Д-р Веселин Давчев е началник на Отделението по фтизиатрия към Клиниката по пневмология и фтизиатрия към Университетска болница “Св. Георги” в Пловдив. Има повече от 30 г. клиничен опит в диагностиката и лечението на белодробни болести, както и в профилактиката на заболяванията на белите дробове.
Специалист е по вътрешни болести - пневмология и фтизиатрия, здравен мениджмънт. Има натрупан богат опит в лечението и диагностиката на ХОББ, бронхиална астма, пневмония, плеврити, туберкулоза, обструктивни и възпалителни белодробни болести, диагностика на доброкачествени и злокачествени заболявания на дихателната система.

- Д-р Давчев, провеждате на всеки три месеца профилактични безплатни прегледи за туберкулоза. Установявате ли повишение на заболеваемостта?
- Превенцията и контролът на туберкулозата в България се води от Министерството на здравеопазването и Националните програми за превенция и контрол на туберкулозата. Тези програми от 2007-2008 г. бяха съфинансирани от Глобалния фонд, който беше създаден да подкрепи националните програми за контрол на туберкулозата в 18 страни в Европа. Благодарение на активната ни дейност в посока скрининг, профилактика, своевременна диагноза и лечение, към днешна дата в България успешният изход от лечението на туберкулозата е близо 85%. През 2006 г. заболеваемостта беше 39.1, а през 2017 г. - 19.9 на 100 000 население. 
През тези четири седмици на отворените врати в годината приканваме всички пациенти, които имат белодробни проблеми, приличащи на туберкулоза или специалистите и общопрактикуващите лекари да насочват към нас желаещите за безплатни изследвания и профилактичен преглед - извършва се манту, изследва се храчка, ако е нужно, прави се и рентгенография и се уточнява състоянието на всеки болен. 
В тези седмици, за този десетгодишен период, сме открили 1200 нови активно болни и около 4000 - с латентна туберкулоза. Формата на отворените врати е особено ползотворна, когато скринингът се извършва на място в рисковите контингенти. Например по последни данни от този септември, сме открили 3 нови болни за лечение и 4 - с латентна туберкулоза, които започнахме да обработваме. Това е смисълът на отворените врати.

- Кои са тези рискови контингенти, за които споменахте?
- Големи рискови групи са т.нар. затворени колективи - затворници, старчески домове и такива за хора с увреждания, както и алкохолиците, бежанците, медицинският персонал, разбира се, диабетиците. В последните години се оформи една нова рискова група, в резултат на съвременното лечение на редица заболявания - 
терапията с имуносупресивни средства, 
най-общо казано. Това е химиотерапията при онкологичните заболявания, биологичната терапия при псориазис, на стомашно - чревни, ревматологични заболявания, които също за съжаление създават предпоставки за развитие на активна от съществуваща латентна туберкулоза. 
Но, ако трябва да бъда по-точен, основната рискова група, независимо от етнос и раса, е тази на контактните на активно болни с бацилоотделяне. И ако такъв пациент има вредни навици - пуши или пие, ако се подлага и на имуносупресивно лечение, диабетик е, наркозависим или има ХИВ и СПИН, нещата стават много по-сериозни.
Стартираме сега нов пилотен проект за изследване на латентна туберкулоза в домове за хора с психични заболявания, в хосписи, в места за бездомни хора.

- Споменахте латентната туберкулоза. С какво се характеризира тази форма на заболяването?
- Латентната туберкулоза е, когато човек е заразен, но не може да прехвърля бацилите на други хора и има вирулентни бактерии в себе си, които го правят уязвим при наличие на рискови фактори. Латентната форма изразява същността на туберкулозната бактерия. Защото заразяването с туберкулоза може да настъпи в детска възраст, а човек да се разболее в старческата си години. Тук т.нар. инкубационен или латентен период може да продължи през целия живот. Това е и коварството на заболяването. А, когато се съчетаят и другите рискови фактори, за които споменах, пациентът е в много висок риск. 
Около 10% от тези пациенти с латентна туберкулоза могат да развият през живота си заболяването, половината от тях - в първите две години от заразяването си. Но, по-важното е, че действително латентната туберкулоза представлява онзи резервоар, който ще продължи да поддържа заболеваемостта в България. Самото туберкулозно заболяване се променя, засяга нови контингенти и предизвиква сериозни диагностични проблеми. Предизвикателството вече не е в увеличаването на случаите с туберкулоза, а в промяната на характера й и необходимите ресурси, за да може да бъде лекувана обикновената, а по-нататък и мултирезистентната туберкулоза.

- Важното е, че хората с латентна туберкулоза не могат да заразяват други хора...
- Да, това е единственото й предимство, обаче рискът си остава. Ако, по някакъв начин, човек има рисково поведение или се разболее от общо обменни заболявания, като диабет, ревматологични и онкологични болести, основната опортюнистична инфекция, след спадането на имунитета, за нашите ширини и за България, това е туберкулозата. Ако погледнете оттатък океана, болните със СПИН загиват от пневмония, Капоши, но не и на първо място от туберкулоза. Защото заразеността от туберкулоза на обществото там е много ниска. Освен това, пациентите с активна туберкулоза заразяват още 10-15 човека на година. Така че, уточняването на латентната туберкулоза е изключително важен момент и е наш приоритет. Лечението на латентната туберкулоза ще предотврати нови огнища и ще спести средства на общественото здравеопазване. Проблемът се усложнява и от това, че в доста от случаите туберкулозата протича скрито, без особени симптоми, в неколкомесечен период. Това е предпоставка заразоносителят да заразява дълго време, без да потърси лекарска помощ.

- Какви са характерните симптоми на болестта?
- Най-важният показател е дълготрайността на оплакванията. В началото пациентът започва да чувства субфебрилна температура, изпотявания, които след време може да изчезнат и той да се почувства по-добре. След време тези периоди зачестяват, човек губи апетита си, заедно с това и килограми, започва да покашля - в началото по-слабо, след това - постоянно, с незначителни храчки, след това и с кръвохрак. Такава неколкомесечна обща симптоматика (субфебрилна температура и изпотяване) и над три седмици на покашляне с вадене на храчки, е много съмнително за туберкулоза. 
От изключително важно значение за поставянето на диагнозата е отчитането на рисковите фактори, за които споменахме по-горе. Много лесно е да се постави диагнозата, когато при нас идва един изтощен човек, 
намалил 20 кг от теглото си, бледен, 
целият изпотен, кашлящ и споделя, че от няколко дни има кръвохрак и бодежи в гърдите. Тогава нещата са много лесни. Това е състояние, което за съжаление виждаме все по-често. Но имаме и много болни, които дори нямат оплаквания и са в абсолютно съхранено състояние, определящи се с “нормална” кашлица, тъй като са пушачи от 20 години. При тях заболяването се открива напълно случайно.

Д-р Веселин Давчев

- Свързваме туберкулозата предимно с белите дробове, кои други органи може да засегне?
- Когато причинителят навлезе през белия дроб, попада в кръвното русло и се генерализира в кръвта - около 15 минути, след като се вдишат, туберкулозните бактерии вече са в кръвта. От там започват да се фиксират в отделни органи - попадат в гръбначен стълб, в бъбрек, в черен дроб. Разбира се, организмът има извънредно големи възможности за борба с тях - веднага се включват защитни клетъчни механизми, които в повечето случаи ги унищожават. Всичко зависи от реактивността на организма, от количеството и жизнеността на микробите. Например, ако едно кърмаче влезе в контакт с болната си майка, то развива веднага т.нар. остро протичаща туберкулоза - разсеяна по кръвен път, милиарна, менингит и бързо настъпваща смърт. 
При един по-възрастен човек, с вече съществуващ някакъв антитуберкулозен имунитет, нещата ще са по-различни, тъй като организмът му ще е по-подготвен за първичното и вторичното разсейване в кръвта на туберкулозата, така че няма да развие такива активни и остри форми. Но въпреки че повечето от тези бактерии биват избивани от клетъчните механизми на организма, някои от тях остават вирулентни в съответните органи. Изпадат в латентно, спящо състояние. И чакат онова, за което говорихме: попадане на организма в рискова среда, поведение или заболявания и започват развитието си. И, ако този път инфекцията се развие в бъбрека, имаме бъбречна туберкулоза, ако е в костите - костна туберкулоза, ако е в кожата - кожна туберкулоза и т.н. Няма орган в организма, в който да не може да се развие туберкулоза поради това специфично за болестта разсейване.

- След като веднъж е боледувал човек от туберкулоза, изгражда ли имунитет?
- За съжаление, такъв имунитет не може да бъде изграден. Ваксинацията помага само в детска възраст и се прилага за намаляване на тези т.нар. остри, бързи форми. Имайте предвид, че хората, прекарали туберкулоза, за съжаление дори и лекувани, запазват в повечето случаи добре капсулирани, но вирулентни бактерии. А тези огнища, когато се появят рисковите фактори, могат да се активират отново - това е жарава, която се раздухва и отново формира инфекция. Човек може да се разболее, както от нова инфекция отвън, така и от активирано, съществуващо вътрешно огнище. И ние ежедневно го наблюдаваме в практиката си. 
Туберкулозната бактерия има много богата адаптивна ензимна система - т.е., тя е една от най-издръжливите и жизнеспособни инфекции, които може да прекарат дълго време в организма - години, цял човешки живот и да изчакат благоприятния момент. И точно тогава, когато бактерията изчаква подходящия момент да се събуди, преди да създаде ново заболяване, е много важна нашата намеса. Това е моментът, в който лекуваме латентната и предотвратяваме развитието на активната инфекция.

- Кои са проблемните области в програмата за превенция на туберкулозата?
- Това е необходимостта от сериозно финансиране на всички наши дейности и консумативи, особено след като Глобалният фонд вече се изтегля. Разбира се, засега имаме уверението от държавата, че ще е в състояние да попълни тази разлика във финансирането. Друг проблем е т.нар. реформа в здравеопазването, която в нашия случай означава да се направи фтизиатрична карта, да се уточни кои здравни заведения, колко от тях за болнично настаняване и колко кабинети за контрол на туберкулозата, трябва да съществуват в България. Може ли България да си позволи близо 30 болници за лечение от туберкулоза? Опитът във всички останали страни показва, че добрите практики са свързани с оптимизиране на структурите. Например, да останат 6-8 болници и да се развиват 28 звена, които да се занимават с лечението, проследяването, диагнозата и превенцията на туберкулозата в съответните области.
Друг проблем, на който исках да спра вниманието ви, е, че сега в България разполагаме само с четири апарата за много бърза, експресна диагностика на туберкулозата, единият от които е в Пловдив. При диагностицирането на туберкулозата с т.нар. директна микроскопия, разбираме дали има бацили - т.нар. “ацидорезистентни бацили” (киселинно устойчиви) след часове или на другия ден. Проблемът е, че има и други киселинно устойчиви причинители. Т.е., можем да кажем, че пациентът е положителен на директната микроскопия и след това да се окаже, че това не е била туберкулозна бактерия. 
Затова директната микроскопия е само първият метод на изследване. След това взетата храчка се посява, започва да расте и някъде около третата седмица излиза т.нар. течна среда. Тя е особено важна, защото показва каква е вероятността това да е туберкулозен бацил. Окончателният резултат го получаваме на 45-ия ден с т.нар. твърда среда.

Предимства на новата апаратура за съвременна диагностика

“Новите апарати - GeneXpert, откриват части от болестотворната туберкулозна бактерия и потвърждават диагнозата туберкулоза за два-три часа. Освен това апаратът проверява и резистентността към тубоцин, което е много важно. Ако се окаже, че туберкулозата е резистентна към това лекарство, при този човек има много голям риск да развие мултирезистентна туберкулоза”, обясни специалистът.

Мултирезистентната туберкулоза за съжаление е изключително скъпа за лечение и опасна. Някои считат, че след около 20 години обикновената и мултирезистентната туберкулоза ще се изравнят. Заболяването се приближава по прогнозата си до злокачествените болести. Има приблизително 10 милиона болни в света, от тях 1.5 милиона на година намират смъртта си. 
За България заболеваемостта се поддържа около 3-4%. Вероятно, в годините тази тенденция ще се промени.

Мултирезистентната туберкулоза се означава при болни, на които обичайните лекарства не им действат, защото са резистентни - по-специално, към тубоцина и изонида. Разбира се, може даден пациент да бъде резистентен и към други препарати, но ако се покаже резистентност към тези две лекарства, се определя безспорно като мултирезистентен. Такъв пациент много трудно оздравява, трябва да се включат и други препарати в терапията. И, ако не се лекува и не спазва режима си, той веднага много бързо става резистентен и към другите лекарства. Развива още по-тежки и трудни за лечение картини - извънредно резистентна туберкулоза. 

“Дори сега да считаме, че туберкулозата е напълно лечимо заболяване и да се регистрират все по-рядко смъртни случаи, имаме и пациенти с изключително напреднала туберкулоза и с тежки, придружаващи заболявания - както в момента наши пациенти са с цироза и хепатити, СПИН и ХИВ. Имайте предвид, че и доста дългият период на инвалидизация носи не само големи загуби за страната, но и много трудно се изживява от самия пациент. Трябва за месеци да се откъсне от семейството, от работата си, от нормалните си доходи. Това е порочен кръг, от който трудно може да се излезе и затова е толкова голям и важен този проблем”, допълни експертът.

Милена ВАСИЛЕВА