- Сърдечната недостатъчност е клиничен синдром със симптоми: недостиг на въздух, лесна умора, отоци по краката. Обикновено се причинява от структурни и функционални сърдечни нарушения, които водят до понижен сърдечен дебит и повишено налягане в сърцето. То не изпомпва достатъчно кръв за нуждите на организма. До сърдечна недостатъчност водят исхемичната болест на сърцето, свързана със стеснение или запушване на някой от съдовете, който храни сърцето; артериалната хипертония, която е по-голяма пандемия от коронавируса; кардиомиопатиите - заболявания на мускула на сърцето, които водят до разширяване на сърцето, отслабват и влошават неговата функция; различни заболявания на клапите; миокардити - възпаления на сърдечния мускул и др.

Приблизително около 2% от възрастното население в развитите страни и над 10% от хората над 70-годишна възраст са със сърдечна недостатъчност. В цифри това означава, че около 15 милиона европейци имат сърдечна недостатъчност, а за България - около 140 000 души. Проблемът е, че сърдечната недостатъчност е много смъртоносна - на втората година от поставянето на диагнозата около 30% от пациентите умират, а на петата година - повече от половината губят живота си. След 2000 г. се наблюдава значително подобрение в продължителността на живота на пациентите със сърдечна недостатъчност, което се дължи на по-добър контрол на рисковите фактори, по-ранно откриване на проблема, по-добро медикаментозно лечение. Но все още има какво още да се направи за тези пациенти.

- Какво е иновативното лечение на хора със сърдечна недостатъчност?

- От няколко години разполагаме с устройства, които подпомагат функцията на сърцето - това са устройства за ресинхронизираща терапия (CRT). По същество те представляват нещо като пейсмейкър, само че не с два, а с три електрода - единият достига дясната камера на сърцето, другият се поставя в дясното предсърдие, а третият - в лявата камера. Електродите се вкарват през венозната система на сърцето. Понеже се поставят електроди и в трите кухини на сърцето, другото име на CRT е трикухинен стимулатор. Съществува една вариация на системите за ресинхронизираща терапия, когато те се комбинират с кардиовертер дефибрилатор и се наричат CRT-D системи. Това е възможно най-високият клас устройства и  най-иновативното лечение за тези пациенти. Освен, че подобрява функцията на сърцето, превентира и внезапната сърдечна смърт. 

Д-р Красимир Джинсов

- Как действа устройството върху сърцето и какви подобрения настъпват у пациента?

- При пациентите със сърдечна недостатъчност сърцето е уголемено и някои от сегментите на естествената проводна система са прекъснати. Най-често това се случва в лявата камера и тя се съкращава не едновременно, а след дясната камера. Тази липса на синхронност в съкращаването на сърдечния мускул още повече влошава състоянието на пациента.

Точно затова се налага имплантирането на система за ресинхронизираща терапия. Тя подобрява помпената функция на сърцето и отслабва симптомите на пациента, за да се чувства по-добре и да изпълнява ежедневните си дейности. По този начин хората със сърдечна недостатъчност влизат много по-рядко в болница и се увеличава продължителността на живота им. Доказано е с проучване при над 15 000 пациенти с имплантирани устройства за ресинхронизация, че при тях смъртността намалява с 34% спрямо тези, които са останали само на медикаментозно лечение. 

Имам ярък пример за ползата от ресинхронизиращите устройства. Мой пациент беше докаран на инвалиден стол, защото нямаше сили да ходи. Шест месеца след имплантирането на устройството вече прави две обиколки на Гребната база в Пловдив, което е десетина километра.  Най-младият мъж, на който сме имплантирали устройството, е 30-годишен, с дилатативна миокардиопатия. Но имаме и пациенти над 80-годишна възраст. Няма ограничения във възрастта. Само че, батерията на устройството издържа 8 - 10 години и тогава трябва да се сменя. 

- Достъпна ли е ресинхронизиращата терапия с имплантируеми устройства за българските пациенти?

- За съжаление, CRT не е достатъчно позната сред българските пациенти и това е една от причините годишно да се правят малко имплантации. За миналата година в България са имплантирани само 450 подобни уреда, което прави около 64 устройства на 1 милион население. За сравнение със страни като Германия и Италия тази бройка е около 200 на 1 милион, а в САЩ достигат до 450 на 1 милион население.

В момента Националната здравноосигурителна каса покрива 100% от стойността на този тип устройства и пациентът не заплаща нищо, а кардиостимулаторът буквално му спасява живота. Именно затова препоръчвам на пациентите със сърдечна недостатъчност да се консултират със своите лекуващи лекари за възможността да получат подобен имплант.

Д-р Александър Гърков: Много често сърдечната недостатъчност се бърка с белодробни болести

Рядко в България се имплантират комбинираните устройства за ресинхронизация с кардиовертер дефибрилатор, които подпомагат и помпената функция на сърцето, и превентират внезапната сърдечна смърт. Ние имаме най-ниският процент имплантирани комбинирани устройства - 11%, а средно в Европа и в Америка се имплантират 75 - 80%. В България се имплантират по-малко комбинирани устройства не защото ние, лекарите, не можем, а тъй като Здравната каса не ги реимбурсира напълно. Налага се значително доплащане от страна на пациента, непосилно за повечето от тях. Касата заплаща 8500 лева, а пациентът доплаща разликата. Мога да кажа цените в нашата болница. За еднокухинен кардиовертердефибрилатор доплащането е 1800 лева, за двукухинен е 2300 лева, а за комбинираната ресинхронизираща система заедно с кардиовертер дефибрилатор доплащането е 8000 лева 

Самата имплантация се извършва по клинична пътека и пациентът не доплаща нищо.  

- Как пациентът може да стигне до имплантирането на такова устройство?

- Когато пациентът има отоци по краката, задух и лесно се уморява, което му пречи да води качествен живот, трябва да се обърне към личния лекар да оцени неговото състояние и ефективността на терапията му. При определени промени в кардиограмата и във функцията на сърцето личният лекар насочва пациента към кардиолог, електрофизиолог или специалист по кардиостимулация в доболничната помощ. Този специалист оценява функционалния и сърдечносъдовия статус на пациента и ако установи показания за имплантиране на устройство за ресинхронизираща терапия, го дискутира с пациента и взима информираното му съгласие. Следва планов прием в болница, за да се имплантира устройството.

Ако пациентът постъпи днес, правим допълнителни изследвания, препотвърждаваме индикациите и го подготвяме за процедурата. На другия ден му имплантираме устройството, което се извършва с местна упойка и не е болезнено. На третия ден се изписва, като веднага е в състояние да се обслужва самостоятелно и да се върне към нормален начин на живот.  След това пациентът се проследява в специализиран кабинет по кардиостимулация 1 - 2 пъти годишно, за да се проверява функцията на устройството и на електродите, както и състоянието на пациента. 

Мара КАЛЧЕВА

Горещи

Коментирай