Д-р Николай Николов е специалист акушер-гинеколог с над 30 години опит и с повече от 40 специализации и квалификации. Има частна практика в АГ-център “Ева Виталис” в София. Освен, че е сред най-опитните колпоскописти в страната, д-р Николов е известен и с това, че прави всички изследвания, свързани с оплаквания от бяло течение. От този проблем страдат жени на всякаква възраст, като може да е симптом на десетки различни инфекции и заболявания. Благодарение на богатия си опит, специалистът е систематизирал какви са основните грешки на пациентките, които затрудняват на правилната диагностика и лечение на бялото течение. Ето какво сподели д-р Николов специално за в. “Доктор”.
Едва ли има жена, която поне веднъж в живота си да не е имала бяло течение от гениталиите. И тогава започват грешките. Някои от жените се стресират прекалено много, изпадат в ступор и доста дълго време не предприемат нищо, като се надяват да им мине. Но обикновено не минава от само себе си. Жените питат приятелки или търсят информация в интернет – най-често объркана и недостоверна.
„Някои се „самообучават“ дотолкова, че започват и самолечение. Виждал съм пациентки, които са се самолекували с подправки за пица! Те обаче научават по трудния начин, че и най-лошият лекар е по-добър от съветите в интернет. Трябва да се знае обаче, че бялото течение невинаги е патологично. То се появява понякога при жени в детеродна възраст, с много добри хормони.
Голяма грешка е да се отлага посещението при гинеколог, защото жената трябва да ходи в чужбина или има неотложна работа. Имам пациентки, които поради липса на време идват на преглед чак след четири месеца от появата на течението. Такова изчакване може да се превърне в огромен проблем. Бялото течение е симптом на минимум 80 заболявания. Броил съм ги през годините. А някои от тези заболявания са онкологични и не търпят дълго отлагане на диагностиката и лечението. При някои от пацентките има нужда от операция, при други – от консервативно лечение”, споделя лекарят.
Бялото течение може да е симптом на десетки инфекции, дори комбинирани. Но диагностиката може да се направи само от лекар-гинеколог. Груба грешка е пациентката да отиде при познат лекар с друга специалност. Наистина, той може да й даде много ценни съвети, но не я е прегледал. Важно е веднага да се търси лекар специалист, както и здравно заведение, специализирано в гинекологията. Има риск дори в голяма и реномирана болница жената да попадне на млад лекар, с малък опит и пак да не получи правилна диагноза и лечение. Затова е добре да се търси опитен АГ-специалист.
Изборът на лекар е много важен, но също е ценно жената да знае какво да иска от него. Обикновено лекарите са заети и нямат много време да разговарят с пациентката, както и да снемат анамнеза. Пациентката пък си мисли, че и без обяснения от нейна страна лекарят ще разбере веднага какво й е. Понякога тя съзнателно прикрива информация от срам или притеснение и анамнезата не е пълна.
„Половината истина е цяла лъжа“, казва Стендал. Някои пък се стресират при прегледа и стават неадекватни – не могат да отговорят на елементарни въпроси. Ето защо, съветвам пациентките предварително да си набележат какво искат да кажат на лекаря, дори да си го напишат, за да не забравят нещо.
Грешка е да очакват от лекаря моментална диагноза, защото диагностиката е процес, а не еднократен акт. След анамнезата се прави гинекологичен преглед от специалист, още по-добре, ако лекарят има десетина години опит. Защото тактилният усет не може да се научи от нито една книга.
Д-р Николай Николов
Чрез гинекологичния преглед може да се установят изключително много диагнози. Но пациентката трябва да иска също преглед с ултразвук и колпоскопия. Тези три прегледа са необходими, защото всеки от тях може да установи различни причини за бялото течение.
Аз започвам винаги с ултразвук, защото ми дава информация за кисти в яйчниците, които са една от причините за бяло течение, дава ми също информация за моментния хормонален статус на пациентката. Едно е жената да има бяло течение с високи естрогени, друго е, когато тези хормони са ниски, когато е в менопауза. Диагнозите са съвършено различни. Освен това, при бяло течение трябва да търсим не една, а много причини, и ултразвуковото изследване е незаменим помощник за тази цел”, допълва специалистът.
Колпоскопията е оглеждане на шийката на матката с микроскоп на живо. Д-р Николов използва метода не само за търсене на ракови и предракови изменения. Колпоскопът е невероятно информативен. Една „раничка“ на шийката на матката може да е причина за бяло течение, дори когато няма никакви ракови и предракови клетки. Но и предракови „ранички“ също дават бяло течение, често пъти в комбинация с някакви инфекции. С колпоскопия може да се видят няколко вида инфекции и лекарят да се ориентира за причините на течението.
„Понеже съм имал пациентки, които не знаят какво е колпоскоп, смятат го за ново и недоказано в практиката изследване, и го отказват, ще кажа само, че колпоскопията е на 102 годиниХанс Хизелман прави първата публикация за възможностите на колпоскопията през 1920 г. С времето колпоскопията се усъвършенства и продължава да е силно информативен метод за диагностика.
След като съм се насочил към една или няколко причини за бялото течение посредством ултразвук и колпоскоп, пристъпвам към гинекологичния преглед, който също може да установи някои от причините за страданието.
Следващият етап в диагностиката е назначаването на микробиологично изследване на влагалищен секрет. Грешка е да не се прави, защото е доказано, че само в 3% от случаите бялото течение може да се диагностицира единствено с клинична картина. За всичко останало е нужно микробиологично изследване. Затова дори лекарят да не назначи микробиология, пациентката трябва да изисква това изследване”, съветва гинекологът.
За взимането на микробиологичен материал трябва да се спазват някои условия – жената не бива да е в мензис, два дни да се въздържа от секс и др. Когато става въпрос за сексуално предавана инфекция, трябва да се отчита и инкубационният период. Лекарят споделя, че има жени, които правят секс с нов партньор и уплашени, че са се заразили, само след седмица отиват да проверят дали са с инфекция.
Те трябва да знаят, че сексуалнопреносимите инфекции не могат да се проявят толкова бързо и да бъдат хванати с микробиология. Инкубационният период може да е месец и повече. Но от откровеността с лекаря винаги печели пациентката.
Важен е и изборът на лаборатория, която да извърши микробиологичното изследване. Пациентката трябва да внимава за колко време стават готови резултатите. Ако й кажат, че още на другия ден ще са готови, това не е добро изследване. Най-точни и доказателствени са културалните изследвания, които отнемат над два-три дни. Разбира се, вече има и PСR-методики, но те не дават количеството на засечените бактерии.
„Когато има съмнения за сексуалнопредавана инфекция, трябва да се изследва и партньорът. Една от най-големите грешки в диагностиката е да се заобиколи партньорът. Вярно, че някои мъже категорично отказват да се изследват, особено ако нямат симптоми. Те казват: „Аз съм здрав. Ти се оправяй!“. Не е лесно да се покани и партньорът за микробиологично изследване, защото трябва да отиде на уролог. Намесват се още два субекта в диагностичния процес, което може да е предпоставка за субективни грешки.
В идеалния случай, когато микробиологичната диагностика е направена и на мъжа, и на жената, трябва да се внимава и с това какъв обем инфекции се изследват
Пациентки споделят, че три пъти им е правена микробиология и все не излиза нищо. Но се оказва, че й правят само едно изследване. А микробиологията трябва да изяснява твърде много неща: повечето сексуалнопредавани инфекции, дали микрофлората на влагалището е нормална, дали цервикалният канал е инфектиран и т.н. Има лаборатории, които предлагат „пълни микробиологични изследвания“.
Много пъти съм ги питал по телефона какво значи „пълни“ и се оказва, че не са такива. Още не съм видял лаборатория, която да предложи наистина пълна микробиология. Ето защо, работя с няколко лаборатории, за да предоставя на пациентките пълна микробиология. Важното е да се установи дали инфекцията е една или са повече.
Когато инфекциите са няколко и започне лечението, навлизаме в прекрасен терен за грешки от страна на пациентите. Лекарят пише рецепта и обяснява реда, по който се лекуват инфекциите и как точно. Ако обаче, не го обясни напълно, пациентката се чуди какво да прави. В такъв случай е добре да се обади на лекаря, а най-добре да го потърси лично, за да не станат грешки”, коментира лекарят.
От неговия богат опит той споделя, че има жени, които стриктно спазват рецептите. Други пият лекарствата 2-3 дни, виждат подобрение и спират. Само, че преждевременното спиране на лекарствата е равносилно на отказ от лечение. Трети пък прекаляват с пиенето на лекарствата. Четвърти отлагат изпълнението на рецептата с цял месец поради това, че не трябва да пият алкохол, а се задава рожден ден или друг празник. Само, че това лечение не търпи отлагане.
Партньорът също трябва да се лекува
В противен случай източникът на инфекцията остава и реално пациентката също не може да се излекува. Трябва да се отчита и наличието на повече от един сексуален партньор. Много често тази информация се крие от пациентката или от партньора. Само, че без лечението на другите партньори не може да се направи нищо. Ще настъпва непрекъсната реинфекция. И в този случай е важна откровеността с лекаря.
„Имам случай, при който написах девет рецепти на една пациентка, за да лекува себе си и всичките си сексуални партньори. В крайна сметка, тя закупи лекарства за девет души и ги раздаде. Бях учуден, но пациентката си свърши работата. Всички се излекуваха.
Друга грешка е след лечение на инфекцията да не се предприеме възстановяване на микробиома на влагалището. Тази втора рецепта често се пропуска и от лекари, и от пациенти. Много държа на тази втора рецепта, защото тя означава окончателно излекуване на бялото течение и често е въпрос на истинско изкуство в медицината.
Често се пропуска контролна микробиология след проведен пълен курс на лечение. Защото след излекуване на инфекция или на няколко проблема, може да се покажат други проблеми, потискани от предишната голяма инфекция.
Свидетел съм на вредния навик на някои пациентки да си „допълват“ лечението с други средства, например билки. В това отношение трябва много да се внимава, защото това самолечение е опасно за здравето.
Извадих осем неразтворени аспирина от влагалището на жена, която така се е самолекувала. В резултат беше настъпила некроза на влагалището и трябваше да лекувам химичното изгаряне.
Има още един момент, който обикновено се пропуска – профилактика на рецидивите. Има бяло течение, което се появява три месеца след лечението. То с голяма вероятност е повторение на старото, но понякога е съвършено ново, с напълно различна клинична картина. Когато се получи повторно течение, целият обем от диагностични и лечебни процедури трябва да се повторят.
Хигиенните навици също трябва да се споделят с лекаря, като например, какво бельо носят жените. Червено и черно на цвят бельо, както и от синтетична материя, повишава вероятността от гъбична инфекция”, обобщи гинекологът.
Мара КАЛЧЕВА
