Кога са основателни притесненията ни от прегряване, слънчево изгаряне, обезводняване? Отговор на тези актуални въпроси потърсихме от ендокринолога д-р Красимир Хаджилазов. Оказа се, че има детайли за това как въздейства климатът върху отделния човек от гледна точка на възраст, физиологични особености, придружаващи заболявания, прием на медикаменти и пр.
Визитка♦ Д-р Красимир Хаджилазов често е наш събеседник по различнии теми от неговата медицинска специалност, но също дава ценни съвети благодарение на наблюденията от практиката си и собствени проучвания по редица здравни теми. Началник е на Отделението по ендокринология и болести на обмяната във “Втора МБАЛ”, София. Притежава множество следдипломни квалификации и специализации в областта на обменните заболявания. Обучава студенти и изнася лекции на пациентски организации в България. Участва в национални и международни конференции и конгреси. Член е на Българското дружество по ендокринология. |
- Д-р Хаджилазов, наистина ли са толкова основателни притесненията ни от прегряване, слънчево изгаряне, обезводняване?
- В действителност еднозначен отговор на този въпрос не би могло да има. Всъщност терморегулацията в човешкото тяло се регулира постоянно и много фино в зависимост от околната температура, както и спрямо облеклото, с което сме.
А също и спрямо физическата активност в момента. Дори е важно и колко плътно са прилепнали дрехите по тялото ни и даже от каква материя са.
- Какви промени настъпват в човешкото тяло от всичко, което изброихте?
- В човешкото тяло настъпват адаптивни промени в редица органи и системи с цел поддържане на нормална телесна температура. А това всъщност се изразява основно в баланса на течности в организма: вътресъдови, вътреклетъчни, интерстициални (водната хомеостаза).
Когато човешкото тяло е изложено на силно слънцегреене и повишена околна температура на въздуха, резонно се повишава и телесната температура, като особено важна е и влажността на околната среда.
Защото една и съща околна температура ще има различно отражение върху човешкото тяло в зависимост от това дали човек е в близост до голям воден басейн (море, океан, язовир), където има водни изпарения, или на детската площадка в парка, на стадиона и подобни зони със сух и горещ въздух.
Когато въздухът наоколо е сух, организмът реагира с по-изразено изпотяване, като се губят течности през кожата и чрез издишване.
Ако се движим или спортуваме по-активно, се стимулират още повече и обменните процеси като цяло. Това води до по-учестено дишане и повишено стимулиране на диурезата. Т.е., повишено отделяне на течности от организма и значително по-голям риск от обезводняване на организма, особено ако не приемаме допълнително течности.
В среда с влажен въздух загубите на течности са по-малки. При краткотрайно пребиваване в такава обстановка включените адаптивни механизми могат да се справят със ситуацията и дори да няма субективни усещания. В противен случай в по-голяма или по-малка степен човек започва да усеща признаци на дехидратиране: жажда, виене на свят, сънливост, главоболие, промени в настроението, затруднения в дишането, в мисленето също.
При умерено обезводняване (загубени 2% от телесната вода), се наблюдават сухота в устата, нисък обем на урината, бърз пулс, липса на еластичност на кожата и намалена физическа активност. В най-тежките случаи може да се стигне и до топлинен удар.
- Как да си помогнем сами?
- На първо място, с прием на течности за възстановяване на загубите. При гореизложените ситуации най-удачно е да се пие вода, за предпочитане трапезна или ниско минерализирана, и то на стайна или околна температура, но в никакъв случай леденостудена.
Ако не се спазят тези препоръки, има риск от срив на кръвообращението, дори може да се стигне до спазъм на кръвоносни съдове и предизвикване на сърдечни проблеми.
По-удачно и по-ефикасно потискат жаждата по-топлата вода и чаят. А защо не се препоръчват газирани или негазирани безалкохолни или слабо алкохоли напитки, като например изстудена бира?
Защото захарта в безалкохолните напитки подобрява спадналата кръвна захар, но не и жаждата, дори я засилва, тъй като стимулира диурезата. Допълнително съдейства и за задържане на натрий в кръвта, което води до „загуба“ на вода в тъканите.
Алкохолът в умерени количества не би трябвало да има последствия за водния баланс, но повече от една чаша, особено ако е съчетана с високо съдържащи вода храни, може да причинят известна дехидратация.
-А за храните какво трябва да имаме предвид?
- Първо, при склонност за консумация на силно преработени продукти (те съдържат много сол или глутамат), тялото не може да се хидратира оптимално.
Ако не предпочитате прием на повече вода, използвайте плодови и/или зеленчукови сокове, и смутита без добавена захар. Освен че съдържат до 95% вода, те осигуряват витамини, минерали, антиоксиданти (те, заедно с потта и урината, също се губят от организма).
Осигуряват и енергия от въглехидратите в плода, а фибрите в тях не допускат и рязко покачване на кръвната захар. За предотвратяване на дехидратация консумирайте предимно пресни зеленчуци и плодове с високо съдържание на вода.
Водещи в това отношение са динята (92% течности) и пъпешът (90%). Водното съдържание на зеленчуците като цяло надвишава 85% - краставици, домати, моркови, тиквички. Могат да се приемат сурови или варени, най-полезни са приготвени на пара.
- Важно е хората с придружаващи заболявания и приемащи медикаменти да научат до каква степен е нужно да хидратират организма си?
- Изразената загуба на течности в горещините може да окаже по-съществен ефект върху организма на страдащи от застойна сърдечна недостатъчност; исхемична болест на сърцето; мозъчно-съдова болест със стеснени или запушени кръвоносни съдове; хипертонична болест; бъбречна недостатъчност.
Ако в летните жеги на фона на прием на някои медикаменти, особено диуретици, а също и съдоразширяващи, не приемате необходимите количества течности, може да се провокира обезводняване.
Дори само напредналата възраст, при която така или иначе телесните течности намаляват с годините, дори и да не страдате от гореспоменатите заболявания, ако не приемате 1,5-2 л течности на ден, може да изпаднете в дехидратация. Но и прекомерната хидратация също е опасна – особено за страдащите от гореописаните заболявания.
- Моля ви накратко да посочите симптомите на топлинния удар, както и в какво се изразява лечението?
- Топлинният удар може да възникне внезапно, но предупредителните симптоми често се появяват първи. Те включват:
• коремни спазми;
• мускулни крампи;
• гадене;
• повръщане;
• главоболие;
• замаяност;
• слабост;
• обилно изпотяване или липса на пот;
• неадекватно поведение;
• раздразнителност;
• халюцинации;
• гърчове;
• кома.
Понижаване на телесната температура чрез охлаждане на тялото отвън е първата стъпка в лечението на топлинен удар.
Премахнете тесните и излишни дрехи, напръскайте лицето на пострадалия с вода, изложете го на хладен въздух или увийте с мокри кърпи. Полезно е поставянето на компреси с лед на врата, слабините и подмишниците, за да се ускори охлаждането.
Тежките случаи на топлинен удар изискват спешна помощ от медицински екип, където се прилагат специфични подходи и реанимационни мероприятия с вливане на определен тип медицински разтвори за коригиране не само на дехидратацията, а и за възстановяване на вътресъдовия, интерстициалния, вътреклетъчния състав и обем.
За да не се достига до състояние на дехидратация, е уместно освен адекватен прием на течности (2-2,5 л/ден), да се избягва излизането навън, когато слънчевите лъчи са най-опасни. Т.е. планирайте дейностите си на открито рано сутрин или късно следобед.
Яна БОЯДЖИЕВА