Д-р Милена Милетиева завършва Mедицинския университет в София през 2006 г. и до 2009 г. работи в МБАЛ “Света София”. От 2009 до 2010 г. е в ДКЦ на “Първа МБАЛ” в София. От 2008 до 2012 г. специализира кардиология във ВМА с ръководител доц. Добромир Гочев.
Д-р Милетиева е преминала множество специализирани курсове в областта на кардиологията у нас и в чужбина. Участва активно и в национални и международни научни форуми. Част е от екипа на УМБАЛ “Софиямед” и ДКЦ “Софиямед” от 2013 г.
Имахме топла зима и въпреки това отново сме в мрежите на пролетната умора. Как се отразяват на сърдечното здраве преходният сезон и необичайните температури обяснява специалистът по сърдечни болести д-р Милена Милетиева
- Д-р Милетиева, как влияят сезоните на хората със сърдечносъдови заболявания?
- Проучванията на сърдечносъдовите заболявания в страни с климат, сходен с този в България, показват, че голяма част от тях са с целогодишна изява, но има тенденция за влошаване или зачестяване на реализираните внезапни инциденти, предимно в студените месеци.
Болестите се причиняват както от генетични фактори, така до голяма степен са функция от начина на живот и в най-малка степен зависят от външни фактори на средата. Лечението и контролът на заболяванията спира прогресията им и намалява риска от тежки, инвалидизиращи усложнения.
- Може ли да се говори за сезон на сърдечните атаки/инфаркти?
- Има научни доказателства, че влошаването на хроничните сърдечносъдови заболявания, както и нововъзникнали инциденти, като миокарден инфаркт, зачестяват през студените месеци. Кардиолозите винаги са смятали, че студът провокира миокардна исхемия, но проучванията доказват, че това не е решаващият фактор, водещ до сърдечни атаки.
Кардиолози от Йейл: Мръсният въздух е основната причина за внезапните инфаркти!
Смята се, че причините са комбинация от налична атеросклеротична болест на артериите (тя се установява и при пациенти под 50-годишна възраст), недобре контролирано артериално налягане, увеличен прием на солени храни в зимните месеци, небалансирана диета, богата на животински мазнини и повишен калориен прием, намалена физическа активност, тютюнопушене, който е един от най-важните рискови фактори, липса на контрол на метаболитните показатели, като кръвна захар, холестерол, пикочна киселина.
Много важно за намаляването на риска от изява на сърдечносъдови заболявания - основно артериална хипертония и исхемична болест на сърцето, е ежедневната физическа активност, която трябва да се превърне в начин на живот дори и в студените месеци.
- Тази зима не видяхме студ. Тези температурни промени как влияят на сърдечното здраве?
- Температурните промени и промяната в атмосферното налягане водят до резки промени в артериалното налягане при рисковите пациенти, а това може да провокира исхемия или повишено налягане в белодробните вени, което е израз на сърдечна недостатъчност. Физичните промени в околния свят се понасят добре от хората, които водят здравословен начин на живот, контролират телесното тегло, ограничават приема на сол и имат редовни физически упражнения.
При пациентите с хронични заболявания редовните прегледи и при необходимост промяна в терапията, осигуряват по-добър контрол и намаляват риска от внезапни инциденти или влошаване на състоянието. Не бива да се забравят и вирусните респираторни инфекции - последните две години бяхме свидетели на инфекцията от ковид-19, която засяга първоначално белия дроб, но при по-тежките случаи води до системни реакции и в най-тежък вариант - васкулит с тромботични усложнения и за съжаление, смърт. А тази зима се срещахме по-често с грип А и В.
Вирусните инфекции подлагат организма на тежък стрес и повишени изисквания към всички системи, а в някои случаи последващото наслагване на бактериални инфекции в следствие на намаляване на имунитета, поставят в риск пациентите с клапни заболявания и сърдечна недостатъчност, което нерядко води до последващи хоспитализации.
Д-р Милена Милетиева
- Казват, че обикновено пролетната умора започва от февруари. Хората със сърдечни болести по-трудно ли я преживяват? На какво се дължи това?
- През зимните месеци, в отговор на вирусните и бактериални инфекции, се активира имунната ни система, но нейните функции са свързани с образуването на свободни радикали, които при натрупването си могат да увредят нормалните клетки. От друга страна, при имунните реакции се отделят специфични вещества, които стимулират възпалителни процеси. При всички инфекции има увеличаване на процесите на разграждане на белтъците, което води до повишаване на белтъчните загуби в организма.
При инфекциите намаляват нивата на голям брой витамини и минерали, които участват в имунните функции, като витамин А, С, желязо и цинк, както и витамините от В група, които имат важна роля в метаболизма на белтъците и енергията.
Всичко това води до хранителни дефицити и в резултат - до умора и отпадналост или както често ги наричаме „пролетна умора”. Всички тези промени, настъпили в организма, могат да влошат хроничните сърдечносъдови заболявания.
- Как се отразява пролетта на сърдечното здраве?
- Здравословната диета и редовни физически упражнения са важни за поддържането на правилната работа на сърцето и съдовете в човешкото тяло, и са необходими при лечението на вече установени заболявания.
Влияят ли мултивитамините на кръвното налягане?
- Какви са препоръките ви за физически и хранителен режим към хората със сърдечносъдови заболявания през пролетта?
- При пациенти с леки до умерено тежка изява на хронични заболявания се препоръчва балансиран хранителен режим, включващ плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, протеини и „полезни” мазнини (за всекидневно ползване са подходящи нисколипидни или обезмаслени продукти, силно ограничен прием на сатурирани и трансмазнини, холестерол и сол).
Да се ограничи приемът на пакетирани храни, безалкохолни и продукти с високо съдържание на захар. Препоръчва се прием на достатъчно вода, ограничаване на тютюнопушенето и приема на алкохол.
Прицелни натоварвания - 150 минути средностепенни аеробни натоварвания или 75 минути интензивни аеробни натоварвания седмично; да се добавят поне 2 пъти седмично тренировки на големи мускулни групи, като гърди, гръб, ръце и долни крайници. Натоварванията могат да започнат и с лекостепенна интензивност, като ходене, плуване, каране на колело или йога, които се понасят по-добре от ставите.
Хранителният режим и степента на физически натоварвания трябва са се обсъдят с лекар при пациенти с тежкостепенни хронични заболявания и при такива с висока степен на затлъстяване.
- Този месец у нас се усетиха немалко земни трусове. Как се отразява това на сърдечното здраве?
- Когато става въпрос за ефекта на природни катастрофи при пациентите, отдалечени от епицентъра на събитието, се наблюдават физиологични ефекти, като покачване на артериално налягане и пулс, както и психологични ефекти, като засилване на безпокойството, депресия, посттравматични състояния, които водят до повишено отделяне на хормоните на стреса, като кортизол и адреналин и това води до повишаване на възпалението в организма, а също така може да доведе до изява на сърдечносъдови заболявания или влошаване на хроничните.
- Данните на НЦОЗА за регистрираните инфаркти през 2022 г. показват, че нивата започват постепенно да се доближават до предпандемичната 2019 г., докато през 2020 и 2021 г. са регистрирани много по-малко случаи. Кое е обяснението?
- Това е много болезнена тема. Смятам, че през последните няколко години няма особено голяма разлика в броя на инфарктите на годишна база, но през 2020 и 2021г. системата беше претоварена да лекува пациенти с ковид-19 и останаха недиагностицирани или без възможност за достъп до спешна помощ и хоспитализация голяма част от острите и хроничните сърдечносъдови заболявания. В някои случаи пациентите имаха „страх” да потърсят помощ или да отидат в болница, поради опасения да не се заразят с ковид-19.
Това според мен е основното обяснение на „изкривената статистика” или впечатлението, че инфарктите „изчезнаха”. Пациентите в този период постъпваха в болница много късно, няколко дни след реализиран миокарден инфаркт, изключително редки бяха случаите, които стигат до лекар до втория час от началото на болката, когато и инвазивното лечение е с най-добър ефект и с най-малък риск от последващо развитие на сърдечна недостатъчност.
Мария ИВАНОВА
