Д-р Радослав Тошков е специалист по функционална медицина, който повече от 20 години практикува алтернативни методики на диагностика и терапия, включително биорезонансна диагностика и терапия, хелаторна терапия за токсични метали, антиейджинг хормонална терапия, озонова терапия, фитотерапия и професионална детоксикация.
Проф. д-р Лъчезар Трайков: Човек може да се излекува от множествена склероза!
- Д-р Тошков, защо точно косата се изследва и дава информация за натрупаните тежки метали в тялото?
- За разлика от кръвта и урината косата е инертна субстанция, състояща се от фиброзен протеин и минерали. Когато косата расте, тя получава както хранителни вещества, така и токсични елементи, които се отлагат в космения фоликул и космите.
Попаднали в организма, токсичните елементи имат ограничено време на разпад, което позволява да бъдат установени чрез тестове в кръвта или в процес на изхвърлянето им в урината.
След този период те могат да се отложат в различни тъкани (кръвоносни съдове, вътрешни органи, мастни депа, мозък, кости, включително в косата) или да се отстранят чрез урината или фецеса.
Затова в практиката изследването на косата се използва за оценка на дълга/хронична експозиция назад във времето, докато кръвта и урината са оценка за моментно състояние.
- Какво представлява самото изследване?
- Необходимо е малко количество коса (1 с.л.), отрязана от различни участъци на тилната област на главата. Космите не трябва да се отскубват, а да се отрежат близко до скалпа. За теста не е подходяща боядисана или химически третирана коса. Алтернативно може да се ползват пубисни косми.
- След като космите падат за определен период от време, как може да покажат натрупаните тежки метали с времето?
- Отлагането на токсичните метали е предимно в космените фоликули и впоследствие с израстването се инкорпорират в космите. Затова загубата на коса не влияе генерално върху резултатите.
- Защо темата за тежките метали е толкова важна?
- За съжаление, нарастването на токсичността ни поставя пред предизвикателството да се справяме с много повече токсично натоварване, отколкото нашите органи могат да елиминират. Свидетели сме на сериозен ръст на заболявания, в дъното на които се открива токсичност от метали.
Сред тези заболявания са: множествена склероза, хашимото, аутизъм, деменция, алцхаймер, злокачествени заболявания, паркинсон, бъбречна недостатъчност.
Но дори и да не сме засегнати с такава тежест, то токсичните метали могат да бъдат тиха причина за най-тривиални проблеми като често боледуване и нисък имунитет, намалена памет, дефицит на вниманието, анемия, косопад, високо кръвно налягане, атеросклероза, дислипидемия, упорито главоболие, разсеяност и т.н.
- Освен от замърсената околна среда може ли и храната ни да се окаже източник на тежки метали? Установили ли сте кои са най-опасните храни в това отношение?
- Токсичните метали може да постъпват в организма ни чрез най-различни и малко подозирани пътища. Още вътреутробно получаваме първата доза токсичност, затова апелирам планирането на дете да бъде сериозно обмислено и оценен бъдещият риск за плода. След това следват ваксини, медикаменти, съдове за готвене, козметика.
Стоматологията, както ни помага за здравето на зъбите, така може да представлява съществен риск за цялостното ни здраве. В тази връзка в България все още масово се поставят амалгама пломби, а още по-лошо е, че не се отстраняват старите пломби безопасно за пациентите.
Допълнително се ползват химикали (например арсеник) и други метали в металокерамиката, както и елементарни води за жабурене, съдържащи алуминиеви съединения. Малко се говори за постъпването на метали директно в организма чрез татуировки, инхалиране на наночастици от метали в специфични производства, боите в бита и домакинството.
Относно храните, които консумираме, водещи в токсичността за съжаление са морските дарове и рибата, но риск представляват всички храни, в които са поставени синтетични оцветители. Дори най-здравословната храна да сме си купили, ако е приготвена в алуминиево фолио или нездравословни съдове, при термичната обработка могат да се отделят в храната ни неподозирани количество метали.
Да не забравяме и водата, която пием...
- Какви са симптомите за натрупване на тежки метали в организма?
- Когато токсичните метали са попаднали в организма ни в силно токсични дози, те могат да предизвикат от остра до животозастрашаваща симптоматика (гадене, повръщане, разстройство, бърза загуба на сила, виене на свят, оцветяване на склери, кожа и т.н.).
Тези състояния се лекуват спешно в специализирани токсикологични отделения. Когато има хронично отлагане, маскирането на симптомите или факта, че няма отчетливи симптоми, омаловажават проблема. Затова може да се позоваваме на гореспоменатите, най-популярни симптоми и особено ако вече има отключено такова заболяване.
За съжаление, в днешно време всеки от нас има повече от нормалното натрупване на метали и е въпрос на лична грижа да се направи проверка и след това да се предприемат профилактични мерки.
Не трябва да се слагат хората под знаменател. Дори хората да живеят в една среда и с еднаква токсичност, отлагането на металите и последващият риск са генетично предопределени и касаят ефективността на фазите на детоксикация.
Д-р Радослав Тошков
- Кои от тежките метали най-често откривате при изследване на косата и как действат на организма?
- Токсичните метали са разделят на потенциално токсични и такива с висока токсичност. С най-голямо внимание приемаме резултатите с повишен живак, алуминий, арсеник, олово, кадмий и уран.
• Живакът причинява неврологични и ментални симптоми, тремор, умора, разсеяност, безсъние, загуба на апетит, косопад, депресия, дерматит, главоболие, автоимунни заболявания, хронични гъбични проблеми и др.
• Уранът може да причини увреждане на плода, злокачествени заболявания, увреждания на вътрешните органи.
• Алуминият се счита, че може да причини неврологични промени, откриващи се при болните от алцхаймер, паркинсон, деменция, тремор.
Безсънието може да бъде симптом на опасни болести: Какво показват проблемите със съня
• Кадмият е силно токсичен за всички тъкани, но с особен риск е по отношение на белите дробове, бъбреците, простатната жлеза, кръвното налягане и кръвотворната система.
• Оловото може да провокира ранни симптоми на коремни болки, анорексия, потиснатост, запек, умора, главоболие, нарушена координация, раздразнителност, мускулни болки, аутизъм, намалена памет и др.
Важно е да се спомене, че повишените нива на токсични метали винаги корелират с нарушен баланс с есенциалните минерали. Това е важно от диагностична и терапевтична гледна точка, а практически тестовете на косми, наред с токсичните елементи, показват и състоянието на есенциалните микро- и макроелементи като магнезий, калций, цинк, селен, желязо, ванадий, йод и др.
- Има ли методи, с които могат да се отстранят ефективно тежките метали, които сте открили при изследване на косата? Черният ни дроб може ли да се справи с тях без външна намеса?
- Методът за елиминиране на токсичните метали от тъканите е познат като хелаторна терапия. Има различни видове хелаторна терапия, като най-естествената и лека хелаторна терапия е хранителният детокс, при която посредством специален начин на хранене и добавки, се стимулират детокс системите, глутатион пероксидазите, компенсират се минералните дефицити и се набавят витамини и специални аминокиселини.
Тази детоксикация (хелация) е препоръчителна при установяване на ниски до умерени нива на метали.
При по-сериозна токсичност и изявени симптоми може да се използват синтетични аминокиселини (DMPS, DMSA, EDTA), които се инжектират или приемат през устата, свързват се с металите, правят силна връзка с метала и се изхвърлят с урината.
Относно черния дроб, когато е здрав, той е в състояние да елиминира попадащите в кръвта метали. Практически установените в тъканите (косата) токсични метали са тези, които черният ни дроб не е могъл да елиминира. Колкото и да го стимулираме, той не е в състояние сам да отстрани от тъканите токсичността.
Тук идва необходимостта от специфични медикаменти и терапии. Това, с което искам да завърша, е, че елиминирането на металите, било то чрез хранителен и фитодетокс или чрез хелаторна терапия, е желателно да се прави от лекари, познаващи тази специфика и евентуалните рискове от странични ефекти и деминерализация.
Методи за изследване
Определянето на нивата на различните тежки метали в организма може да се осъществи чрез различни видове тестове, като ефективността на всеки от тях зависи от целите на последващата терапия.
Затова методът за изследване на нивата и видовете тежки метали се определя от лекуващия лекар в съгласие с желанията и очакванията на пациента. Самата диагностика може да се извърши посредством:
• Урина
При нормални условия базовият тест показва концентрацията на метали в урината, както в референтни, така и извън референтните стойности. Базовият тест на урина е най-добре да се направи преди първата терапия.
• Кръв
Кръвта транспортира необходимите хранителни елементи до клетките и тъканите на тялото. Посредством нея в тъканите проникват и токсините. Високите стойности на метали в кръвта са отражение на пряко излагане.
Ниските нива на хранителни елементи като цинк отразяват недостатъчен прием, който може да доведе до симптоми на дефицит. Колкото по-дълго металите циркулират в кръвта, толкова тъканите, включително и косата, ги усвояват и складират. Трябва да се отбележи обаче, че кръвният тест не е показателен за хронично метално отлагане.
• Слюнка
Висока концентрация на метали в слюнката обикновено се открива вследствие отделяне на тежки метали (като живак) от пломбите от амалгама или от други метални импланти. Когато се сравнява концентрацията на метали в слюнката преди или по време на теста с дъвчене на дъвка, може да се открие завишено отделяне на метали особено, ако пломбите са стари и порьозни.
• Фецес диагностика
Концентрацията на метали във фецеса преди хелаторна терапия е резултат от поглъщането на метали през устата. Концентрацията на метали във фецеса след хелаторна терапия показва концентрацията на хелаторно свързаните метали в стомашно-чревния тракт. Затова и най-добра оценка може да се даде, когато се сравнят анализите преди и след орална хелация.
• Тъканен анализ на нокти
Ноктите също носят информация за количеството тежки метали в организма. Изследват се 0.2 грама чисти нокти от пръстите на краката или ръцете, като те не трябва да са лакирани.
Какво стои зад термина „тежки метали”?
Металите, които се наричат “тежки”, имат плътност, по-висока от 5 g/cm3. Някои тежки метали са жизненоважни за организма (мед, цинк, желязо). Други, като например живака, оловото и кадмия, не са и не могат да бъдат метаболизирани от тялото. Затова те се натрупват в него. При такива случаи се предизвиква интоксикация, която възпира нормалното протичане на множество физиологични процеси.
Отровното действие на тежките метали върху човека и животните е толкова по-голямо, колкото по-добре разтворими във вода и мазнини са техните съединения. Разтворени, те проявяват своята токсичност много по-бързо и лесно.
Според последни проучвания се оказва, че металите действат като катализатори в оксидативни реакции на биологични макромолекули и затова интоксикирането всъщност се изразява в оксидативно тъканно увреждане.
Металите могат да са редокс-активни и редокс-неактивни. Първите (желязо, мед, хром, кобалт, ванадий) участват в окислително-възстановителните процеси.
Редокс-неактивните (олово, кадмий, живак, никел и др.) разрушават молекулите на основните антиоксиданти и водят до образуването на свободни радикали. Също така токсичните метали могат да се акумулират в различни тъкани и органи, например артерии, кости, стави, мускули. По този начин те отслабват функциите им и възпрепятстват регенерацията им.
“Добрите” и “лошите”
Интересен е фактът, че металите могат взаимно да се заместват в организма. Например: цинкът е предпочитаният от тялото минерал за 50 жизненоважни ензима. Ако неговите нива в организма намалеят, но за сметка на това количествата на кадмий, арсен, олово или живак са високи, тялото ще замести цинка с някои от тези токсични метали.
Бедната на хранителни вещества диета и хроничният стрес ускоряват изчерпването на жизненоважните минерали и метали (като цинк, калций, мед, желязо, хром, фосфор, магнезий, манган, селен и много други) и заместването им с токсични метали.
Въпреки че приемът на достатъчно количество жизненоважни минерали и метали е свързан с крепко здраве, твърде високите нива на някои от тях също може да доведе до интоксикация. Затова балансът е един от най-важните принципи при всеки възстановителен подход.
Милена ВАСИЛЕВА
Харесайте zdrave.to и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!
