Здравето на очите при бебета и деца е често подценявано и недоглеждано от родителите. Някак очакваме хлапетата да нямат проблеми със зрението, но това често не е така. Как да хванем навреме зрителни проблеми при децата ни и какво да направим, разказва в това интервю офталмологът д-р Павлин Кемилев.
♦ Д-р Павлин Кемилев завършва медицина през 1987 г., а през 1989 г. започва работа като лекар в Александровска болница и асистент към Катедрата по очни болести на Медицинския университет.
♦ Специализира в областта на детската офталмология.
♦ Работил е в Кувейт и Великобритания, където е консултант.
- Д-р Кемилев, в наши дни кои са най-честите проблеми на детските очи и на детското зрение? Различават ли се очните проблеми на съвременните деца от тези на родителите им и какво е обяснението?
- За съжаление, по отношение на наследствените заболявания, не се наблюдава съществена разлика. Съвременната медицинска генетика позволява да се установяват моделите на унаследяване на много заболявания, за които само преди поколение се е знаело съвсем малко. За някои от тях дори има генна терапия, но за жалост, те не са много.
По отношение на възпалителните очни заболявания, сега те са основно вирусни, докато в миналото са били предимно бактериални. Причината е, че в ерата на мощните антибиотици бактериалните инфекции са с по-малък дял. При вирусите нещата са по-сложни. Те много лесно мутират, за огромен брой от тях няма специфично антибиотично лечение и се разчита на имунитета да се справи с тях.
В сравнение дори с моето детство обаче съвременните деца по-често са засегнати от алергични и автоимунни заболявания, а също и аномалии на рефракцията (диоптричната система на окото).
В продължение на хилядолетия човечеството е обитавало околна среда с относително постоянен състав. Сега, благодарение на научно-техническия прогрес, в околната среда има огромен брой химически съединения, които са без аналог в естествената природна среда, и те са навлезли и навлизат с все по-бързи темпове, на практика за около век. Имунната система няма време да се адаптира и често реагира като към заплаха, а се появяват и реакции към естествените познати на имунитета фактори - просто имунната система на човека се „обърква“.
Младите хора се движат крайно недостатъчно, игрите с много движение на открито са заместени от електронни такива - компютри, лаптопи, таблети, мобилни телефони.
Заедно с неправилното, често обилно хранене, ниската физическа активност, обездвижването и дългото гледане отблизо на екрани, води да наднормено тегло, по-често развитие на диабет, високо кръвно налягане и също така проблеми с рефракционни аномалии.
Работейки около 35 години с деца, аз лично съм притеснен от много бързото увеличаване на броя на подрастващите с наднормено тегло, което в съчетание със слабата двигателна активност, води до проблеми в организма, включително и в зрителната система.
Никак не ми е приятно, когато вляза в кабинета да видя в чакалнята на столовете деца с мобилен телефон в ръцете на 15-20 см от носа
Жалко е, че даваме интервюта, пишем статии, обясняваме на родителите за вредата от наднорменото тегло, ниската физическа активност и дългото гледане от много близко разстояние, но ефектът е много малък.
- Кои са най-честите зрителни дефицити на подрастващите в училищна възраст?
- Най-честите зрителни дефицити при учениците са рефракционните аномалии - необходимост от носенето на очила или контактни лещи и амблиопията (мързеливо око).
- Как се диагностицират?
- Диагностиката на очните заболявания има едно предимство пред тази на вътрешните органи - по-голямата част от окото е достъпна за директен оглед с подходящите оптични уреди - биомикроскопи и офталмоскопи.
Използват се и ултразвукови апарати, ОСТ - оптико-кохерентен томограф. Това е оптичен скенер, компютърни периметри, тонометри, ретинални камери, рефрактометри и др.
Клиниката и лекарските кабинети са оборудвани със съвременни диагностични средства и единственото, което се изисква от родителите е да водят децата редовно на профилактични прегледи и да спазват лекарските предписания.
Очите са две и липсата на оплаквания от намалено зрение не означава, че всичко е наред.
Едното око може да вижда прекрасно, но другото да е с ниско зрение. Когато детето гледа с двете очи, няма оплаквания. В някои случаи децата не смеят да споделят, за да не ходят на лекар.
При профилактичния преглед се проверява зрението на всяко око поотделно и тогава може навреме да се открие намалено зрение, да се установи причината и да се започне навременно лечение.
За съжаление, все още има неизлекувани деца с „мързеливо око“ поради късно откриване на проблема - след 7-8 годишна възраст.
- Какво е лечението?
- Лечението на амблиопията (мързеливо око) е дълъг процес и продължава години. Колкото по-рано започне, толкова резултатите са по-добри.
Лечението може да включва операции – при случаи на вродено перде (катаракта), спадане на горния клепач (птоза) и различните видове кривогледство (страбизъм).
Консервативните методи са предписване на очила (оптична корекция) и закриване на водещото (доминиращо) око. Това закриване се прави със специални оклудори (вид „лепенки“), които се поставят над водещото око.
Носят се по специални схеми предписани от лекуващия очен лекар.
Лечението е продължително и искам изрично да подчетрая, че ролята на семейството е изключителна, защото се провежда вкъщи и родителите трябва да осигурят спазването на предписаната схема за закриване.
Освен това ефективното лечение на „ мързеливо око“ е средно до 8-9 годишна възраст. По-късно обикновено няма ефект.
Това отново поставя въпроса за ранната и редовна профилактика на очното здраве на децата, независимо дали те съобщават за някакъв проблем.
Методите на лечение в офталмологията, по принцип могат да се разделят на консервативни (капки, мехлеми, хапчета, инжекции), оперативни (конвенционални оперативни процедури и лазерни) и смесени, когато се използват и двата метода. Когато детето е в клиниката, лечението е задължение на болничния персонал.
- Кога да бъде първият очен преглед на детето?
- Ако няма видими нередности във вида и поведението на бебето, първият преглед на очите е добре да се направи между 6-месечна и 1-годишна възраст.
- Кои деца са в най-сериозен риск от очни проблеми?
- Това е огромна по обем тема. Специално за недоносеността може да се каже, че е сериозен рисков фактор, но при определени условия. Новородените под 1500 г и гестационна възраст под 32-ра седмица, задължително подлежат на очни прегледи още в кувьоза и при необходимост се провежда лазерно лечение. Специалистите от нашата клиника работят в тясна връзка с колегите от отделенията за недоносени не само в София, а и в страната, и можем да кажем, че тежките зрителни увреждания на тези недоносени бебета са намалели драстично в последните години.
По отношение на хроничните заболявания, много от тях са рисков фактор, а някои протичат почти винаги със засягане на очите. Такива са детският диабет, хипертонията, ревматоидният артрит, неврологични заболявания, голяма част от болестите на обмяната.
Очите са част от нашето тяло и те са свързани с другите системи и функции на сложния организъм - човешкото тяло.
Колегите от клиниките, занимаващи се с различни детски болести, редовно изпращат малките пациенти за очни консултации, когато е необходимо.
- На каква възраст е добре децата да започнат да носят слънчеви очила?
- Излагането на слънце е полезно в определени граници, защото в организма се синтезира витамин D, а последените проучвания показват, че ниските нива на витамина са свързани с по-ранното развитие и по-бързото нарастване на късогледство в детска възраст.
Проблемът е, че има много добри слънцезащитни кремове за кожата, но за очите - не.
Очите на децата трябва да бъдат добре защитени още от раждането, особено през сезона с висок ултравиолетов индекс, т.е. лятото, а и зимата в планината при сняг и слънце. Ултравиолетовият спектър на слънчевата светлина при продължително излагане на очите може да доведе до сериозни поражения на роговицата и ретината.
3 часа игра навън пазят децата от късогледство
За съжаление, в клиниката имаме няколко случая на изгаряне на най-важната част на ретината (централната зона, наречена макула) след наблюдение на слънчево затъмнение с лошо защитени или незащитени очи. В такива случаи лечението невинаги е напълно успешно и може да остане различно по степен увреждане на зрението.
Носенето на слънчеви очила зависи в голяма степен от възрастта на детето. Бебетата и много малките деца невинаги искат очилата, но е добре да бъдат научени колкото може по-рано.
- В навечерието сме на новата учебна година. Какво трябва да сторят за зрението на децата си родителите на бъдещите първокласници и на малките ученици?
- Както споменах, децата трябва да се преглеждат профилактично от първата си година веднъж годишно. Ако липсват такива прегледи е много важно да се направи веднага, защото „мързеливото око“ има срок за ефективно лечение около 8-9-годишна възраст.
Добре е първокласниците да започнат с проверени очи и коригирани рефракционни аномалии, а ако има такива, да се изпишат очила.
Тези, които вече носят очила, да се провери дали са добре коригирани. С растежа, очите се променят както цялото тяло и корекцията трябва да се актуализира. Да се провери рамките с подходящ размер ли са, да не са деформирани и стъклата да не са надраскани, за да имат учениците максимален зрителен комфорт.
В дома да се осигури удобно място за четене и писане, подходящо за ръста на детето и снабдено с добро осветление.
- Колко пъти в учебната година е препоръчително детето да ходи на преглед при очен лекар?
- При деца, които са здрави, е задължително веднъж годишно да се прави профилактичен преглед. При деца с диагностициран проблем, прегледите се правят с честота, определена от очния лекар, според вида и тежестта на заболяването.
- Кога (при какви проблеми) се налага децата да носят очила с диоптър?
- Очилата с диоптър са необходими, за да се осигури максимално добро зрение и комфорт при рефракционните аномалии (късогледство, далекогледство и различни видове астигматизъм). Диоптричните очила често имат важна роля в лечението на кривогледството и подобни състояния, а някои видове кривогледство могат да се лекуват само с очила.
При някои видове рефракционни аномалии децата освен от намалено зрение, могат да се оплакват и от главоболие и умора при зрителна работа. Поставянето на подходящи диоптрични очила обикновено решава проблема и децата живеят и учат много по-спокойно.
- На каква възраст може очилата да бъдат заменени от контактни лещи?
- Моят личен опит показва, че е най-добре да се поставят контактни лещи при децата, навлезли в пубертета и по-късно. Контактните лещи изискват грижи, много добра хигиена и поддръжка. Редовната подмяна в срок, смяната на разтворите за съхранение, са изключително важни. Грешките понякога водят до много неприятни усещания и усложнения.
- Има ли генетична предразположеност към очни заболявания и към кои?
- Генетична предразположеност има към голям брой очни заболявания. Например, вродена катаракта (перде), вродена глаукома (повишено вътреочно налягане), ретинални дегенеративни заболявания, рефракционни аномалии, кривогледство, тумори и много други. Темата е много голяма. Съществуват различни типове унаследяване, а и генетиката се развива с бързи темпове.
При нас, в сътрудничество с клиниката по медицинска генетика, може да се правят генетични изследвания на очни заболявания.
- Какво е лечението им?
- Лечението е комплексно. Специфична генна терапия има само за 1-2 заболявания на ретината, но се работи по въпроса в целия свят и се постигат обнадеждаващи резултати.
И все пак, още има немалък брой наследствени очни заболявания, които за съжаление, не можем да лекуваме.
- Какви са препоръките ви за хранителен и двигателен режим на малките деца, за да имат добро зрение?
- По отношение на храненето, добре е да се избягват тестените храни, захарта и солта. Пържените храни - също. Да е по-висок дялът на риба, плодове и зеленчуци.
За съжаление, съвременните деца, както споменах, се движат много по-малко в сравнение с тези преди 40-50 години, а поемат повече калории. Резултатът е наднормено тегло, затлъстяване, диабет, хипертония, засягане на зрителната система.
Физическата активност подобрява всички жизнени функции, зрителните не правят изключение. За добро развитие и поддържане на нашето тяло, включително и очите, е идеално да се правят не по-малко от 10 000 крачки дневно - това е около 3 километра. Неприятното, е че огромен брой деца не се движат достатъчно, а предпочитат да седят пред електронните си устройства.
- Може ли да се каже какво е очното здраве на българските деца?
- Очното здраве на българските деца е добро и не отстъпва на това на връстниците им в Европа и САЩ. Аз често преглеждам деца на българи, живеещи на Запад, защото там се чака за преглед по-дълго, отколкото в България. Работата ми във Великобритания ми показа, че нашите деца имат добри възможности за профилактика и лечение на проблеми с очите. Просто трябва да се възползват от тези възможности.
Много е важна родителската роля в осигуряването на навременна профилактика, съответно на ранно откриване на евентуален проблем и своевременно лечение за постигане на по-добър резултат. Защото не бива да забравяме, че почти 90% от информацията за заобикалящия ни свят идва от зрителната система.
Мария ИВАНОВА
