Аритмията - често срещано и мъчително заболяване. Понякога тя може да е трудна за овладяване, а причините за нея да са различни. По темата разговаряме с д-р Николай Маринов.
Визитка♦ Д-р Николай Маринов е специалист кардиолог, част от екипа на МБАЛ “Св. София”. Има над 10 години опит по специалността. Завършва медицина в Медицински университет - София. ♦ Сертифициран специалист е по електрофизиология и кардиостимулация към European Heart Rhythm Association. Притежава сертифицикация за ехокардиография и кардиостимулация към медицински факултет на МУ, гр. София. Автор и съавтор на публикации в български и международни списания. ♦ Има изявени професионални интереси в диагностика, лечение и проследяване на пациенти с ритъмни и проводни нарушения, включващо различните видове катетърна аблация, имплантация и проследяване на пейсмейкър, сърдечна ресинхронизираща терапия CRT и имплантируем кардиовертер-дефибрилатор ICD. ♦ Член е на Дружеството на кардиолозите в България, Съсловното сдружение по кардиостимулация и електрофизиология в България, European Heart Rhythm Association, European Society of Cardiology. |
- Д-р Маринов, кои заболявания включва терминът ритъмно-проводни нарушения на сърцето?
- Терминът ритъмно-проводни нарушения е обобщителен за всички видове аритмии и нарушения в зараждането и провеждането на електрическите импулси на сърцето. Това е огромна и разнообразна група от заболявания, всяко от които има различна етиология, клинична картина, протичане, прогноза и лечение. Тези характеристики могат да се преплитат при различните заболявания.
- Какво най-често ускорява пулса ни, превръщайки проблема в заболяване – аритмия? Вярно ли е, че всеки човек има свой собствен ритъм на сърцето?
- Нормално сърдечната честота и ритъм се заражда в малка структура на сърцето, наречена синусов възел. Тази структура има комплексна регулация от нервната и ендокринната системи. В зависимост от състоянието и нуждите на човешкия организъм синусовият възел променя честотата, с която се съкращава сърцето. Най простият пример - пулсът ни в покой е с определена честота, а при физическо усилие се ускорява. Каква ще е базовата честота и до каква степен ще се ускори пулсът ни зависи от много фактори: възраст, тренираност, прием на лекарства, общо състояние, наличие на заболявания и т.н.
Всяка аритмия има своя етиология и механизъм. Само по себе си ускоряването на пулса не е причина за аритмия.
Д-р Красимир Джинсов: Всеки трети инсулт се дължи на аритмията!
- Каква е разликата между предсърдно трептене и предсърдно мъждене? Различен ли е подходът в лечението им?
- Предсърдното мъждене и предсърдното трептене са две отделни аритмии, които имат различен механизъм. Понякога могат да имат еднакви причини и да са установени при един пациент, т.е. да преминават от една в друга, но могат да съществуват и поотделно. Това, което ги обобщава, е, че и двете крият риск от емболичен инцидент (инсулт, инфаркт, исхемия на друг орган или крайник) и могат да доведат до сърдечна недостатъчност и съответните й последствия. Предвид това профилактиката на емболичните инциденти и при двете аритмии се провежда с антикоагулант.
Двете аритмии могат да се лекуват с аблации и/или антиаритмични лекарства.
При предсърдното трептене много трудно се постига контрол с лекарства, затова първи избор на лечение е провеждането на аблация. Тъй като, както вече споменах, имат различен механизъм, аблацията на всяка от аритмиите се провежда на различни места в сърцето.
Д-р Николай Маринов
- До какви високоспециализирани изследвания имат достъп пациентите ви с ритъмно-проводни нарушения?
- Електрофизиологичната лаборатория в МБАЛ „Света София“ е оборудвана според всички стандарти и изисквания на Министерството на здравеопазването. Има възможност да извършва пълно електрофизиологично изследване, конвенционална аблация и такава с 3D mapping, за която се използва най-точната и най-нова система за 3D mapping. Има възможност да се извършва както радиофреквентна, така и криоаблация.
За да се установи за каква аритмия се касае при определен пациент, в основни линии се започва с най-простото – провеждане на обикновено 12 канално ЕКГ (което е достъпно навсякъде и може би е най-честото изследване). Ако пристъпите на аритмията са редки и не могат да се регистрират на 12 канално ЕКГ, пациентите се насочват за 24 или 72-часов ЕКГ холтер.
В някои случаи, ако въпреки това не се регистрира аритмия, може да се пристъпи към имплантация на Loop recorder. В други случаи, ако пристъпите са чести, но не могат да се регистрират на ЕКГ или ЕКГ холтер ( в зависимост от клиничната картина), се насочваме към електрофизиологично изследване (ЕФИ). При този вид процедура се цели да се предизвика аритмията, да се установи механизмът й и да се проведе аблация, за да се излекува аритмията.
- Инвазивната криоаблация ли е най-ефективният метод за лечение на предсърдно мъждене?
- Няма категорични данни, че криоаблацията е най-ефективният метод за лечение на предсърдно мъждене.
Клиничните проучвания и метанализите, които сравняват криоаблацията с радиофреквентна аблация, показват, че това са съизмерими методи.
Криоаблацията е един от няколкото вида аблации за лечение на предсърдно мъждене. На този етап множество клинични проучвания показват че най-честият инициатор на предсърдно мъждене са пристъпите на тахикардия, произлизащи от белодробните вени. Електрическата изолация на белодробните вени води до намаляване на пристъпите на предсърдно мъждене, а в една част от случаите и до самото му излекуване.
Препоръки за лечение на аритмия от Петър Димков
При криоаблацията със специален катетър се въвежда балон в лявото предсърдие. Този балон се раздува в устието на белодробните вени и се изпълва с газ, който води до охлаждане на балона и до замразяване на тъканите, които са в допир с него. Това замразяване на балона води до електрическа изолация на белодробните вени. След като се изолират електрически, белодробните вени повече не могат да предизвикват аритмията.
- Окончателно ли решава този метод проблема с предсърдното мъждене или след това отново се налага прием на медикаменти?
- Обикновено след аблацията за предсърдно мъждене всички пациенти остават на антикоагулантна и антиаритмична терапия. Впоследствие се проследяват с ЕКГ и ЕКГ холтер и при липса на признаци на предсърдно мъждене и в зависимост от състоянието им поетапно се излиза от лекарствената терапия. При една част от пациентите може да се постигне пълен контрол на аритмията без медикаментозна терапия, при други се намаляват пристъпите на предсърдно мъждене или те стават по-лесно контролируеми с медикаменти.
Клиничните проучвания показват, че аблацията на предсърдно мъждене дава много по-добри резултати от лечението с антиаритмични лекарства. А това кой пациент ще се излекува от аритмията е трудно да се предскаже и зависи от много фактори: колко продължителна е била аритмията, какъв е сърдечният статус на пациента, какви са придружаващите заболявания, какво е общото му състояние и много други.
- Имайки предвид, че криоаблацията все пак е инвазивен метод, какви са рисковете при прилагането й?
- Като цяло, да, това е инвазивна процедура и има някои рискове, но те са в рамките на пренебрежимо нисък процент и се приема, че това е нискорискова процедура. Евентуалните усложнения е възможно да възникнат в много под 1% от проведените процедури.
- Ако пациентът не е подходящ за криоаблация, кои са другите ви възможности да му помогнете? Какво се случва, ако въпреки всичко пациентът остане извън ритъм?
- Криоаблацията не е единственият метод за аблация при предсърдно мъждене. Решението при кой пациент ще се проведе крио- или радиофреквентна аблация се взема от електрофизиолога заедно с информирания избор на пациента. След аблацията има така наречения „заслепен период”, в който може да има пристъпи на предсърдно мъждене. След този период, ако пристъпите продължават, може да се наложи втора аблация или промяна на медикаментозната терапия. При много крайни случаи, в които аритмията не може да се повлиява от медикаменти и не се възстанови синусов ритъм, пристъпваме към имплантация на пейсмейкър и аблация на АV възела.
- Какво представляват системите за ресинхронизираща терапия и кардиовертер-дефибрилаторите?
- Системата за ресинхронизираща терапия представлява пейсмейкър, който прави синхронизирано електрическата активация на лявата камера и по този начин нормализира съкращението на сърцето. Този вид терапия има тесни индикации за определена група пациенти със сърдечна недостатъчност.
Милена ВАСИЛЕВА