В днешния брой на в. “Доктор” ще обсъждаме заболяванията на щитовидната жлеза от по-обща гледна точка - провокиращи фактори, основни причини, начин на поведение, лечение и прогноза. Наш събеседник е ендокринологът д-р Николай Ботушанов - член на Българското дружество по ендокринология, на Българското дружество по остеодензитометрия, както и на Европейската асоциация по изучаване на диабета.
- Д-р Ботушанов, има ли някакви нови критерии, по които се определят провокиращите фактори за болестите на щитовидната жлеза? Четох някъде, че се преувеличава влиянието на стреса в това отношение.
- Провокиращите фактори са само отключващи заболяването. Има една предекспозиция, т.е. този орган така или иначе ще се разболее - дали малко по-рано или по-късно, но ще се случи. И обикновено някакъв стрес провокира този процес, като води до дисбаланс в системата. Болестите на щитовидната жлеза са автоимунни и при такова, дори и малко, дисбалансиране имунитетът спада, факторите се активират и се отключва заболяването. Затова казвам, че факторите са само отключващи съответната болест.
Това важи както за диабета първи тип, който също е автоимунен, така и за заболяванията на щитовидната жлеза. Така че стресът несъмнено играе определена роля. Но трудно може да се каже кой или по-точно какво дозира стреса. Това е индивидуално за всеки. Един човек възприема определени неща като по-значими, друг - като по-малко важни.
- Вие два пъти повторихте - така или иначе това ще се случи - защото са автоимунни заболявания ли?
- Да, защото имунната система е активирана, защото процесът тлее - въпрос на време е да се прояви заболяването. Ако например говорим за хипотиреоидизма на Хашимото, въпрос на време е да се унищожи критична маса клетки. Това не се случва изведнъж, а постепенно във времето. В случая говорим за хипофункция на жлезата. Когато става дума за повишена функция, каквато е при Базедовата болест - тогава стресът има по-малко значение. В общи линии обаче стресът е този, който отключва изявата на болестта, защото може да доведе до
активиране на този автоимунен процес
до по-бързото му развитие.
- А какви са причините за болестите на щитовидната жлеза? Основните, разбира се?
- Основната причина е генетичната експозиция. Част от хората носят гени, които правят така, че имунната система да не разпознава собственика си като свой, да няма толеранс, което обикновено се случва, и да образува антитела срещу него. И понеже всичко това е на генетична основа, у един човек могат да се съчетават няколко автоимунни болести. Може да страда от Хашимото, съчетано с първите диабет-експозиции или със специфична анемия. Понеже имунната система е експозирана, тя може да се активира срещу един или няколко органа. Затова тези състояния ги наричаме автоимунни поликоангуларни синдроми, т.е. когато при един и същи човек се срещат няколко автоимунни болести. Затова, когато има автоимунна болест, сме длъжни да търсим и друга - макар и латентна, тиха, макар все още клинично непроявена. Ние обезателно изследваме и в тази насока. Разбира се, това се случва не при всички. Може да остане засегнат само един орган, но тъй като има вероятност да бъдат ангажирани няколко ендокринни органа, винаги търсим.
- Д-р Ботушанов, само нивото на хормоните ли може да ви насочи към правилната диагноза?
- Това са болести, които неминуемо ще се обадят. Т.е., ако ги има, те ще се проявят и освен че ще се проявят, останат ли без лечение, ще напредват. Те са хронични и се развиват във времето. Преди да посоча симптомите, искам да отбележа нещо друго. В момента съществува широка достъпност до хормонални изследвания. Такива се правят почти във всяка лаборатория. Всеки, който се оплаче, било то от сърцебиене, било от отслабване или умора, най-лесното нещо е да отиде и да си изследва хормоните. Особено нашите пациентки - те са жени в такава възраст, които могат да проявят подобни симптоми и без да са болни. Това, разбира се, е положително, лесно достъпно е такова изследване и по тази причина хващаме нещата доста рано. Няма ги тези тежки запуснати случаи, които са били в миналото. Искам обаче да подчертая, че до известна степен
се стига до хипердиагностика
Имайте предвид, че не само хормоните като такива са показател за наличие на болест и започване на лечение. В смисъл такъв: тяхното ниво трябва да бъде видяно от специалист и да се прецени правилно. Защото има лаборатории, които не дават правилното изследване. По тази причина предоверяването на състоянието на хормоните невинаги дава добър резултат. Т.е. трябва нещата да се гледат в специализирана клиника.
- Това го чувам и от други специалисти - за многото лаборатории, които невинаги са точни.
- Навсякъде е така. Няма лаборатория, която да не изследва всичко. Но все пак трябва да има някакъв стандарт, да се поддържа ниво и да се разчита на резултатите.
- Коя е най-често срещаната болест на щитовидната жлеза?
- Най-често се среща болестта на Хашимото. Тя обикновено се открива случайно - при ехографски преглед, защото има характерни белези. Или вече във фазата на понижена функция на жлезата - много по-често се проявява при понижена, отколкото при повишена функция.
- Какви са характерните белези, за които споменахте?
- Една увеличена жлеза, което дава повод да се търси причината за нейното увеличение. Прави се конвенционална ехография и обикновено в разгърнатия си вид има доста типични ехографски образи. Понякога дори ехографът е доста доказателствен. Разбира се, правят се изследвания на хормони с определяне на антитела срещу тироглобулина и пероксидазата. Това показва наличието на автоимунно заболяване, на ангажиране на жлезата. Въпреки че невинаги това води до Хашимото. Вижте, идеята е хората, пък и лекарите-неспециалисти да не се доверяват на тези лаборатории. Затова съветът е да се търси специалист. Има някои тънкости, които би трябвало да се вземат под внимание и да не се бърза, пак повтарям, с лечение, което в много случаи не е безвредно.
- Хормонално лечение, така ли?
- Не толкова хормонално, колкото лечение с тиреостатици - когато говорим за потискане на функцията при Базедова болест.
- Т.е. да не бързат да я лекуват, да не стане по-зле, да се обърнат нещата срещу организма?
- Да, по-добре, ако има промени, да се изследват още един път, да се види динамика и евентуално тогава да се включва лечението. Защото, когато е ангажирано това лечение, трябва да сме сигурни какво лекуваме и за какво го даваме. Хората трябва да запомнят, че такова лечение не е съвсем безвредно.
- А увеличава ли се честотата на тези нарушения на жлезата?
- Специално за Хашимото може да се каже, че се открива често, защото съществува сигурен метод за откриване, а не защото по-голям брой хора са заболели. Просто в миналото по-трудно се установявало.
Какво е синдромът на Клайнфелтер?
Отговор на тези въпроси дава един от известните ендокринолози в страната - доц. Валентин Иванов - началник на Катедрата по ендокринология и пулмология на ВМА-София. Има около 150 научни публикации и е удостоен с международни награди за своята дейност.
Доц. Иванов сравнява ендокринологията с айсберг, чиято видима част са сериозните заболявания като захарния диабет или болестите на щитовидната жлеза. Но има и подводна страна, която крие рядко срещани аномалии, които обаче могат да предопределят до голяма степен житейския път на един човек. Именно към тях се отнасят посочените по-горе състояния в мъжката полова сфера.
Заболяването синдром на Клайнфелтер - обяснява специалистът - е патология на генетично ниво, при която характерната за женския пол Х-хромозома е с една повече. Среща се при едно на 2000 момчета, като се проявява, когато вече се оформят първичните и вторични полови белези. Тогава се оказва, че младежът израства с женска конструкция и слабо окосмяване. Характерното при това състояние е, че пенисът е по-голям, но пък тестисите по-малки от обичайното. Но най-неприятното е, че в семенната течност липсват сперматозоиди, което означава, че мъжът не може да има деца. Макар и с нормално мъжко телосложение, тези хора видимо са по-грацилни. Те са любезни, нежни, мили и гальовни кавалери и по никакъв начин не са склонни към насилие или пиянство. Обаче са обречени да бъдат безплодни, тъй като в семенната им течност няма сперматозоиди.
И още:
Доц. Иванов обяснява причините и за точно противоположна на предишната аномалия - мъжете, в чиито гени присъства повече от една У-хромозома. “Те са не само сексуално свръхактивни - казва той, - но и изявено агресивни. В техния случай наблюдаваме явлението мозъчна андрогенизация - изобилният тестостерон отключва центровете на агресия”. И още една генетична аномалия - т.нар. синдром на чупливата Х-хромозома. “Тестисите при такива мъже - обяснява специалистът - са огромни, като и тук необичайно високият тестостерон провокира силна агресия и дори ярост. Страдащите от тази генетична аномалия често са спортисти, които изглеждат като допингирани”.
Апропо!
Т.нар. синдром на Калман не касае самата полова система на мъжа, а нейния команден цен¬тър - хипоталамуса - описва още една аномалия доц. Иванов. - Мъже с такова заболяване притежават типичната мъжка конструкция и излъчване, и поведение. Техният проблем обаче е в това, че в семенната течност нямат сперматозоиди. Интересна подробност посочва спе¬ци-
а¬лис¬тът за тази група мъже - те обикновено са със силно намалено или въобще липсващо обоняние.
Евелина Лозанова, с. Бориславци, Маджаровско
Какви са симптомите на болестта на Хашимото?
Симптомите при това заболяване, когато се влезе в понижена функция на жлезата, са следните: лека оточност, умора, болните стават апатични, изпитват чувство на студ, косата може да започне да пада. Хората смятат, че става въпрос за някаква много страшна болест. Но не е така, тя има стряскащо име, но се лекува. Компенсира се задоволително с щитовидни хормони, така че, общо взето, това е една от болестите, които успешно се контролират от ендокринолозите. Ако говорим от гледна точка на функцията, един нелекуван хипотиреоидизъм в най-тежкия си вариант може да стигне до мексидемна кома, както го наричат медиците. Защото той напредва бавно - неоткрит, неустановен. И в един момент болните изпадат в доста сериозно и тежко състояние, което, за съжаление, носи голям леталитет. За щастие, вече почти не се среща такова нещо, тъй като тези болести се откриват рано. Но ако човек живее далече от града, далече от качествена медицинска помощ, ако е труден достъпът му до лекар, той наистина може да изпадне в по-тежко състояние.
Процесът е бавен, промените се случват бавно, страдащите стават летаргични, унесени, сънливи. Дори ги наричат мързеливи. Постоянно им е студено, имат запек. Това са проявите на нелекуван хипотиреоидизъм. Това би трябвало да ги принуди да се прегледат и да се изследват, за да не се стига до тежки усложнения.
Иван Койчев, Димитровград:
Има ли връзка между безплодието и заболяванията на тази жлеза?
Твърдението, че медформинът провокира болести, е пресилено и неточно. Въпросът би трябвало да се зададе по друг начин - има ли пряка връзка между състоянието на щитовидната жлеза и безплодието? Отговорът е - да, има много ясно изразена връзка. Ако в една по-късна възраст хормоните на щитовидната жлеза ги няма, няма да се случи нищо страшно в този момент. Т.е., дори и да оперират и да премахнат цялата щитовидна жлеза, човек може да изкара месец-месец и нещо. Защото има депо от хормони, което няма да позволи да стане нещо невъзвратимо за този период. Но това не важи за плода. Хормоните на щитовидната жлеза са изключително важни за нормалното развитие на плода, още вътреутробно. И затова медиците са много внимателни по отношение на това майката да има достатъчно количество хормони, за да се осигури нормално развитие на детето. Разбира се, говорим за пациентки, които имат някакво заболяване на щитовидната жлеза. Ако те са на заместително предшестващо лечение със съответния медикамент, задължително се вдига дозата, с оглед на това да се осигури достатъчно количество екзогенни хормони, които от своя страна да осигурят нормално развитие на централната нервна система на плода. Затова майките се изследват доста често по време на бременността и преди нея. Доказано е, че забременяване на жена с болест на щитовидната жлеза трябва да се случи при ниво на показателя TSH около 2-2,5 средна стойност. Ин-витро центровете много държат и акцентират на това условие.
Препоръки:
Няма сезонност в нарушената функция на щитовидната жлеза.
Само едно уточнение - ако болните са на заместително лечение, през зимата им се вдига леко дозата на лекарствата.
Страдащите да посещават ендокринолог, това е изключително важно.
По-добре личните лекари да ги изпращат при специалист, отколкото сами да опитват лечение на тези болести.
Яна БОЯДЖИЕВА
Д-р Николай Ботушанов: Болестите на щитовидната жлеза са автоимунни, но стресът ги отключва!
Част от хората носят гени, които правят така, че имунната система да образува антитела
