Д-р Стоян Лазаров: Лекуваме за наша сметка дете с разкъсана на две места аорта!

 Асоциация “Детско сърце” стартира кампания в подкрепа на децата с вродени сърдечни малформации. Целта е държавата да покрие напълно разходите по тяхното лечение, включително да подмени остарялата техника за апаратно дишане в Националната кардиологична болница. Проблемите в лечението на вродени сърдечни аномалии коментира д-р Стоян Лазаров - началник на отделението по детска кардиохирургия в Националната кардиологична болница.

- Д-р Лазаров, какво не прави държавата за децата с вродени сърдечни малформации?
- Здравната каса не дава на децата това, което осигурява на възрастните. Има страшна дискриминация към децата със сърдечни малформации. В последните месеци с директора на Националната кардиологична болница проф. Марио Станкев писахме няколко отлично аргументирани писма до НЗОК, на които отговорът беше абсолютно формален, чиновнически, студен, бездушен.

- В какъв смисъл има дискриминация към децата пациенти?
- В така наречения реимбурсен списък на Здравната каса има десетки скъпоструващи консумативи за възрастните пациенти над 90 години. Със същите средства ние може да оперираме десет деца чрез високотехнологична медицина, а резултатът ще им позволи да дочакат 90 години и тогава да им бъде направена сърдечна операция с по-малък риск.

Нашите малки пациенти стоят многократно повече в реанимацията и в отделението, изискват многократно повече нестандартни решения в сравнение с опериран от сърце възрастен човек, независимо колко е била сложна операцията. Сега имаме момче, което лежи в реанимация вече втори месец със скъсана на две места аорта. Това е уникален случай в световната практика. Навсякъде по света, където направихме консултации, се чудеха. Но ние го решаваме. Опитахме да го пратим в други болници, които могат да се грижат за някои от съпътстващите му заболявания. Никой не го иска. Казват ни, че нямат клинична пътека за това. А нима ние в нашата клиника имаме клинична пътека?! Ние нямаме дори експертиза за някои от неговите проблеми и събираме всеки ден консултанти отвън, на които нашата болница плаща. Приет е по клинична пътека за 1900 лв., а ние сме в преразход поне с 40 000 лв., за да го лекуваме.

Години наред се борим за финансиране, което да позволява покриване на разходите за малките ни пациенти. Най-скъпата кардиохирургична клинична пътека е 14 500 лв. Понякога тези пари не стигат и за възрастните. Но при децата не стигат много по-често. Един наш пациент със сложна вродена кардиопатия след успешна еднократна операция или серия от операции и след това води нормален живот, ни струва средно 24 000 лв., понякога и много повече.

- Кой покрива разликата от 10 000 лв.? Искате ли тези пари от родителите на своите пациенти?
- Не. При нас няма кофинансиране от пациентите, за разлика от други болници. За съжаление, загубите са за наша обща сметка.
Затова с колегите се борим вече години наред да убедим Здравната каса да поеме реалната стойност на лечението. Оттам ни отговарят, че нямат пари. А в същото време НЗОК заплаща далеч по-скъпи неща за възрастните пациенти, с далеч по-неясен резултат.

Нямаме лоби

Може би нашите пациенти са прекалено малки и не реват достатъчно. Защото трябва да ревеш много силно, за да те чуе някой.

- Колко са клиничните пътеки за детска кардиохирургия и как се заплащат?
- Основно работим по четири клинични пътеки. Една от тях е финансирана добре и от нея имаме около 12% печалба. Всичко друго е 30% до 80% недофинансирано, а понякога и 100%. Консумативите са изключително необходими при деца. При някои от нашите пациенти липсва белодробната артерия или е слаборазвита. Тогава се налага да свързваме с изкуствен съд белите дробове и дясната сърдечна камера. Здравната каса е определила цена на изкуствен съд, колкото една нормална човешка клапа, а изкуствен съд струва три пъти повече.

- На колко деца годишно се налага да слагате тези скъпоструващи консумативи?
- Искаме не повече от 30 изкуствени съдове на година. Дори предлагаме в писмото до Здравната каса да бъде проверяван всеки случай, за да отпаднат съмненията за злоупотреби.

Изчислили сме, че ни трябва 1 млн. лв. на година, за да се покриват клиничните пътеки и да лекуваме българските деца качествено. Вече изоставаме. Медицината е технологична дисциплина и няма как да сме в крак с нея при условията, в които сме поставени. Модерната апаратура струва 2-3 млн. лв. Ако не работим по европейски програми, няма откъде да вземем пари за апаратура.

- Колко струва такова лечение в чужбина?
- Ако държавата трябва да плати това лечение в чужбина, ще трябват 15 млн. лв., а не единия милион, който на нас ни липсва. Ето защо съм предприел една тактика, без да ангажирам колегите в това “пъклено дело”: изпращам пациенти със сложни пороци да искат финансиране във Фонда за лечение на деца, защото знам, че офертите в чужбина ще са от 70 до 100 хиляди евро. Преди няколко месеца ми се обади управителката на Здравната каса: “Какви са тези пациенти?! Те са четири тази седмица и трябва да дадем за лечението им половин милион лева!” Отговорих й: “Това ви чака, след като няма условия да правим тези операции при нас”. Ще

използваме и такива трикове

но тези проблеми трябва да се решат.

- Лекуват ли се при вас деца от чужбина?
- Това е нещо, с което се гордеехме доскоро. Сега тези пациенти ни липсват. Те не идват, защото искат нормални битови условия. Квалификацията на персонала е налице и е задължително условие, но не е достатъчна. За 20 години през нас са минали над 1100 деца от Македония, Албания, Косово, които плащаха реалната цена на лечението. Докарали сме над 12 милиона евро на държавата. Откакто тези пациенти изчезнаха от нашата болница, доходите на персонала спаднаха значително. И сега изпитваме драматична нужда от персонал, дотам, че в един момент ще трябва да спрем да работим, защото ще излезем извън стандарта. Колкото пъти поканим анестезиолог отвън с каквато и да е заплата, като дойде и два дни работи с бебета, които тежат само два килограма, казва: “Достатъчно, не мога!”.
Не достигат специалисти, които да работят с машината “Изкуствено сърце - бял дроб”, нямаме достатъчно реанимационни сестри, реаниматори кардиолози. Защото сестра в друга кардиология взима заплата колкото моите старши асистенти хирурзи. Как да ги задържим при нас? Няма как.

- Имате ли възможност да работите на световно ниво, ако ви се заплащат напълно клиничните пътеки, и ще спрете ли да изпращате деца за лечение в чужбина?
- И сега ние изпращаме изключително рядко деца в чужбина. Това, че в рамките на два месеца сме насочили повече, е чисто стратегически. Раждаемостта в България намаля, а някои от патологиите са изключително редки и не можем да добием експертиза с един случай на 4-5 години. Затова каним чужди хирурзи, които имат опит с тези патологии, за да оперират заедно с нашия екип и той да се учи. Уверявам ви, че и сега правим нещата на добро европейско ниво. Преди 6-7 години ги правехме на изключително високо ниво. Изоставаме, защото нямаме техническите условия да работим съвместно с детските кардиолози. Те да направят нещо в същата оперативна зала, ние да довършим нещо по хирургически път на същото място. За това трябват специални видеоапаратури и беше нещо, което започнахме преди 15 години, но спря, защото държавата се отказа от нас. Ние бяхме едни от пионерите в тази област.

- Как се отразява на порасналите ви пациенти това, че на детските кардиолози и кардиохирурзи не се заплаща лечението на възрастни?
- Вече порасналите пациенти над 18 години с вродени малформации не са малко, тъй като кардиохирургията в неонаталната възраст е много успешна. 90% от родените със сърдечни малформации деца продължават да живеят и стават възрастни хора. Около 7500 пациенти, които сме оперирали като деца в последните 50 години, сега са възрастни. У тях настъпва един ужас как ще се третират, ако имат проблем. Такъв пациент се подхвърля от кабинет на кабинет и нас ни викат непрекъснато по различни болници да даваме консултации. Слава Богу, че колегите осъзнават нуждата от такава експертиза. Но има много здравни заведения, които не осъзнават това и правят буквално глупости с такива пациенти. Това са престъпления на организацията в системата.


Мара КАЛЧЕВА