Д-р Красимир Митков завършва медицина през 1995 г. в София. Започва трудовия си стаж като лекар по обща медицина, а през 2006 г. придобива специалност по дерматология и венерология. Вече 14 години д-р Митков е дерматовенеролог към ДКЦ “Александровска”.
Около 2% от хората на света има липом. Тези тумори могат да се появят във всяка възраст, но най-често се срещат при хора от 40 до 60 години. Какво трябва да знаем за липомите, могат ли да се излекуват с консервативни методи? На тези въпроси потърсихме отговори от д-р Красимир Митков, дерматовенеролог.
- Д-р Митков, притесняваме се винаги, когато на кожата ни се появи някаква бучка. Кои са най-често срещаните доброкачествени тумори, които не представляват сериозен риск за здравето?
- Доброкачествените тумори на кожата са много и най-разнообразни по произход. Липомите и някои видове кожни кисти, като атеромите, са сред най-често срещаните в нашата практика.
- Как се развиват тези доброкачествени тумори - атеромите, веднъж появили се?
- Терминът „атером“ всъщност е синоним на киста – епидермална. Известен е още и като инфундибуларна или пиларна и трихелемална киста. И двата горни типа кисти съдържат кератин, а не себум, и нито един от тях не произхожда от мастните жлези.
Епидермоидните кисти се образуват от епидермиса, а пиларните кисти – от космените фоликули. Следователно, технически казано, те не са мастни кисти. „Истинските” кисти на мастните жлези, които произхождат от тях и съдържат себум, са относително редки и са известни като стеатоцистома симплекс или, ако са множествени, като стеатоцистома мултиплекс.
Липомите се лекуват и без операция
Епидермалните кисти са по-повърхностно разположени, поради което често се възпаляват. При насложена бактериална инфекция в повечето случаи се налага да бъдат хирургично инцизирани и дренирани. Прилагат се и антибиотици вътрешно. Често обаче остават частици от капсулата на кистата, което води до рецидиви. При начално или хронично възпаление е уместно интралезионалното (инжекционно) въвеждане в кистата на депо-кортикостероиден препарат (триамцинолон).
Трихилемалните кисти често са множествени и представляват досаден козметичен дефект. Те много по-рядко се възпаляват и обикновено хирургичното им отстраняване е с много добър и траен резултат.
- Оказва се, че атеромът много често се бърка с липом. Каква е разликата между тях?
- Липомът също представлява доброкачествено туморно образувание, но за разлика от атеромите се състои от мастна тъкан. Възможно е да се развие в различни тъкани и органи на организма – кожата, подкожието, между мускулите, ретроперитонеума, тъканите около бъбреците, медиастинума, млечната жлеза, органите на стомашно-чревния тракт, белите дробове, миокарда, мозъчните обвивки, по хода на нервите, в костите.
И кистите, както и липомите, като доброкачествени образувания се отличават с бавно увеличаване на размерите, като основните проблеми идват от притискането на околните тъкани, а при епидермалните кисти и сравнително честите възпаления.
- Какви усложнения могат да причинят?
- Усложненията при липомите са свързани с нарушаване на дейността на нервите и вътрешните органи, тъй като ги притискат, докато при кистите на преден план излиза възпалението. Разбира се, като усложнение трябва да се спомене и малигнизацията, който риск за щастие, е доста нисък. Честотата на усложненията е пряко свързана с разположението на образуванията.
- Какви са възможностите за неоперативно лечение на липомите? Пациентите, особено тези с повече от един липом, се притесняват от белезите, които остават след операцията.
- Липомите не са в състояние да се разрешат сами. Най-успешният метод да се отървете от неоплазмата е хирургичната намеса. Класическата или лазерната хирургия позволява бързото, безопасно за пациента, отстраняване на тумора. Лечението е добре да е навременно.
Въпреки че липомите растат много бавно, колкото по-малък е туморът, толкова по-незабележим белег ще остане след процедурата. Ако премахнете малък тумор, следата от разреза ще бъде почти невидима. Когато достигне диаметър 5-10 см или повече, следоперативният белег ще бъде много по-голям.
Консервативното лечение или липосукцията (изтегляне на съдържимото на липома), са по-несигурни методи и честотата на рецидивите при тях е по-висока. Инжектирането на липолитични ензими (разграждащи мазнините) може да намали размерите на липома и обема на хирургическата намеса.
- В кои случаи при отстраняването на тези кожни образувания се препоръчва вземането на материал за хистологично изследване?
- Когато образуванията започнат да нарастват с бързи темпове или дават нарушения във функциите на нервите, или вътрешните органи, се налага оперативното отстраняване на туморите. При самата операция се дава материал за хистологично изследване, когато клинично има съмнения за вида на тумора. Тогава може да се наложи да се вземе биопсия, като на базата на резултата се определя обемът и видът на хирургичната намеса.
- Понякога лекарите не могат да кажат със сигурност дали бучката е липом, или не. Липомите могат ли да бъдат объркани със злокачествени тумори?
- Злокачественият тумор от мастната тъкан се нарича липосарком. За щастие, той е рядък тумор, но, за съжаление, понякога особено в началните стадии, е доста трудно да се различи от липома. Поради това е добре липомите да се наблюдават, а при бързото им нарастване пациентите да се консултират своевременно и при необходимост да се направи хистологично изследване. Макар и рядко, липомите могат да преминат в липосарком.
- Защо при някои хора се развиват множество липоми?
- Развитието на множество липоми се нарича липоматоза. Има няколко разновидности на липоматоза. Множествена симетрична липоматоза (синдром на Madelung) - изявите са представени от безболезнени липоми, които се сливат помежду си. Те се появяват на главата, шията, понякога – и на крайниците.
Многобройните болезнени липоми, които се появяват на трункуса и крайниците, се наричат болест на Деркум (болезнена липоматоза). Появяват се главно при жени с наднормено тегло, след менопауза. Въпреки че заболяването е 20 пъти по-често срещано при жените, 16% от съобщените случаи са при мъже. Също така може да се появи и при хора, които не са с наднормено тегло.
За разлика от обикновените липоми при болестта на Деркум те са остро болезнени, като болката може да бъде тежка и понякога изтощаваща. Това е хронично и прогресиращо заболяване. Главната причина за липоматозата и механизма на възникването й остават неизвестни. Произходът на болката остава недостатъчно изяснен, а болестта е по-известна като описание на съвкупността от симптоми, отколкото като физиологичен или метаболитен процес. Мастните отлагания (липоми) причиняват притискане на нервите и водят до слабост и болка.
Липоматозата понякога има семеен характер с автозомно доминантно наследство. Тенденцията към развитие на липом не е непременно наследствена, въпреки че наследствените състояния, като фамилната множествена липоматоза, може да включват развитие на липом.
Генетичните проучвания при мишки показват корелация между гена на HMG I-C (идентифициран преди това като ген, свързан със затлъстяването) и развитието на липомите. Тези проучвания подкрепят предишни епидемиологични данни при хора, показващи корелация между HMG I-C и мезенхимните тумори. Съобщени са случаи, при които се твърди, че леки наранявания могат да предизвикат растеж на липом или така наречената „посттравматична липома“. Връзката между травмата и развитието на липоми обаче е противоречива.
- Може ли липомът да е разположен и по-дълбоко в тялото, оставайки външно незабележим? С какви симптоми се проявява?
- Както вече споменах, липомите могат да се разполагат в почти всички зони на тялото. Когато например са разположени ретроперитонеално – зад червата, в зоната около бъбреците, те могат да достигнат големи размери и да нарушат дейността на храносмилателната и отделителната система. Симптомите са най-различни, затова за уточняване на диагнозата се налага провеждането на ехографско изследване и компютърна томография.
Милена ВАСИЛЕВА
