Д-р София Халачева: Един резултат над нормата не е достатъчен, за да се постави диагнозата диабет

Д-р София Халачева е лабораторен лекар, има специалност по Клинична лаборатория и 15-годишен професионален опит. От 2011 г. е магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт към МУ - ФОЗ - София. Има публикации в международно научно списание и 19 участия в курсове за следдипломна квалификация, национални научни симпозиуми и конгреси. Член е на Българското дружество по клинична лаборатория.
 
- Д-р Халачева, кои лабораторни изследвания са показателни за поставяне на диагнозата “Захарен диабет”?
- За поставянето на тази диагноза в момента съществуват утвърдени от Световната здравна организация следните критерии:
 
- Случайната стойност на плазмена глюкоза над 11.1 mmol/l в проба, взета по всяко време на денонощието, без оглед на интервал от последното хранене, е показателна за диабет. Разбира се, и ако са налице характерните за диабета клинични признаци - повишено отделяне на урина, увеличен прием на течности, необяснима загуба на тегло и др.

- Другият критерий е когато плазмената глюкоза на гладно е над 7.0 mmol/l. Под “на гладно“ трябва да се разбира, да е спазен 8- часов интервал без прием на храна.

- Трето - плазмена глюкоза на 2-ия час от орален глюкозо-толерансен тест (ОГТТ - известен като тест с обременяване с глюкоза), проведен съобразно изискванията на СЗО със 75g глюкоза - над 11.1 mmol/l.

- През 2011 г. към диагностичните критерии беше добавен и гликираният  хемоглобин (HbA1c). За диагностични се считат стойностите на HbA1c  над 6.5%.
 
- Един отклоняващ се лабораторен резултат достатъчен ли е за поставяне на диагнозата?
- Веднъж получен резултат над посочените стойности изисква повторение. Освен в случаите, когато има налице класически клинични симптоми на хипергликемия. Може да се повтори същият тест или да се избере различен. Ако двата теста са извън допустимите стойности диагнозата се потвърждава. Ако се получи разминаване, повтаря се само тестът, който е с патологични стойности и ако резултатът се повтори, това е потвърждение за диагнозата. Все пак имайте предвид, че говорим за лабораторната страна на въпроса. Диагнозата се поставя от специалист-ендокринолог, който е длъжен да се съобрази с още допълнителна информация за всеки конкретен пациент.

- Може ли да се провежда лабораторен скрининг за откриване на захарен диабет?
- Скринингови изследвания трябва да се провеждат на хора, при които са

налице определени рискови фактори

Такива са например: наднорменото телесно тегло, анамнеза за заболяването при роднини по първа линия, артериална хипертония, ниво на HDL - холестерол под 0.9. На такъв скрининг могат да разчитат жени, родили дете с тегло над 4 килограма, или които имат диагностициран гестационен диабет. В това число попадат и хората със сърдечно-съдови увреждания и такива, които водят заседнал начин на живот. Удобното в случая е, че едни и същи лабораторни изследвания - плазмена глюкоза на гладно, ОГТТ и HbA1c се използват освен за диагноза, още за скрининг на диабета, както и за откриване на преддиабет. Тук е мястото да споменем и съществуването на имунологични маркери, които могат да се докажат в кръвта много преди клиничната изява на диабета. Това са автоантитела срещу различни антигени в Лангерхансовите острови на панкреаса. Определянето им е препоръчително за оценка на риска за развитие на заболяването тип I. Тук вече става въпрос за фамилно обременени хора и при пациентки с гестационен диабет.

- Как се контролира лабораторно кръвно-захарното ниво след поставяне на диагнозата “Захарен диабет”?
- Добрият контрол на кръвната захар трябва да включва измерването на кръвната захар на гладно, тоест на т.нар. постпрандиална  кръвна захар. А това значи - проверка на нивото на кръвната захар 2 часа след нахранване и на гликирания хемоглобин. При провеждането на кръвно-захарен профил задължително се изследва постпрандиалната кръвна захар. Препоръките на Международната диабетна федерация за добър гликемичен контрол посочват стойности на плазмена глюкоза на гладно от 4.0 до 6.1 mmol/l и постпрандиална плазмена глюкоза под 7.8 mmol/l. По-високи са прицелните терапевтични нива - 7.5-8% при някои пациенти, като например при възрастни хора или болни с напреднали усложнения. Това се отнася и за

пациенти с много съпътстващи заболявания

както и такива с анамнеза за тежки хипогликемии. Затова като най-правилен се смята индивидуалният подход към всеки отделен пациент.

- Колко често се изследват тези показатели?
- HbA1c трябва да се изследва през 2-4 месеца при диабет тип I и на всеки 3-6 месеца при диабет тип II. Честотата на изследване на всички показатели се съобразява с това, дали е постигнато желаното ниво на гликемията, има ли промени в терапевтичното поведение и др. фактори.

- Какво представлява гликираният хемоглобин и какво е значението му при контрол на диабета?
- Този показател е известен като златния стандарт за оценка на гликемичния контрол при хора със захарен диабет. Носи информация за средното ниво на кръвната захар за предшестващите изследването три месеца. Има следните предимства: измерва се еднократно за деня, изследването може да се проведе по всяко време на деня и не изисква специална подготовка. Смята се, че в най-голяма степен корелира с развитието на диабетните усложнения - ретино-, нефро- и невропатия. Използва се и като скрининг за предиабет. Американската диабетна асоциация препоръчва ниво на HbA1c между  5.7 и 6.4% да се приема като фактор за повишен риск за бъдещо развитие на захарен диабет.

- Кои други изследвания се препоръчват, за да се гарантира добър контрол на диабета?
- Разбира се, добрият контрол на диабета не включва само контрол на кръвната захар. Тук се включват показатели за контрол над рисковите фактори, като например липиден профил, показатели за протромботично състояние и др. За контрол на бъбречната функция се изследва излъчването на албумин в урината. При тип I диабет то трябва да се провежда 5 години след поставяне на диагнозата - прави се веднъж годишно. При  тип II - веднага след откриване на диабета и с честота 1 път за година. Всяка година се изследва нивото на серумен креатинин и се изчислява скоростта на гломерулна филтрация за определяне на степен на хронична бъбречна увреда, ако има такава. Използва се и отношението албумин/креатинин в урината.
 
 
 Милена ВАСИЛЕВА