Д-р Желева обясни кога точно трябва да се оперира катарактата и какво е лечението на глаукомата

Как да се грижим правилно за очите, какви опасности ги грозят, кога трябва да отидем на преглед.

https://zdrave.to/index.php/saveti-ot-spetsialisti/d-r-zeleva-obyasni-koga-tocno-tryabva-da-se-operira-kataraktata-i-kakvo-e-lecenieto-na-glaukomata Zdrave.to
Д-р Желева обясни кога точно трябва да се оперира катарактата и какво е лечението на глаукомата

Д-р Вера Димитрова Желева е специалист по офталмология с над 15 години опит. Завършва средно образование в родия си град - Гоце Делчев, а медицина в МУ-София с отличие.

Професионалната ѝ кариера започва в очната клиника на ВМА, а след това е работила в едни от най-известните специализирани очни лечени заведения у нас, като ОЛЦ "Вижън", МЦ "Полимед" и в очна клиника на УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ"-София. В момента е част от екипа на "Пирогов".

Разговаряме с д-р Желева за един от най-важните органи в човешкото тяло - очите. Как да се грижим правилно за тях, какви опасности ги грозят, кога трябва да отидем на преглед. Д-р Желева споделя и какво е да си лекар в България, какво промени коронавирусната пандемия и как се "жонглира" между професията и семейството.

Ето какво ни разказа тя:


- Казват, че очите са огледало на душата на човек, вярно ли е това? Ако се използва метафора, може ли по тях да се разпознае здрав ли е един човек?

- Очите са най-красивият, фин и деликатен орган в човешкото тяло. Около 80% от информацията от заобикалящия ни свят получаваме чрез зрителния анализатор, а 40% от мозъка е ангажиран в обработването на зрителната информация.

Това прави очите не ценен, а свръхценен орган. Не случайно природата е определила да имаме по две. За това, че са огледало на душата, по-точно на емоциите, съм донякъде съгласна... Представете си, както в момента живеем в условия на световна пандемия и носим маски навсякъде, виждаме, че някой се усмихва или е тъжен само по очите над маската.

Що се отнася до това дали можем по очите да познаем дали е здрав човек - и да, и не. В смисъл такъв, че има редица заболявания, които дават специфични промени върху очите, но не може да се постави абсолютно равенство между общото здраве на човек и здравето на неговите очи.

- Освен специфичните болести за очите, по тях се разпознаят заболявания и на други органи – чернодробна недостатъчност например. Има ли ли сте във вашата практика подобен случай?

- Както казах, редица общи заболявания на организма се отразяват на очите. Такива са едни от най-разпространените социално-значими заболявания: захарен диабет и хипертонична болест.

Чрез оглед на очното дъно (ретината) на окото се установяват специфични промени, характерни за тези заболявания. Не са редки случаите, в които именно при очен преглед се диагностицират изменения, без дори пациентът да знае, че страда от тези заболявания.

Редица неврологични и системни заболявания на съединителната тъкан протичат със симптоми от страна на очите и промени в зрението. Като пример много често множествената склероза дебютира със загуба на зрение, поради възпалителен процес на зрителния нерв (ретробулбарен неврит). Примери могат да бъдат дадени много.

Що се отнася до чернодробната недостатъчност, наистина, в крайните ѝ стадии е нарушена обмяната на билирубина, поради което е налице жълтеница (иктер) с интензивно жълто оцветяване на кожата и лигавиците на цялото тяло, което е особено подчертано в областта на склерата (бялата обвивка на очната ябълка). Именно склерите първи реагират на настъпилата жълтеница и избледняват последни при нейното лечение.

- При какви симптоми човек трябва да потърси лекарска помощ и колко често е добре да се ходи на профилактични прегледи? Като цяло българинът грижи ли се за очите си и има ли добро зрение?

- При всяка промяна в зрението е добре човек да потърси офталмолог. Най-често пациентите в амбулаторната практика на офталмолога са тези с възпалителни заболявания (конюнктивити) и рефракционни аномалии (късогледство, далекогледство, астигматизъм), налагащи изписване на очила.

В нашата страна масово работниците в строителството не използват лични предпазни средства. Ежедневно в очните кабинети се лекуват пациенти с метални чужди тела, забити в роговицата и конюнктивата на окото. Този проблем не е за подценяване и носи сериозен риск за зрението.

По отношение на профилактичните прегледи е добре да се правят един път в годината, особено след 40 годишна възраст. Тогава нараства честотата на редица очни заболявания, които могат да протичат безсимптомно, без болка и да бъдат открити при случаен преглед.

Българинът по принцип ходи на лекар не профилактично, а когато има проблем, обикновено сериозен, много често дълго отлаган. Това важи в пълна сила и за нашата сфера. Съвременната медицина е профилактичната медицина. Смятам, че изключително важно е поне децата да бъдат включени в масови профилактични програми.

Едно дете трябва да бъде прегледано от офталмолог на 1, 3 и 7 години. Първият преглед е за изключване на вродени аномалии на зрителния анализатор, както и на рядко срещания, но изключително злокачествен тумор- ретинобластом.

На 3-4 годишна възраст децата трябва да бъдат прегледани за рефракционни аномалии (късогледство, далекогледство, астигматизъм), които да се коригират своевременно и адекватно, за да не се допусне развитието на амблиопия (мързеливо око), или ако има такава, тя да бъде лекувана навреме.

Мързеливото око се лекува до 7-8 годишна възраст. По-късно лечението е невъзможно, което лишава тези индивиди от триизмерно стереоскопично зрение и ограничава редица техни активности в живота, както и бъдещата им професионална ориентация и реализация.

- Когато говорим за заболявания на очите повечето хора се сещат за катаракта и глаукома, но малцина знаят спецификите и за двете. Колко са опасни тези заболявания, нужна ли е хирургическа намеса и кога? (Вярно ли е твърдението, че „пердето“ трябва да „узрее“, преди да се оперира?).

- Катарактата и глаукомата са заболявания, по принцип по-често срещани при възрастните пациенти. Катарактата (вътрешно перде) е най-честата причина за обратима слепота в световен мащаб. Тук добрата новина е, че заболяването се лекува напълно, като единственото лечение е хирургичното.

В България нивото на катаракталната хирургия е високо, сравнимо с това в развитите страни. Работи се по най-съвременния безкръвен, безшевен метод (факоемулсификация), при който с ултразвук се разбива помътнялата леща и на нейно място се поставя имплант- изкуствена вътреочна леща.

Възстановяването е бързо, пациентите се връщат след ден или два към ежедневните си задължения. Остаряло е схващането, че пердето трябва да „узрее“. Било е актуално, когато за лечение се е прилагала съвсем друга хирургична методика.

В настоящия момент катарактата се оперира тогава, когато зрението е до такава степен намалено, че затруднява човек в изпълнението на ежедневните активности и нарушава качеството му на живот.

Глаукомата е сериозно, застрашаващо зрението заболяване. Слепотата, предизвикана от глаукома, е необратима. Това е една дегенеративна оптична невропатия, при която високото вътреочно налягане, съвместно с редица други фактори, води до програмирана постепенна смърт на клетките на зрителния нерв. Тези клетки са високо специализирани, те не се обновяват.

В повечето ѝ форми глаукомата протича безсимптомно и се открива в напреднал стадий, не рядко при тежки загуби в зрителното поле. Не случайно се нарича “тихият крадец на зрение“.

Понякога човек случайно затваря едното си око и установява, че с другото не вижда. Така че за глаукомата най-важно е своевременното ѝ откриване и адекватно и активно лечение с чест контрол. Лекува се с медикаменти под формата на очни капки - един, два, три медикаменти или комбинации от тях, а при по-напреднали стадии - с лазерно или хирургично лечение.

- Кои са най-често срещаните заболявания, а най-опасните?

Споменах, че най-честите очни заболявания, с които се среща офталмологът в ежедневната си практика, са възпаленията на конюнктивата - конюнктивити, както и промените в зрението, дължащи се на рефракционни аномалии.

Конюнктивитът протича с картината на т.нар. “червено око”. Редица други заболявания, обаче, също могат да протекат с червено око, които да налагат съвсем различно лечение и да бъдат потенциално опасни за зрението. Така че самолечението при тези случаи съвсем не се препоръчва.

При всички положения е добре да се направи пълен очен преглед и да се избягва самолечение или лечение от неспециалисти. Що се отнася до най-опасните заболявания на очите, според мен такива са очните травми. Те могат да бъдат от различно естество - химични, термични, механични и др.

В офталмологията няма много спешни състояния, но има такива, при които трябва да се реагира незабавно. Именно такива са химичните изгаряния на очите. Освен това очният травматизъм е изключително разнообразен.

На практика няма две напълно идентични очни травми. А природата е създала окото като един изключително фин орган, непригоден да издържа на травматични увреждания. В този смисъл всяка очна травма е опасна и представлява риск за зрението.

Опасни са острите съдови инциденти в окото, отлепването на ретината, глаукомата, за която вече споменахме. Опасни са всички възпалителни заболявания на роговицата на окото, били те бактериални, вирусни, гъбични, които могат да доведат до роговична слепота. Виждате колко много и разнообразна патология може да има в един толкова малък орган - окото има диаметър малко повече от 2 см.

- Има ли заболявания, които са по-често срещани при жените /мъжете?

- Нещо, за което се сещам в момента като заболяване по-често при женския пол, е еписклеритът. Това е възпалително заболяване на най-външния слой на склерата (бялата обвивка) на окото, което по принцип не е опасно, а самоограничаващо се.

При мъжете подчертано е по-често срещан очният травматизъм, поради естеството на работа. Разстройствата на цветното зрение, по-популярни сред хората с названието ”далтонизъм”, са генетично определени и се срещат изключително при мъжете.

Интересен е фактът, че момчетата унаследяват този дефект от своите майки, които обаче не боледуват, а само предават патологичния ген.

- В днешно време сме „бомбардирани“ от новите технологии. Казват, че синята светлина от екраните вреди на очите. До колко това е вярно и какво да правим за профилактика? Очилата за компютър вършат ли работа?

- Така е... Съвременният човек прекарва огромна част от времето си пред видеодисплеи. Това от една страна натоварва зрителната система поради необходимостта от напрежение на акомодацията (рефлекса за ясно виждане наблизо), а от друга взирането в екрани води до по- рядко мигане и оттам изсушаване на очната повърхност и развитие на синдрома на сухо око.

Смята се, че синята светлина е вредна за макулата - централната част на ретината, отговорна за виждането на дребните детайли и най-ясното централно зрение. Използването на очила за компютър с антирефлексно покритие и филтър за синя светлина, би помогнало в смисъл на намаляване на отблясъците от екраните.

Но всъщност много по-важно е спазването на т. нар. зрителна хигиена по време на работа пред видеотерминали, а именно провеждането на почивки и панорамно гледане в далечината на всеки час-час и половина работа пред екран, както и използването на средства за овлажняване на очната повърхност - изкуствени сълзи.

- Кои са най-големите митове, свързани с очите, и има ли опасни сред тях. (чувала съм за съвети при лечение на катаракта да се „кисне“ окото в урина).

- Митове има много. Аз това не го бях чувала, но пък съм чувала за поставяне на майчино мляко във възпаленото око, промиване с вода от определени кладенчета за лечение на катаракта, както и провеждането на комплекс от упражнения, които да предотвратят носенето на очила.

Пациентите трябва да знаят - всяко самолечение или лечение от неспециалист е опасно. При всяко притеснение от страна на очите, посетете офталмолог! Ходете редовно на профилактични прегледи, грижете се за здравето на очите си, както и на очите на вашите деца.

Ще използвам една мисъл на Клавел: “Да умреш е нищо, да живееш в тъмнина е най-голямото нещастие!”.

- Кой е най-фрапиращият или интересен случай от практиката ви, който помните?

- Офталмологията е изключително интересна специалност. Аз я работя вече 15 години и смея да кажа, че всеки ден е интересен, всеки пациент е индивидуален и интересен. Аз обичам да разговарям дълго с пациентите, да се запознавам с техните съдби, да излизам извън пределите на чисто офталмологичния им проблем.

Това ми помага в правилната диагноза и преценка. В същото време пациентите имат нужда освен от чисто лекарска помощ, и от човешко отношение и разбиране. Смятам, че лекарят трябва да бъде преди всичко добър човек, а и добър психолог.

Най-много съм се радвала на пациенти с тежки очни наранявания, на които сме успявали да върнем зрението, както и на случаи, в които нашият преглед е станал повод за откриване на животозастрашаващи заболявания, на които макар и косвено, сме успявали да помогнем.

Офталмологията е много благодарна специалност! Никога не се забравя радостта и благодарността в очите на прогледнал пациент!

- Ковид пандемията повлия на всички сфери на живота. Как се отрази това на очите? Още повече, че те са един от „входовете“ на вируса в организма. Как да се предпазим най-ефективно?

- Определено COVID-19 пандемията промени всички сфери на нашия живот! Както всяка въздушно-капкова вирусна инфекция, така и коронавирусната има за входна врата лигавиците на носната и устната кухина, а също и конюнктивата на окото.

Освен това очният преглед се извършва на много близко разстояние между лекар и пациент. Офталмолозите се оказаха едни от най-застрашените медицински специалисти от заразата, особено в началото, когато имаше много неясноти и не знаехме как да се пазим.

Промени се естеството на очната заболеваемост. Масово деца и възрастни прекарват по-голямата част от денонощието пред видеотерминали. Това доведе до развитие на синдром на компютърна умора, сухо око, увеличаване на рефракционните аномалии при децата.

Освен това дълго време в условията на локдаун, хората отлагаха прегледите при всякакви специалисти и това доведе да зачестяване на тежките и напреднали случаи. Появи се и нова нозологична единица - т.нар. асоцииран с носенето на маски сух синдром- Mask associated dry eye-MADE.

Зачестиха случаите на попаднали в очите дезинфектанти. Независимо от това, подкрепям напълно спазването на мерките - дистанция, дезинфекция, носене на маски. Трябва да се научим да живеем така и най-вече масовата имунизация!

Това е едно осмислено интелигентно решение, което всеки, отговорен за здравето си човек, трябва да вземе. Здравето е безценен дар, но опазването му е отговорност на всеки отделен индивид.

- Ако не бях офталмолог, щях да съм... Това ли бе детската ви мечта?

- Отново щях да съм лекар, в нищо друго не мога да се видя. От детска възраст съм мечтала да бъда лекар. Родителите ми са лекари, израснала съм в болницата. И до днес миризмата на болница ми харесва. Може би пак щеше да е някакъв вид хирургия.

- Защо избрахте да специализирате точно това?

- Докато следвах медицина, исках да стана хирург или акушер-гинеколог. Офталмологията бе на по-заден план. В момента, в който завършихме медицина, бяха много трудни години, имаше 3 поредни нулеви години за специализация, нямаше работа, неуредиците за лекарите-специализанти в България бяха безумни.

Масово моите колеги заминаха за чужбина или станаха представители във фармацевтичните фирми. Тъмни, мрачни, безперспективни години за лекарите в България. Говоря за периода- 2005-2010г. Сега това се отразява като дефицит на кадри в здравната система.

Особено отчетливо го усетихме в хода на пандемията. За миг не съжалявам, че избрах офталмологията по стечение на обстоятелствата. В настоящия момент го отчитам като голям късмет.

Една специалност, даваща много възможности. Обичам да работя фино, с дребни детайли. Безкрайно ми е приятно да помагам на хората да виждат света добре. Какъв е смисълът от красотата на света, ако нямаш очи да я видиш!?

- Трудно ли е да си жена-лекар днес в България, а и майка? Как се „жонглира“ между професията и семейството?

- Трудно е да си лекар въобще в България. Професията е прекрасна, трудностите идват от неуредиците и организационните проблеми в цялата ни здравно система. А като жена, на първо място за мен е семейството и децата и след това идва кариерата.

Децата са най-безценният дар, те ме осмислят! А човек е щастлив, когато в живота си има цел и смисъл. Мисля, че аз имам и двете. Смятам се за доста организиран и подреден човек, това ми помага да съчетавам и да се справям с всичките се задължения.

- Мислили ли сте за кариера в чужбина?

- Всеки лекар е имал възможности за кариера в чужбина. Можеш да заминеш във всеки един момент. Обичам живота си и работата си тук в България. Аз съм дълбоко свързана с близките си - с родителите ми, с родителите на съпруга ми, семейството ми е преди всичко. Искам да живея и работя близо до тях.

- Къде се виждате след 10 години?

- Виждам се тук в България. Ако съм жива и здрава, разбира се! Бих искала да работя активно професията си, да се грижа и да бъда в помощ на децата, семейството, родителите си, да пътувам, да ходя на походи в планината, да плувам в морето, да спортувам, да чета, да обичам, да гледам децата ми как растат пред очите ми... Това е безценно!

Д-р Вера Димитрова Желева, д.м.

Родена в гр. Гоце Делчев през 1981 г. Завършва средно образование в ПМГ "Яне Сандански" гр. Гоце Делчев през 1999г. и медицина в МУ-София през 2005 г. с отличие.

От 2006 г. до 2017 г. работи като специализант по офталмология и впоследствие специалист в очна клиника-ВМА-София. През 2014 г. придобива специалност по очни болести, а през 2018 г. защитава дисертационен труд на тема "Хирургично лечение на птеригиума" и придобива образователна и научна степен "доктор по медицина".

От 2018 г. до началото на 2020 г. работи като офталмолог в ОЛЦ "Вижън", МЦ "Полимед" и в очна клиника на УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ" - София. 

От началото на 2020 г. е част от екипа на очно отделение - УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" и МЦ "Пирогов". Интересите ѝ са в областта на диагностиката и лечението на заболяванията на очната повърхност и предния очен сегмент, както и окулопластичната хирургия.

Има редица научни публикации в български и чуждестранни списания, както и участия с постери и доклади в конгреси и конференции у нас.

Членува в Български лекарски съюз, Българско дружество по офталмология, Европейско дружество на ретиналните специалисти ЕURETINA.

Цанка ДОНКОВА

Горещи

Коментирай
1 Коментара
Ходещ редовно на очен лекар
преди 3 години

Много полезна статия, благодаря! Дано повече хора я прочетат и си направят съответните изводи!!!

Откажи