Разбирането за зависимостта като хронична болест трябва да доведе до намирането на механизми в обществото инвалидизираните от зависимост хора да се третират като всички други пациенти с хронични болести и увреждания. Тази теза защити д-р Никола Пировски в онлайн среща с близки на зависими и с бивши зависими. Публикуваме част от лекцията.
Визитка♦ Д-р Никола Пировски е завършил Тракийския университет в Стара Загора със специалност „Анатомия, хистология и цитология“. Има допълнителна специализация по Китайска медицина от Национална спортна академия. ♦ Работил е в областта на спешната медицина – в ЦСМП - Стара Загора, УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“, и на анестезиологията в Медицински център „Берое“ - Стара Загора. Бил е лекар в мотопехотно поделение – Ямбол. Работил е и във Великобритания. Има клинична практика в Държавната психиатрична болница „Д-р Г. Кисьов“ в Раднево. От 2006 г. досега е преподавател в катедра „Анатомия“ на Медицинския факултет на Тракийския университет. |
„Зависимостите най-често се възприемат като личен избор и поведение, като слабост на личността и оттук се прави извод, че човекът сам е виновен, че е развил зависимости. От друга страна, повечето специалисти разглеждат зависимостта като хронична болест, тъй като не всичко зависи от контрола на човека, а и обществото създава системни предразположения да се развиват зависимостите – обяснява д-р Никола Пировски. – При това болните хора със зависимост са дискриминирани и стигматизирани
Разбирането за зависимостта като хронична болест и инвалидност е тъкмо за да се намали тази стигматизация и за да се приложат по-гъвкави подходи за лечение и социална адаптация на хората, получили увреждания от пристрастяване. Трябва да се намерят механизми в обществото инвалидизираните от зависимост да се третират като всички други пациенти с хронични болести и увреждания.
Зависимостта се разгръща като хронична болест за повече от две години и с времето се задълбочава. Не е рядкост и хора с някакво тежко заболяване, в невъзможността си да се излекуват и да намерят решение за своята болка, да се пристрастят към някакво вещество.
Зависимостите водят до физически и умствени увреждания, които ограничават основните жизнени дейности – грижа за себе си, ръчен труд, ходене, слух, говорене, писане, учене и работа. Тогава вече говорим за настъпила инвалидност.
Няма да забравя случаите на злоупотреба със синтетични канабиноиди от млади хора. Когато ги докарваха в спешното отделение на болницата, изглеждаше, че имат начална форма на шизофрения. Впоследствие се оказа, че синтетичните канабиноиди, с които са се дрогирали, водят до психоза.
Д-р Никола Пировски
Най-честите увреждания от употребата на наркотици включват имунодефицит, затруднения с паметта и когнитивните способности, клинична депресия и психоза, увреждане на мозъка или мускулно-скелетни увреждания при шофиране след употреба и предизвикване на тежки транспортни произшествия. Регистрирани са дори смъртни случаи от халюциногенни вещества, защото от тях настъпват тежки химически нарушения в мозъка. Халюцинациите предизвикват такива психози у зависимите, че ги карат да скачат от прозорците на високи сгради, което директно ги убива или трайно инвалидизира. Зависимостта към хазарт или към компютърни игри също уврежда мозъчната функция.
Освен на химически вещества, мозъкът функционира и на базата на невронални мрежи и вериги. Зависимостите изцяло променят тези вериги – пренаписват ги, създават нови пътища в мозъка, особено при употреба на опиати, които влияят на системата за вътрешно възнаграждаване, мотивация и контрол на импулсите. Реално тогава контролът на импулсите изчезва.
Често се засягат опиоидната и допаминовата система на мозъка. Започват да се произвеждат високи нива на допамин или се внасят опиоиди в големи концентрации. Това води до хронично променяне на невротрансмитерите, които вместо естествени награди като хранене и социални взаимодействия, създават удоволствие без извършена работа.
При дълготрайна злоупотреба с алкохол атрофират областите в мозъка, свързани с контрол: това е префронталната кора и хипокампусът, отговарящ за паметта, ученето и емоциите. Такъв човек е с намалена концентрация не може да контролира решенията си, което влошава способността му да работи и качеството му на живот. Това води до социална изолация, финансов недоимък, влошено физическо и психическо здраве.
След епизод на ремисия и при минимално излагане на отключващо събитие – социална криза – зависимостта рецидивира. Това не е слабост на волята, а невробиологична болест и сам човек е невъзможно да се спре
Има медикаменти, които намаляват желанието за употреба, но няма как да решат проблема със зависимостта. Затова подходът в лечението трябва да е системен, с комплексно прилагане на когнитивно-поведенческа терапия, психотерапия, подкрепяща среда в програмите за рехабилитация на наркозависими и в Анонимни алкохолици. Пациентът трябва да бъде откъснат от средата, в която живее и която възпроизвежда неговата зависимост.
В терапевтичните общности има социална програма, подкрепяща среда, физически упражнения, редовни консултации със психиатър и невролог. За 5 – 6 седмици обикновено се изграждат първоначалните нива на нови навици, нов баланс на невромедиаторите в мозъка, нова физическа форма и ново мислене за тази болест.
Всеки престой в болница или в терапевтична общност започва от един месец, а колко ще продължи лечението зависи от мотивацията на конкретния човек. Но по мои наблюдения на седмия, 20-тия и 40-тия ден от лечението задължително настъпва криза, която трябва да се терапевтира по най-подходящия начин“, категоричен е д-р Пировски.
Визитка“Човешката анатомия и физиология е с вродени недостатъци - очите ни виждат само малка част от спектъра, ушите ни не чуват всички честоти, мозъкът ни е с вродена склонност да се пристрастява. Можем да насочим тази склонност в ползотворна насока, но можем да я насочим и към зловредни вещества и дейности. Никога няма да се отървем от склонността към пристрасттяване на мозъка и на цялата нервна система, а трябва да се съобразяваме с нея до края на живота си. За да се излекуваме от алкохолната зависимост, зависи от това дали сме изградили правилни навици, предпазващи ни от нашата вродена слабост. Такива навици се изграждат последователно като стъпки в Анонимни алкохолици”, обясни д-р Пировски. |
Мара КАЛЧЕВА
