Малка яхта с 63 нелегални имигранти на борда, сред които деца и дори бебета, е задържана край Шабла. При проверката е установено, че 16-годишен младеж се нуждае от лекарска помощ. Той веднага е транспортиран до Каварна. След преглед на място от екип на “Спешна помощ” се установява, че е наложително момчето да бъде преведено в спешния център на болница “Св. Анна” - Варна, а по-късно и до спешен детски кабинет в “Св. Марина” - Варна, където да остане за лечение. 59 от бежанците се определят като афганистанци, останалите - като сирийци. 18 са жените сред тях, 16 са децата. През нощта пренощуват във Варна. От БЧК им раздават храна за 48 часа, дезинфектанти и маски. На следващия ден са транспортирани до центровете за настаняване в страната. Там нелегалните имигранти се изследват за чревни инфекции и холера. А в случай на нужда - и за Ебола. Информацията към днешна дата е, че всички 63 нелегални имигранти вече са в стабилно здравословно състояние. Четиримата, които са в най-тежко състояние и се нуждаят от спешна помощ, са изписани и са настанени в центровете за настаняване. Сега възниква въпросът дали има риск тези нови бежанци да пренесат зарази от страните, от които идват. Ваксинирани ли са? Отговорите на тези въпроси потърсихме от д-р Светла Станева, директор на РЗИ-Варна. В системата на РЗИ е от 1987 г. Завършила е медицина през 1983 г. През 1990 г. придобива специалността “Епидемиология”, а през 2009 г. завършва магистърска програма по Обществено здравеопазване. Била е шеф на дирекция “Надзор на заразните болести”.
- Д-р Станева, има ли риск от пренасяне на зарази от бежанците, открити в яхтата край Шабла? Откъде идват те?
- Бежанците, които пристигнаха у нас, са от Азия и от Северна Африка. Преминали са през Турция. В този смисъл ние обсъждаме няколко основни риска за здравето, свързани със заразно начало: чревни инфекции, холера, коремен тиф, които са разпространени в тези региони. Тревога буди и липсата на яснота по отношение на имунизациите на децата, които са 18, за полиомиелит и полиомиелитоподобни заболявания. Проблем също така може да се окажат и вирусните хепатити А, с по-леко протичане, основно като болест на чревните инфекции, рискът от СПИН, рота- и ентеровируси при малките деца. Извън изброените заболявания има опасност от пренасяне и на други инфекции от групата на въздушно-капковите, по-точно т.нар. синдром МЕРС, който се разпространява в Северна Африка. При него смъртността е висока. Засяга дихателната система и няма специфични мерки за лечение.
- Какви са симптомите на МЕРС?
- Началото е неспецифично, проявява се с грипоподобна симптоматика. Протичането е тежко. Освен че засяга дихателната система, заболяването протича с тежка, животозастрашаваща интоксикация. Така че рискът относно това заболяване е по-реален от риска за внос на Ебола, защото в рамките на инкубационния период има възможност за непосредствено пренасяне на заразата от пътуващи от Северна Африка.
- Има ли лечение за МЕРС, ако се установи преносител на заразата у нас?
- Лечението е само симптоматично. Изходът зависи до голяма степен от общия здравен статус на организма и неговите защитни сили.
- Какъв е инкубационният период на заболяването? В какъв период от време може да се разбере дали някой от бежанците не е носител на вируса?
- Ние няма как да кажем това, защото не можем
да преценим дали е изтекъл инкубационният период
Не знаем преди колко време тези хора са напуснали домовете си. Но, така или иначе, колегите на мястото, където са настанени бежанците, имат опит, те работят с тях и могат да преценят риска сред такива групи от бежанци. Има си и установени практики за изследване, за лечение, ако се наложи.
- Как се предава заболяването МЕРС?
- Това е вирусно заболяване. Освен чрез въздушно-капков път, може да се предаде и по контактен път - чрез предмети, които са замърсени от капки от секрети на заразени с вируса хора.
- Устойчив ли е вирусът върху предмети и заразени повърхности?
- Относително устойчив е, но вирусите по принцип са вътреклетъчни организми и не могат да издържат дълго време на изсушаване.
- Какво е общото ви впечатление за имигрантите? В какво здравословно състояние са?
- Тези хора, които аз прегледах, бяха в много добро общо състояние. Аз видях малка част от тях, но бяха вече нахранени и видимо изглеждаха добре. Имаше една майка с дете. Майката беше много спокойна, но не ми се мисли тези хора как са се чувствали на тази малка яхта... Все пак са изминали доста километри, докато стигнат до Варна. Сигурно има сериозни причини да се подложат на такъв риск.
- Те са били сигурно без вода и без храна?
- Да, така се установи. Имало е хора сред тях, които
не бяха яли 4 дни
Приемането и на малко количество храна при тях създаде проблем - бурна перисталтика, остър корем. Така че захранването им също беше проблем в началото.
- Какви са предпазните мерки за профилактика на тези заболявания?
- Нека хората да си мият по-често ръцете, както и обилно да измиват с вода плодовете и зеленчуците, които приемат за храна. Много ценно средство, когато няма условия за измиване на ръцете с вода, са алкохолните кърпички. Те унищожават и вирусите. Може да се използват за тази цел и препаратите за дезинфекция на ръцете. Така, дори и човек да допусне контакт със замърсени предмети, може да се предпази от заразяване с вируси, бактерии и паразити. След като децата играят на пясъка - на плажа или на детските площадки, също трябва много внимателно да им се мият ръцете, краката, лицето.
- Още ли е опасна водата при вас на Офицерския плаж?
- Не, вече не е опасна. Очакваме да излязат резултатите от последните проби. По първоначални данни се очаква да бъдат добри, но аз разчитам повече на това, че предизвикахме институциите да се съберат и да направят в рамките на две седмици, надявам се, оценка на рисковите точки по протежението на Шокъровия канал, за да предприемат нужните действия и да се предотврати възможността за бъдещи замърсявания на морето от там.
- А сред хората, които пострадаха от наводнението, има ли бум на заболявания?
- Първо, не само бум, но и единични заболявания няма. Хубаво е, че така се развиха нещата. Ние бяхме длъжни да предупредим за рисковете от разпространение на заболявания след наводнението.
Милена ВАСИЛЕВА
Горещи
Коментирай