Д-р Тодор Йорданов завършва Медицински университет - София през 2016 г. Специализирал е кожни и венерически болести към Медицински институт-МВР - гр. София.
Преминал е и редица допълнителни специализации в Австрия, Франция, Гърция и др. Основните му интереси са в областта на клиничната дерматология, дерматовенерологията, естетичната медицина и дерматохирургията.
Ежегодно посещава курсове, семинари и обучения с цел повишаване на професионалната си квалификация. От 2016 г. и до момента практикува в МЦ “Дерма София”.
Д-р Тодор Йорданов е специалист по кожни и венерически болести. Разговаряме с него за диагностицирането на различни кожни заболявания и съвременните начини за лечението им.
- Д-р Йорданов, дерматохирургията е една много бързо развиваща се в последните години сфера. Какво представлява този клон на дерматологията?
- Дерматохирургията е подспециалност на дерматологичната наука. В последните години част от колегите специалисти дерматолози се насочиха и специализираха в тази област. Дерматохирургията е ангажирана с премахването на кожните образувания, било то доброкачествени, преканцерози или злокачествени такива.
- По какъв начин се извършват оперативните намеси?
- Оперативното премахване на кожните образувания се извършва по няколко начина. Най-често използваният метод е хирургичната ексцизия, с или без локална кожна пластика. По-рядко се прилага шейв ексцизията, която също е бърз и надежден метод.
- Разкажете ни повече за тези два метода – хирургичната ексцизия и шейв ексцизията.
- Хирургичната ексцизия представлява оперативен метод, чрез който се премахват доброкачествени или злокачествени кожни образувания. „Патологичната“ тъкан се изрязва в здрави граници, чрез хирургичен скалпел.
Най-често се прилага елиптичната ексцизия, но в някои от случаите се налага прилагането на други тип ексцизии – кръгови, ромбоидни и др. В зависимост от това, оперативната рана се зашива послойно, като при някои от оперативните намеси се налага локална кожна пластика (ламбо) или присадка (graft).
Как да идентифицираме висок риск от меланом по тези 2 често срещани признака
От своя страна, шейв ескцизията е доста по-бърз и лесен за повечето специалисти метод. При него лезията се „избръсва“ чрез хирургичен скалпел около 1-2 мм под кожата. След това най-често се прилага електрокоагулация, хемостатичен разтвор или киселина, за да се спре кървенето и „затвори“ получилата се оперативна рана.
- Има ли болка по време на интервенцията?
- В повечето случаи дерматохирургичните намеси се извършват под локална анестезия, което ги прави напълно безболезнени, и пациентът може да продължи спокойно ежедневието си след това.
Най-често анестезията е под формата на интра-, суб- и перилезионално приложение на анестетика с игла (инфилрационна анестезия), но в някои от случаите се прилагат и анестетици под формата на крем, спрей и др.
- Пациентите усещат ли някакъв дискомфорт след манипулацията?
- Дерматохирурзите боравим с много фини инструменти, като ножици, иглодържатели, пинсети, конци и прочее. Това прави постоперативния период много лек. В повечето случаи, ако има дискомфорт, той преминава в рамките на 24 часа постоперативно.
- Какви по-специални грижи се полагат след хирургичната ексцизия и след шейв ескцизия?
- При оперативната ексцизия е задължително оперативната рана да е покрита с лепенка до премахването на конците. Това се случва между 5-14 дни след интервенцията, в зависимост от локализацията, големината на лезията и сложността на намесата. След премахването на конците се започва прилагане на гелове против белези и фотопротективни продукти.
При шейв ексицизията раната е покрита с лепенка само за 24 часа. След това раната е открита, с цел да се оксигенира, като се започва използване на антибактериални и епителотонични средства.
Д-р Тодор Йорданов
- Крие ли рискове премахването на бенките?
- Все още в хората има известно количество страх от премахването на бенки и други кожни образувания. При правилната хирургична техника няма абсолютно никаква опасност за здравето на пациента. Рискът идва от неправилното приложение на лазери, електрокоагулация, течен азот, киселини, домашни средства при кожни образувания, които подлежат само на хирургична намеса.
- Трябва ли да се изследват задължително премахнатите образувания?
- Всяко кожно образувание, което е хирургично отстранено, трябва да бъде дерматохистопатологично изследвано, въпреки че видът му може да е напълно доброкачествен.
- Напоследък в България навлезе един нов и по-непознат за читателите ни метод – дерматоскопия на кожни образувания. Какво представлява дерматоскопът и самата процедура дерматоскопия?
- Дерматоскопията е неинвазивен метод, който много лесно и достъпно позволява ние, лекарите, да наблюдваме in vivo структурите на епидермиса, дермо-епидермалната граница и папиларната дерма. Тези структури са пряко свързани с хистологичните характеристики на съответната лезия.
Дерматоскопът, сам по себе си, се състои от прозрачна плочка, светлинен източник (поляризиран или неполяризиран) и лупа. Някой от по-новите модели позволяват дигитален запис и заснемане на изображението. Увеличението на наблюдавания образ през дерматоскопа варира между 10 и 100 пъти.
- Какви са предимствата на този метод?
- Предимствата са много, но ще спомена най-важните. В повечето случаи апаратурата е много лесно преносима и удобна за употреба. При квалифициран специалист процедурата е високоспецифична, като в немалка част от случаите може да се избегне ненужно дерматохистопатологично изследване.
Методиката е бърза и за кратък период от време могат да бъдат прегледани голям брой кожни лезии. Позволява дигитално записване на образуванията и тяхното проследяване във времето.
- Кои са най-честите образувания, които диагностицирате с този метод?
- Най-важната диференциация, според мен, е тази между доброкачествен меланоцитен невус и малигнен меланом. При някои от лезиите границата е много тънка и чрез този метод можем да уловим много ранна неопластична трансформация и да спасим човешки живот.
Друг тип лезия, която лесно и бързо можем да диагностицираме, е базалноклетъчният карцином. Най-малката подобна лезия, диагностицирана от мен, ексцизирана и дерматохистопатологично верифицирана, е 2 мм базоцелуларен карцином в супрапубична зона.
Също така ежедневно наблюдаваме доброкачествени лезии, като себорейни кератози, фиброми, кисти, дерматофиброми и някои по-редки, като сирингоми, трихоепителиоми, хидроцистоми и др.
Хората с голям брой бенки живеят по-дълго?
- Разкажете ни за някой по-интересен случай от практиката ви, при който дерматоскопията е била от полза.
- Наскоро диагностицирах млад мъж с фтириаза, причинена от Phtirus pubis (срамна въшка), която е била незабелязана от друг колега. Такъв тип заразна дерматоза може лесно да бъде пропусната, ако изследването не е проведено с дерматоскоп.
- Каква е възрастта на най-младия пациент с диагностициран от вас кожен рак, използвайки дерматоскопския способ?
- Най-младият пациент с доказан от мен меланом е на 18-годишна възраст. Млада дама, която нямаше представа за съществуването на неоплазията. Друг скорошен интересен случай от моята практика е дерматоскопско отдиференциране на Spitz nevus от малигнен меланом при 5-годишно момиченце.
- Колко време прочита прегледът на бенки с дерматоскоп?
- Това естествено зависи от броя и типа на образуванията. Има хора, които страдат от т.нар. Nevus Dysplasticus Syndrome, при който голяма част от невусите са атипични. При такъв тип пациенти трябва да сме извънредно внимателни, тъй като лесно може да бъде пропуснат наличен злокачествен меланом. Стандартната продължителност на прегледа е около 20 минути.
- Използва ли се дерматоскопията за други кожни патологии, освен кожните образувания?
- В последните години големите умове в тази област налагат много нова концепция, а именно дерматоскопията на кожните болести. Част от тях могат да бъдат навременно и акуратно диагностицирани само чрез дерматоскопия. Някои от тях са псориазис, лупус, лихен, дерматит, уртикария, алопеция, дерматомиозит, склеродермия и др.
- Колко често съветвате хората да проверяват бенките си?
- Честотата на прегледите е в зависимост от групата, в която попадат пациентите. Нискорисковите е добре да се преглеждат веднъж годишно, а среднорисковите – два пъти годишно. При високорисковите прегледите следва да са на всеки 3 месеца. Пациентите, оперирани от малигнен меланом, през първата година трябва да посещават ежемесечно специалист.
Милена ВАСИЛЕВА
