В началото на мандата на новото правителство експерти от различни области за пореден път се събраха на дискусия за плюсовете и минусите на здравната ни система. Форумът “Пациентът в центъра на системата - определяне на приоритетите в здравеопазването” се проведе в столичния хотел “Шератон”. Предлагаме ви гледните точки на ключови участници във форума - д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването и на д-р Цветан Райчинов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС).
“Целта на здравната реформа не бива да е да се намалят разходите в системата, а да се постигне по-добро качество на предлаганите медицински услуги. Наистина, в здравния сектор през последните 14 години има нарастване на разходите близо 5 пъти, но подобно увеличение има във всички други сфери. Грешка е да се пресмята колко много пари се дават за здраве през последните години. Когато се прави икономически анализ на ситуацията, трябва да се гледа процентът от брутния вътрешен продукт (БВП). Най-високи са били разходите за здравеопазване през 2001-2002 г., когато са достигали 4,5% от БВП. През 2014 г., ако не беше направена актуализацията на бюджетите на НЗОК и МЗ, общите публични разходи щяха да са 3,5% от БВП. Сега след актуализациите разходите надхвърлят 4%, но не достигат най-високото ниво, което са имали през годините.
Общите разходи за здравеопазване
надхвърлят 8% от БВП, т.е. двойно повече от това, което плаща държавата. Те идват от частни здравни фондове, от допълнително здравно осигуряване или от джоба на пациентите”, обясни д-р Кацаров.
Той допълни, че в настоящия момент ще бъде грешка да се въведат диагностично-свързаните групи (ДСГ). Този метод на плащане в системата ще стимулира да се изписват повече изследвания на пациентите, което ще доведе до по-големи разходи. Експертът заяви, че е много по-практично и лесно клиничните пътеки да бъдат развити, а цените им да се диференцират според разходите, направени за конкретен болен.
“В крайна сметка цената се определя от търсенето и предлагането, а не от НЗОК или от държавата. Цената и сега не зависи от държавата, защото пациентите доплащат официално или не. Единственият начин пациентът да бъде поставен в центъра на системата, е да я направим зависима от него. Плащанията за медицинска дейност трябва да зависят от това дали пациентът е доволен или не от качеството на услугата. Това означава пациентът да бъде в центъра на системата. За мен, като пациент, няма нищо по-хубаво от това да има колкото се може повече болници и извънболнични лечебни заведения, защото мога да избирам. За мен, като пациент, няма абсолютно никакъв проблем, че болниците са търговски дружества. За мен, като пациент, няма никакво значение дали болниците са държавни, общински или частни. Има значение дали в тях има добри лекари и дали предлагат ефективна медицинска услуга”, каза д-р Кацаров.
“В момента
в центъра на системата не е пациентът, а финансовият министър
Това е на практика човекът, който определя параметрите и решава какво и колко да получат пациентите. Всъщност, колко да живеят”, заяви председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов. Много добре знам от коя школа е новият министър на финансите Владислав Горанов, имайки предвид това, че бе заместник на Симеон Дянков. Искрено се надявам Горанов да не е като Дянков и бюджетът на НЗОК за 2015 г. да се основава на реални параметри и на база потребители, а не както ми отговаряше Дянков, на статистически принцип. Защото, ако е основан на статистически принцип, ще имаме статистически брой умрели хора”, каза той.
Д-р Райчинов допълни, че наскоро е провел едночасова среща с новия здравен министър, на която е обсъждана промяна в пакета от дейности, които НЗОК ще плаща. Идеята е “пакетът да се редуцира до оптимални размери, т.е. до това, което трябва всеки българин да получи, за да не е застрашен неговият живот и здраве.” Става въпрос за дейности, които могат да бъдат остойностени по друг начин или прехвърлени в доболничната помощ.
“За мен удовлетворителното е, че вижданията на министерството и тези на съсловната организация в огромна степен съвпадат. БЛС предлага поне от 5 години да се въведе електронната карта и това не се случва. Нас упрекват в липса на контрол, а единствено БЛС настоява за тази карта, защото без нея какъвто и да е контрол, не е ефективен.
Ако средствата за здраве наистина са нараснали в последните 14 г., то това е основно в перото за лекарствата. При тях растежът е с близо милиард лева. Там са парите и злоупотребите”, допълни Райчинов.
3 млрд. 155 млн. лв. е бюджетът на НЗОК за догодина
На извънредно заседание на 27 ноември Надзорният съвет на НЗОК прие проектобюджета на институцията за 2015 г. Двама от членовете на надзора са гласували “въздържал се”, а един - “против”.
Общата сума в новия бюджет е 3 155 534 000 лв., което е с 325 млн. лв. повече от тазгодишния. Въпросните 325 млн. лв. всъщност са сумата, която НЗОК получи като актуализация на бюджета за 2014 г.
Бюджет 2015 г. на Касата предвижда за болнична помощ да бъдат отделени 1 424 916 000 лв. За лекарствена терапия на злокачествени заболявания са предвидени 180 млн. лв., а за лекарства за домашно лечение, медицински изделия и специални храни - 554 164 000 лв. За личните лекари са предвидени 178 млн. лв., за специализирана медицинска помощ - 190 млн. лв., за стоматология 120 млн. лв., а за диагностика - 70 млн. лв.
Почти няма да има промяна в сумата, която дава държавата на Касата за хората, които осигурява, а именно деца, студенти, безработни, социално слаби, пенсионери, военни, полицаи и държавни служители. В приходната част на бюджета на НЗОК за 2015 г., като трансфер за здравно осигуряване от държавата, е записана сумата 978 279 000 лв., което с около 3 млн. лв. повече от трансфера през 2014 г.
Маргарита Благоева
Горещи
Коментирай